Въпрос 1

ИМА ЛИ ГОСПОД?

ВИНАГИ СЪМ ЗАВИЖДАЛ на "истинските вярващи" - хората с чиста, безрезервна, непреклонна вяра. Натъквал съм се на много такива. Макар да им завиждах, те ме озадачаваха и предизвикваха моя скептицизъм. Това определено важи за едни мисионери, с които някога се срещнах в самото лице на Екваториална Африка.
В затънтеното селце Ласа в Нигерия се беше появила нова, мистериозна вирусна болест. Кръвната проба на един мисионер, починал от нея, беше изпратена за изследване в Йейлския университет. Десет дни след изследването няколко учени починаха. Кръвта беше сметната за толкова опасна, че се наложи да бъде изгорена. По - късно в докладите от Нигерия се казваше, че мисионерите медици умирали десет дни след дори бегъл контакт с жертвите.
Запленен, аз тръгнах да направя материала и изминах с ленд роувър хиляда и петстотин мили, за да стигна до Ласа, мака че, бидейки хипохондрик до мозъка на костите, се страхувах до смърт. Не можех да разбера как мисионерите продължават да си вършат работата, когато около тях другарите им измират като мухи. Отговорът, който ми дадоха, беше прост: "Ние вярваме в Бог, вярваме, че нашето призвание е да помагаме на другите, и няма да се откажем. Оставяме се изцяло в Божиите ръце."
Но откъде намираха сили? Не знаех. Нямах търпение да се махна от това място - и го направих възможно най - бързо.
Ала тяхната непоклатима вяра не ми излизаше от ума. Бях озадачен и им завиждах, понеже не виждах начин да придобия такива възгледи. Човек не може просто да си заповяда да вярва; трябва да го усеща вътре в себе си.

Из "Отговорите на десетте най - важни въпроса в живота" (стр. 31-32), изд. къща "Хермес" - Пловдив, 2006 г.
Автор: Джон Дж. Фулър.