Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 21:19 - Широки души в широки тела
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове:
0



Забавно от живота на Джакомо Казанова (част от негово посещение в Париж).

"Една вечер в италианския театър представяха драмата "Сени" от известната приятелка на Волтер Франсоаз де Графиньи. Отидох по - навреме, за да получа по - добро място в амфитеатъра.
Интересуваха ме и наблюдавах с интерес дамите, които, целите отрупани в диаманти, заемаха местата
си в най - предните ложи. Носех хубав костюм, но всеки можеше да се досети, че съм чужденец, защото модата му тук бе отминала отдавна. Докато стоях и излагах особата си на погледите на зяплювците, при мен дойде някакъв мъж - поне три пъти по - дебел от моя милост - и учтиво ме попита дали съм чужденец, а сетне дали ми харесва Париж. Докато хвалех града, в съседната ложа влезе огромна по обем дама, чието тлъсто тяло бе покрито с диаманти. Нейното чудовищно туловище ме порази до такава степен, че запитах господина по възможно най - просташки начин:
- Коя е тази дебела свиня?
- Съпруга на този дебел шопар.
- О, господине, милион пъти моля за извинение!
Но дебелият ми събеседник не се нуждаеше от извинения - далеч от мисълта да се разсърди, той направо щеше да се пръсне от смях. Аз бях в отчаяние, а дебеланкото се държеше за корема, обуздавайки новите пристъпи на веселост. Сетне стана, излезе от амфитеатъра и след секунда го мярнах да влиза при жена си. Не смеех открито да погледна към ложата, но ги наблюдавах с крайчеца на очите си. Видях как изведнъж и дамата изпадна в пристъп на необуздан смях. Това още повече усили смущението ми и реших да се измъкна незабелязано. Но за мой ужас чух да ме викат. Нямах никакво място за отстъпление и се видях принуден да вляза в ложата при тях. За голяма изненада господинът започна да ми се извинява за това, че се бил смял невъзпитано и сигурно ме обидил. На всичко отгоре, подкрепян усърдно от дамата и с възможно най - любезния си тон ме покани да вечерям у тях. Всячески се опитвах да отклоня поканата и накрая им казах, че съм ангажиран на вечеря у актрисата Силвия. Но господинът познавал добре Силвия и ми заяви, че ще ме извини лично пред нея. Би било неучтиво от моя страна повече да отказвам и аз приех поканата...
След представлението отидохме в прекрасния дворец на семейство дьо Бошан. Там властваше изобилието или по - точно казано - разсипничеството, характерно за всички хора от тази класа в Париж: голямо общество, високоплатена игра на карти, великолепно ядене и безгрижна веселост."


Из том II на автобиографията "Спомени", изд. "Слово".

П.П.: Тези мосю и мадам дьо Бошан, явно освен като тела са били широки и като души! Не мисля, че са мнозина тези, които дори в днешно време биха възприели подобно поведение по такъв лек начин... (дори и да са хора с претенции за духовна извисеност). Въпросният Дьо Бошан е бил главният бирник на френската столица по тогава.



Тагове:   Казанова,   забавно,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 66147
Постинги: 197
Коментари: 134
Гласове: 261
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031