Думата "човек" може да се използва в две значения. Едното е обичайното, типичното (като се каже човек и си представяме веднага някакво физическо тяло, същество което се ражда и умира). Другото значение е в смисъл на безсмъртния дух (образ и подобие божие), който използва физическото тяло като средство за духовен прогрес, като стъпало в духовната стълбица.
Духът - истинският Човек. Земният човек (човекът с малко "ч") - частично проявление на Духа (Човека). Човек и човек. Има безсмъртен човек, има и тленен човек, който е изява на Безсмъртния - негова преходна роля. Земният човек е сплав от тленно и Нетленно.
Духът е като присадка в определен биологичен носител - тяло. Тяло на бозайник, най - висшият бозайник на планетата, тяло на едно животно, макар и изтънчено и по - развито от другите животни. Духът (Човекът) временно се съединява с тялото на хомо сапиенс (бозайника).

"Тук, в земното животно, Човекът на Духа е загубил своето самосъзнание и се изживява сега само в трептенията на земно-клетъчните процеси със съзнанието на по - изтънченото животно, - съзнание, получаващо чрез няколко слаби лъча от истинския Човек в Духа онова просветляване, което издига земно-човешкото самоусещане над съзнанието на другите земни животни.
"Човекът" би се загубил в животното, ако не беше получил на земята своето наследство от изначалното сътворение, така че той може отново да добие силата да приеме в себе си сияйния, изграден от Светлина кристал на чистия Дух, който той открива тогава в себе си като "свой Бог". (стр.23).

"А земният човек, у когото "животното", носещо Човека, е взело до такава степен връх, че той счита земно-животинското в себе си за своя същност и дори го отъждествява със себе си, търси вън от себе си онова, което би могъл да намери само във себе си, - там, където той е винаги свързан с по - високите стъпала на своето Човешко битие чрез "сребърната нишка" от сили, която поддържа връзката между истински "човешкото" в земния човек и цялото човечество. (стр. 28).

"Ето защо всяко търсене, за да може да доведе до намиране, трябва да бъде насочено навътре!

Не в тибетските обители, не по светите места на индусите, не в тайните кръжоци на мнимо "посветените" може да се постигне "великото просветление", "нирваната", а единствено само в най - дълбокото уединение в самите нас, - в истинския "Човек", в собственото ни сърце..." (стр.29).

Из "Книга за Човека" (Бо Йин Ра), изд. "Евразия-Абагар", 1991 г.

Хомо сапиенс е мост, преходна форма, стъпало между животните и ангелите. Човекът се е изменил много (най - вече психически) за хилядолетията, в които обитава тази планета. Но това, което сме постигнали като физическо и психическо развитие не е крайната спирка. Има състояния, има върхове пред които сегашното ни състояние изглежда като детство.