Блогът на Хранислав :: Крачим по епохите

Вярата в прераждането е свързана с идеята, че през различните си превъплъщения, душата може да има много различаващи се един от друг животи. Това е с цел натрупване на разностранен опит. Ние идваме тук, за да изявим/проявим най - различни аспекти/части от същността си, да осъзнаем/научим и развием различни неща, които са част от духовната ни същност, неща които са вложени в нас. Човек може да изживее живота си като цар, или като бедняк, но и двата типа живот са свързани с определени опитности, уроци,свързани с определена карма. В един и същи живот може да станеш от беден богат, или обратното ... Нищо не е само черно или бяло. Какъвто и да си ти, това е само временно състояние и може да се промени. И ще се промени. Всички преминаваме през богатство и бедност, радост и тъга, злодействане и праведност, успехи и неуспехи, възходи и падения, гордост и смирение и т.н...Всичко се променя. Човешката душа е като скъпоценен камък, който се шлифова през различните превъплъщения. Споделям един цитат във връзка с различните прераждания, който цитат ми допада и който цитат илюстрира казаното от мен. Заглавието на главата от книгата е заглавие и на настоящата публикация.

"Коренните раси и подрасите им изпълняват ролите си в драмата на живота, за да ни дадат опит. Ето защо Йерархията внася в подрасите физически различия и ги разполага ту сред планините, ту по бреговете на моретата. Ето защо Йерархията изпраща в подрасите различни аспекти на единната Истина, изразени в религии и философии, които се появяват в различните подраси под нейно ръководство.
Нека си представим душата, която се ражда за пореден път във всяка подраса.
Ако започнем с раждането в първата подраса на атлантите, какъв своеобразен път ще има душата, въплътена в примитивния великаноподобен човек. И колко различен ще бъде този опит във втората подраса - при планинеца, мълчалив и издръжливо-чувствителен към промените на слънцето и облаците.
Въплътен в толтека на Атлаперу, тя ще има опита на администратор в едно от най-удивителните патриархални господства, които създават славата на толтеките. Такъв администратор би поел върху себе си цялата тежест на грижите за благосъстоянието на някое селце или провинция, учейки се при това да потиска своята личност в пожизнено служене на съгражданите си.
В качеството си на Турански колонист човек привиква да странства в търсене на нови земи и да се бори с природата в новите си селища. Като войнствен първобитен семит той се учи да бъде преди всичко борец, развил бързина на решенията и съзнанието, че неговият живот принадлежи не на него самия, а на племето.
Като мореплавател и търговец в акадийската подраса човек познава магическата сила на морето, той познава необходимостта да отчита психологическите моменти при разпределението на стоките и да развива умствената си сила в трудово съревнование.
А по-късно като китаец-земеделец, който никога не изоставя фермата, наследена от предците му, колко отблизо опознава малобройните жители на селото си, разделяйки с тях грижи и тревоги, научавайки се да достига до скрития вътрешен смисъл на живота, далече от шума на войните и търговията.
След като проследихме пътешествията на душата в новите й раждания, да се спрем на нейното появяване сред петата раса. Навярно животът в Индия е оставил трайна следа върху нея, като й дава нещо от присъщия за индуса философски и отвлечен поглед върху живота. По-късно, в древен Египет, сред неговия практичен и щастлив народ, неотдаден на мечти, тя развива друга страна на своята природа.
И ако човек е роден като арабин в самото сърце на пустинята, нима пустинята няма да остави в душата му своя отпечатък, като го дари с тънък усет за невидимия живот в природата и нейното величие? Като иранец, роден в цивилизация, насочваща неговите усилия към успех чрез търговски предприятия, той е бил длъжен да се научи на изобретателност и инициатива и на честна работа в своя занаят.
После като келт, възможно и като грък в Атина - какво ново възприемане на живота възниква у него, сигурен, че боговете са навсякъде, както във водата, така и на сушата, уверен в божествения си произход, роден да преобрази живота в изкуството, имайки за идеал всестранното знание, което развива целостта на природата и здравото състояние на сърцето. Като римлянин, твърд в убеждението, че религията, семейството и държавата представляват едно цяло, с дълбокото чувство за законност и готовност да се подчинява на закона, за да се научи на изкуството да управлява. Или като французин или италианец, чувствително и бързо отговарящ на емоцията, увличащ се от идеите като такива, далеч от всякакви материални съображения. Или като ирландец, може би като потомък на Тазта де Данаан, с неговата мечтателност и интуиция, с неговата екзалтация, сменяща се с тревога.
А по-късно роденият като представител на тевтонската подраса в Скандинавия или Англия или пък в Америка - какви нови способности може да придобие душата му като допълнение към вече наличните свойства? Практичност и, благодарение на научните изследвания, способност за свръхлично съждение, добросъвестност в деловата сфера и индивидуализъм. А нима Бетховен, Вагнер и Шекспир няма да му дадат ново разбиране за живота?
В бъдещата шеста подраса, която възниква сега в Австралия, Нова Зеландия, Америка и други нови места, може вече да се предскажат някои качества: чувство на братство и ново разбиране за отношенията между родители и деца, сътрудничество в делата и в материалната еволюция, интуиция, умение да подхождаш поновому към световните проблеми, освобождаване от традициите на стария свят, любов към слънчевата светлина, чистия въздух и към всичко, което сближава хората.
Нека също така да си представим колко различни трябва да бъдат опитите на душата в същите тези подраси, ако тя се е въплътила в тяло на жена, изпълнявайки женските задължения, в нея ще се развият нови чувства и нови гледни точки, без които душата би била по-бедна. И тъй като човек трябва да притежава не само качества, присъщи на хората с различно положение и състояние, но и качества, присъщи на различните полове, то той се въплъщава ту в мъжко, ту в женско тяло. Броят на въплъщенията - мъжки или женски - зависи от способността на душата да претворява добрия жизнен опит в способности. Обикновено има не повече от седем въплъщения подред в едно поле.
Така се издигат и падат цивилизации, като развиват в хората едно или друго качество, но в основата на всичко е процесът на превъплъщението. Цивилизациите се появяват и изчезват само за да останат за нас опитно поле, да ни дадат нови преживявания в различните животи. Те се създават от прахта, дава им се да изиграят своята особена роля и след това или се потапят в морските дълбини, или се разрушават от огнен катаклизъм. Но всички те служат само като сцени в драмата, начертана от Логос за нас, за да можем някога да заприличаме на него, изпълнявайки добре и вярно нашите роли.
Човек преминава поред през всички епохи и раси, през всички култури, през всички обществени положения - за да развие напълно със собствени усилия и собствено творчество всички онези божествени свойства, които са заложени в него като възможности.
Всяка смяна на живота подобно на лекарство лекува някоя нездрава страна на човека. Няма да сияе достатъчно камъкът, който не е достатъчно обработен.
Великите въплъщения понякога се сменят с незабележими - кой знае какъв ценен предмет трябва да бъде намерен по време на трудния път?
Царят може да се окаже прост работник, а обущарят - сенатор - смяната на въплъщенията е на психическа основа, а не по земните отличия. Знатните въплъщения се редуват с трудови. Трудовото въплъщение може да повиши съзнанието повече от всички владетели на този свят. Всички области на тежкия труд са пълни с наслади. Гонените се научават на повече неща от гонителите."

Откъс от "Седемте велики тайна на космоса", стр. 60 - 63, Николай Рьорих (http://indigota.com/index.php?topic=872.msg5798#msg5798 .)