Преди време ми беше разказана куриозна юридическа история - отроче на родната действителност. По думите на разказалия ми я човек, през 1977г. в кметството в Русе постъпила на работа някаква служителка, която след това щяла да се занимава със сключването на браковете години наред. Добре, ама кметът забравил да издаде заповед, с която да я упълномощи за тази и работа. По думите на разказалия ми историята, жената в продължение на двадесет години удостоверявала бракове в Русе без да има правото да го прави. И така до 1997г., когато някой извършил някаква си проверка и гафът най - сетне излязъл наяве. Имало е много хора, които цели двадесет години са си мислели, че са женени, но де факто не е било така. Живеели са в заблуда (но те някои живеят в заблуда, че са обичани, та не е кой знае какво, че погрешно са се смятали за бракосъчетани). Навярно някои хора са се зарадвали, че всъщност не се намират в брак. При споменатото положение, било достатъчно те просто да заведат дело, за да се констатира недействителността на брака и хем да са свободни като птички, хем да не им се налага да делят придобитото от тях по време на брака с доскорошните им половинки. Мисълта за бум на подобни дела вероятно е зарадвала русенските адвокати. Но радостта и на адвокатите, и на замечталите се за свобода продължила едва няколко месеца. Законодателят, търсейки изход от положението, създал закон, състоящ се само от един единствен параграф, касаещ (според разказалия ми) браковете само в гр. Русе за периода 1977-1997г. Този закон ги валидизирал с обратна сила. Една липса в кметските бумаги може да доведе до промяната на много човешки съдби.

Реших да го потърся в интернет въпросния закон. Исках да разбера, дали освен него е публикувано и нещо друго във връзка със случая и черно на бяло да видя как точно са стояли нещата. Не намерих закон, който да е само за крайунавския град, но открих такъв, който е касаел цялата страна. 
Установих, че през февруари 1999 г. правителството на Иван Костов е приело законопроект за узаконяване на гражданските бракове, сключени в нарушение на Семейния кодекс. Целта на законопроекта е била да бъдат узаконени браковете, сключени в периода 1 август 1990 година - 20 септември 1998 година пред неоторизирани лица, както и бракове, непреподписани от длъжностно лице по гражданското състояние в общините. В цялата страна по този начин и в този период са били сключени цели 69407 брака! Предвид на факта, че са се раждали и деца в тези години, нарушението на кодекса е засягало стотици хиляди български граждани!
Най - много били нарушенията именно в дунавската столица. Било решено, че ако след признаването на браковете за сключени, но до преди влизането на закона в сила, някой междувременно е сключил последващ брак, последващият щял да бъде унищожаем. Иск за унищожаването му щял да може да предяви прокурор или засегнатия съпруг. Ако пък бил направен развод, той щял да се счита за действителен. 
Законът щял да има еднократно действие и с него щял да бъде уреден въпросът за произхода на децата, както и личните имуществени отношения между съпрузите. Приетата от министрите формулировка била:

Действителни са гражданските бракове и актовете за тях, сключени до влизането на закона в сила пред лице, което не е имало качеството на длъжностно лице по гражданското състояние, както и актовете за бракове, подписани от такива лица.

 Няколко месеца по - късно, приемането на закона станало факт. Името му било ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА БРАКОВЕ, СКЛЮЧЕНИ В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 7 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС (чл. 7 по СК от 1985 г. съответства на чл. 5 по сегашния СК, който е от 2009 г.). Въпросният член от кодекса гласи, че: "Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние."

Текстът на приетия закон е:

Член единствен. Гражданските бракове, сключени до влизането на този закон в сила при спазване на всички изисквания по глава втора от Семейния кодекс пред лице, което е действало публично като длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало законно това качество, пораждат всички правни последици на редовно сключени бракове от деня на сключването им.

Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

-------------------------

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 23 април 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Това може би е най - краткият закон в историята на българското право.