"...Нека поговорим сега за огромната душевна сила, която може да бъде почерпана от всеки вид работа - но само при условие, че тя се върши с пълно напрягане на силите - и която във всяко страдание укрепва и силата на истинската вътрешна утеха.

Ти безспорно знаеш от опит, че горчивата необходимост да се заемеш с уреждането на проблеми, породени от сполетялото те страдание, те отвлича вече от това тягостно самоизмъчване, - кара те "да дойдеш на себе си", - и така ти позволява да погледнеш най - спокойно на сполетялата те беда.

Но за да почерпиш вътрешна утеха в цялата и сила, налага се преди всичко мислите ти да не остават продължително в плен на сковаващата ги болка.

Най - сигурното и най - лесното средство за това е така да се задълбочиш в своята работа, че докато трае работният ти ден, нищо друго да не може да обсеби съзнанието ти.

Работното ти време - ако умееш да се трудиш правилно - ще бъде, в твоето страдание, винаги време на отдих от измъчващите те мисли. -

Който смята, че работи с главата или ръцете си, докато всъщност мисли почти машинално за други неща, - за него моите думи не се отнасят, а и аз дълбоко се съмнявам, че такъв човек има нужда от утеха, ако не говорим за "разтухата", която търси в "забрава" на своята мъка...

Тук аз се обръщам към хората, разтърсени до дъно от страданието и решени да го превъзмогнат!

Нищо не може да ти донесе по - бързо вътрешната утеха, която ти се разкрива като сила и те учи да преодоляваш с нейна помощ и най - горчивата мъка, от труда, полаган от теб така, както трябва да се извършва всяка работа, за да бъде тя от полза за душата ти!

Нищо не е в състояние да те доведе по - бързо до едно ново начало!"

Из "Книга за утехата" (стр. 46-48), изд. "Гал-Ико", София, 1994 г. Автор: Бо Йин Ра.