Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 21:09 - Някои детайли за Баташкото клане
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове:
2



Когато водачите на башибозушките орди (началниците на отделенията в башибозушката сбирщина, по - видните първенци на помашките села, от които дошли потушителите на въстанието в Батак през май 1876 г.), видели че погромът над българската Голгота среща съпротива (довела до смъртта на техни другари - към онзи момент 96 души от 6-7000),  не се развива толкова бързо и лесно, колкото им се ще на тях (при все, че хората им вече били навлезли в селото и били изклали част от жителите му), се събрали около Ахмед ага Касалицки (Барутанлията) - полицейски инспектор на Доспатската нахия и започнали да му се жалват от положението. Освен, че  не можели да приключат със селото толкова бързо, колкото им се искало и че най - юначните им другари ставали жертва на баташките куршуми, храната взела да привършва. (Към онзи момент, сганта била избила около 200-300 души, намиращи се в долния край на селото, а днес град Батак). Рекли на Барутанлията, че ако и във въпросния ден не сполучат нищо да направят (стореното преди това явно им се е струвало нищо работа), повечето от тях ще се приберат по селата си (за нещастие, не се е случило така). Ахмед ага се замислил какво да прави. Не искал да бере срам, а правителството на Османската империя разчитало на него да накаже разбунтувалата се рая. Решил да вземе оръжието на батачани с измама. По онова време, населението на селото било около 7000 души, като от тях около 1100 човека имали огнестрелни и хладни оръжия.

Барутанлията дал заповед за прекратяване на стрелбите и пратил да извикат в стана му един от баташките първенци - Ангел Димитров Кавлаков (1806-1876 г.). Когато Кавлаков пристигнал, Ахмед ага с престорена добронамереност го заубеждавал колко загрижен е за хората на Батак той, как не иска те да пострадат, как иска да направи благодеяние на селото, в което се е хранил много години и да разпусне башибозуците по домовете им. Кавлаков се завърнал в селото и разправил на събралите се в къщата на Трендафил Керелов и в църквата негови съселяни, какво му е казал Барутанлията. И на двете места настанали спорове за и против исканото разоръжаване, изказали се подозрения относно искреността на башибозушкия главатар. Самият Кавлаков имал подозрения за искреността на Ахмедовите уверения и затова отишъл повторно при Ахмед, заварвайки го с най - влиятелните аги от околните села.

Следват цитати из главата "Друга измама, предаване и друго клане" от книгата "Въстанието и клането в Батак" (1892 г.) с автор Бойчо - псевдоним на Ангел Петров Горанов (1858—1924 г.), един от участниците във въстанието в Батак. Цитатите показва как е протекла втората среща на Кавлаков с Барутанлията:
"...в отговор на зададения му въпрос, казал:
- Нашенци са готови да предадат оръжието си и да следват да бъдат верни поданици на девлетя, но се страхуват от башибозуците, да не им направят по - големи пакости. Те ви молят всички едногласно да вдигнете обсадата от селото и да изпратите башибозуците по домовете им, след което ще предадат оръжието..."

Барутанлията не бил съгласен. Кавлаков изпуснал дълбока въздишка на отчаяние, а в това време насъбралите се аги го гледали крадешком, за да не забележи зверската им ненавист и алчната им кръвожадност.

"Ахмед се разтреперал, посинял от гняв, повдигнал се на колене в богомолна поза и насилена пристореност заговорил:
"Ангел чорбаджи! Аз виждам, че вие, моите приятели и всичките ваши селяни сте загубили доверието си в мене, но за това ще ви се отплатя с добро. Ако не сте ми мили и драги, ако не помня добрините на селото, то не ще се унижавам да ви се моля, защото и така сте всред огъня, и така сте в ръцете ми!.."

Всъщност, ако измамата му не е била проработила, може би доста повече от жителите на селото са щели да се спасят.

"Ангел чорбаджи! вие искате да се махнат башибозуците и тогава да се предаде оръжието, а аз ще ви дам в гаранция нещо повече от това, ще ви дам моето слово, че няма на никого да падне косъм от главата, ако не е виноват, слово, оковано в най - страшната за мюсюлманина клетва..."
"Ангел чорбаджи! Ето при тия почтени свидетеле мюсюлмани, аз призовавам великия наш пейгамбер /бележка: пророк/, в името и славата на когото ти се заклевам, че като си предадете оръжието, ще разпъдя башибозуците и не ще се причини никакво зло на никого. Ако аз не изпълня тая своя клетва, нека моя могъществен пророк ме накаже с най - голямата строгост, нека ме лиши от благата и преимуществата на правоверния ми бъдещ живот, от гуриите, пиляфите, медовете и другите сладости в райската градина; нека и тука на земята ме направи гяурско свине и ме накара да гълтам гнусната му сланина; нека ми отнеме тая чалма и ми надене ей-така твоята гугла! (И той бързо хвърлил на страна чалмата си, грабнал от Ангел гуглата и я нахлупил на главата си!) Нека ми направи и най - голямата скръб, да ми земе и най - големите радости; нека ми пръсне, като чума чедата; най - после нека ми преобърне кадъната на каурка и я направи твоя жена!".. Подир това целувал кръстосани ножове в кръст.
- Има ли по - страшна от тая клетва? попитал той заекнат от вълнение и разпален в гърдите му див фанатизъм, насъбралите се наоколо аги и ходжи.
Нема, нема! отговорили едногласно тия последните, като се поместили почтително на местата си.
Ангел Кавлака бил искрено трогнат от тая нечута и безподобна клетва, зел гуглата си и с насълзени очи се упростил с Ахмед, като му обещал, че ще употреби всичко, за да склони съотечествениците си да предадат оръжието.
Като се отстранил, Ахмед плюйнал на земята и подир него, побързал в присъствието на същите свидетеле да се повърне от дадената си клетва. Доспатский и банский ходжи заявили, че клетвата нема религиозна сила и може да се повърне надире, защото не е излезла от сръдцето и защото е дадена на неверен гяурин за измама!..
- Турците с кола зайци ловят! казал ядовито и гневливо Ахмед - Аз им дадох една лъжлива клетва, за да ми дадат по - скоро гяурските си глави, за да изпитат мало и големо нашите калъчки!.."

Повярвалият в клетвата Ангел Кавлаков, успял да убеди огромната част от съселяните си да предадат оръжието. Съобщението на Кольо Христов Кривов за измамата и страшното клане на мало и голямо при Богдановата къща, не добило гласност в несмълчаемата глъчка от събраното в църквата отчаяно множество. Част от жителите на селото не склонили да се разоръжат. Някои от неразоръжилите се заровили оръжията си в земята, подир което, като настанало клането ги изровили и успели да ги използват в последните мигове от живота си. След като се извършило разоръжаването, башибозуците продължили с безчинствата си. Жертви на кланетата в Батак станали около 5000 мъже, жени и деца. Част от оцелелите приели исляма.

След въстанието Османската империя се опитва да измие ръцете си, като хвърлила вината изцяло върху башибозука и за целта инсценирала международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил. Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия, но по-късно е помилван от султана. След подписването на Берлинския договор през 1878 година бил освободен и се върнал в Барутин, където се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък.
В житието на Баташките мъченици, Ахмед ага е сравнен с "евангелският Ирод детеубиец", но за разлика от последния, Барутанлията не оставил живи майките и бременните жени. През 1881 година зла болест го съборила на легло, рани зейнали по тялото му и станало ясно, че агата се върнал от Диарбекир с проказа. Близките му го изоставили – синовете и дъщерите му се отвърнали от него. Прекарал четири години – в подлудяваща самота, обречен и прикован на своя одър. 
През пролетта на 1885 година Ахмед ага проводил човек в Батак да се срещне с Ангел Керелов (един от петстотниците в баташката въстаническа армия) и да го помоли за среща с Барутанлията. Срещата между Керелов и някога страшния полицейски началник се състояла. Ахмед ага помолил за прошка за стореното в Батак и Керелов му я е дал.

Ползвани източници:

1. "Въстанието и клането в Батак", Бойчо (издание на СУ "Св. Климент Охридски" от 1991 г.).
2. Уикипедия.
3. 
http://www.batevo.com/forgiveness.html.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 7291
Постинги: 20
Коментари: 26
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031