Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06 18:45 - За някои балкански шовинистични проекти
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 325 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

На картата виждате територията на Царство България след Букурещкия и Цариградския мирни договори от 1913 г.


Има една приказка, че нищо не започва от днес. Било то в личните, било в междудържавните отношения. Представеното тук е показателно. 
Днес - 16 юни, се навършват 105 г. от „деня на престъпното безумие”. Това е датата на която през 1913 г. започнала злополучната за страната ни Междусъюзническа война. Денят, който довел след себе си крах, останал в историята ни като „първа национална катастрофа”. Благодарение на авантюризма на цар Фердинанд I Сакскобургготски, страната ни проиграла в голяма степен завоюваното с много кръв и блестящи победи през Балканската война (1912 г.).
Други, по – съществени фактори за първата ни национална катастрофа били: лакомията на съседните нам страни (при Османската империя е била налице и жажда за реванш* заради претърпените не много отдавна поражения от храбрата ни армия), грешки на политическия грешки, неизпълняването на ролята на арбитър от страна на руския император Николай II по отношение на разделянето на спорната зона на областта Македония (роля, с която той се е бил нагърбил предварително). 
Когато се установила сръбска и гръцка власт в Македония през 1912-1913 г., местните българи започнали да жалят за турската власт...Турците, за разлика от гърците и сърбите, не им пречели да имат образование и богослужения на своя език. Не им пречели да бъдат българи! С това ни най - малко не защитавам турското господство над българското население в Македония и Тракия, но е парадоксално, че под гръцка и сръбска власт нашенците са били по - подтиснати.
Открих едно любопитно съвпадение от историите на Гърция и Сърбия и именно то ме тласна към публикуване на настоящия материал. Макар да знаех за съответните антибългарски проекти от години не знаех за въпросното съвпадение. Какво е съвпадението ще стане ясно след малко.
Илия Гарашанин бил сръбски министър-председател, вътрешен и външен министър, политик и държавник от XIX век. Като цел пред сръбската политика посочил изграждането на независима и забележете - доминирана от сърбите южнославянска държава, посредством системна революционна пропаганда сред южните славяни, намиращи се под османско и австрийско владичество, както и борба за това Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В „Начертанието“ (документа, в който е изложил възгледите си), Гарашанин с тъга признал, че измежду всички южни славяни най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябвало да има специална асимилационна политика...(политика започнала през 19-ти век и продължила с пълна пара и през 20-ти). Други водещи идеолози и поддръжници на „Начертанието” били Стоян Новакович и Милош Милоевич (наричан още... „Лудия Милош“).
Гърция също имала подобен план, но още по – грандомански от сръбския. Става дума за т.нар.„Мегали идея” (Великата идея, Голямата идея). Символичното начало на този шовинистичен проект било поставено с реч в гръцкия парламент от новогръцкия политик от влашки произход Йоани Колети (Йоанис Колетис). Мегали идеята се изразявала в създаване на гръцка държава, която да се простира върху територията на някогашната Юстинианова Византия (част от която са били и днешните български земи). Според великогръцкия проект, всички православни християни живеещи на територията на някогашната държава на император Юстиниан I са...гърци (без значение от техния език и етнос). На балканските славяни се гледало като на славяноезични елини, а на албанците – като на албаноезични елини. 
В интервю за Анастасия Балездрова през 2014 г., гръцкият асистент-професор по нова и съвременна история в Солунския университет Яковос Михаилидис е обяснил, че националната еманципация на българския народ и нация са закъснели в сравнение с гръцките най-вече в резултат на действията на Вселенската патриаршия в Цариград и специфичните условия по време на османското владичество на Балканите (не е изредил тези условия, но едно от тях е близостта на българските земи до сърцето на империята). По онова време населението е било разделяно според религията, а не според народността. Османската империя е категоризирала своите поданици като християни, мюсюлмани, юдеи и т.н. Всеки един мюсюлманин, независимо от народността му е имал много по - голям шанс да се издигне в османското общество, отколкото един друговерец. Всички християни – следователно и гърците, и българите, и сърбите и останалите – са били подопечни на Вселенската Патриаршия. Тя обаче била носител на гръцката култура и дух и на практика работела за реализирането на онова, което станало известно като "Мегали идея"... Ето и един пример. През 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, Охридската архиепископия явяваща се дотогава закрилник на част от българите в мрачните години на османско потисничество е закрита с указ на султан Мустафа III, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. На българите им се е налагало първо да се отделят от гръцкото духовно влияние, а след това чак да отхвърлят и турския политически гнет. Процесът по първото от двете освобождения отнел време преди да завърши около средата на 19-ти век. 

Докато сръбският план бил насочен към сърбизиране на българите, то гръцкият целял тяхното погърчване. И  в двата плана иде реч за претопяване на българския народ.Съвпадението обаче, което ми направи по - голямо впечатление е това, че символичното начало и на двата плана (зараждането на които е започнало по – рано) е поставено през една и съща година, а именно: 1844-та. Йоанис Колетис представил своя проект на 14 януари 1844 г., а Илия Гарашанин завършил великосръбското си творение в края на същата тази година (документът му придобива широка популярност за пръв път едва през 1905 г., след като е публикуван от австро-унгарската дипломация). А двете страни дори не се били появявили отново на европейската карта в една и съща година. Освобождаването на Гърция от османско владичество се случило през 1825 г., а на Сърбия - през 1829 г. 
От Божидар Димитров бях чул преди доста време, че в десетилетията преди освобождението ни от османско владичество, сънародниците ни в крайните райони на народностното ни землище са били започнали да се погърчват, посръбчват и порумънчват (и това не винаги се е случвало доброволно...). Липсваше ми осведоменост относно румънската политика по отношение на българите до 1878 г. и ми се струваше малко странно това твърдение. Знаех, че наши хайдути и революционери са се укривали във Влашко. Събирайки информация за статията научих, че до Освобождението отношенията между българите и Румъния са преобладаващо позитивни, макар да не липсвали обвинения от българска страна към румънската държава в шовинистични прояви. Румъния също е имала свой завоевателен план, който предхождал тези на Гърция и Сърбия. Шовинистичната доктрина на Румъния, наречена „Единство на румънската нация“ била създадена през 1821 г. След като десетилетия по - късно Румъния взела по един или друг начин български земи (Северна и Южна Добруджа), тя не отричала българския произход на мнозинството от местното население, но му забранявала да говори на български език...Българите под румънска власт нямали право да говорят на майчиния си език до Крайовската спогодба от 1940 г.
И трите гореспоменати външнополитически документа били изключително сходни. Наред с прокламираната цел – освобождаване на останалите под турска власт румънци, гърци и сърби и присъединяването им към васалните на султана отечества, правителствата на Румъния, Сърбия и Гърция поставяли като първостепенна приоритетна задача завладяване на българските земи и денационализиране на „7 милионното” българско население. Тук ще направя едно отклонение. Според някои източници, малко преди 1878 г. българите в земите под османска власт били около 7 милиона души, но тази цифра ми се струва нереално голяма и ще обясня защо. Според преброяванията от 1880 г.: населението на Княжество България е било около 2 милиона души, а на Източна Румелия - около 815 хиляди души. При преброяването в княжеството отсъствал признакът народност и не е известно каква е била точно етническата му структура. При неуспешното преброяване на населението на Източна Румелия в края на 1880 г. и при повторното му провеждане в края на 1884 г. народността била включена като признак. От общо 815 951 души, живеещи на територията на Източна Румелия през 1880 г., българите се оказвали 590 хил. души (72.3%), турците – 158 хил. (19.4%), циганите – 19.5 хил. (2.4%), и другите народности – 48 хил. (5.9%). Според извършеното в Княжество България преброяване през 1893 г. (тогава Източна Румелия вече е част от княжеството) българите били 2 467 000 души, а хората с различен от българския етнически произход – общо около 806 000. Няма как в онези земи, останали под турска, сръбска и румънска власт да са живели около 5 милиона българи в десетилетията до 1878 г.
Но да се върна на политиките на Румъния, Гърция и Сърбия по отношение на нашия народ. Тези три страни, макар и бедни и с крайно ограничени възможности, хвърлили огромни за техните мащаби средства за пропагандиране на завоевателните националистически идеи и силово заличаване на българите като етнос. За първи път в Европа през XIX в. така открито и грубо в официални държавни документи се изразявал такъв мащабен крайно агресивен националистически екстремизъм. 
Особено усърдие в реализирането на завоевателните си доктрини проявили правителствата в Атина и Белград. В началото на 60-те години на 19-ти век двете млади балкански държави (бъдещи наши "съюзници разбойници") се разбрали за гръцки и сръбски сфери на влияние на Балканите. След преговори се достигнало съгласие дейността на сръбските емисари да се съсредоточи в албанските земи и Адриатическо море през Охрид, Прилеп, Велес, Кротово до Джумая (днешен Благоевград) и на север до Балкана (Стара планина), а оттам на юг била очертана гръцка зона за влияние. В Македония през 60-те години врати отворили сръбски училища! В своите планове, Гърция въобще не предвиждала създаването на българска държава. За това пък сръбският премиер Гарашанин настоял за създаването и, но според него тя трябвало да се ограничи само на север от Стара планина, а в случай на гръцко несъгласие с този план се предвиждало Сърбия да разшири границите си на изток поне до р.Искър и да присъедини и тези земи. 
В схемата на сърбите за един общ съюз между тях, Гърция и Румъния срещу Високата порта на българите се отдавало значение на значим стратегически ресурс при евентуално надигане от тяхна страна, но бидейки без държава на тях не се гледало като на равнопоставени. Това становище намерило отражение в гръцко-сръбската военна конвенция от 1868 г., в която се загатвало за бъдеща подялба на Македония.

В заключителния период на Руско – турската война (декември 1877-януари 1878), когато победителят вече бил ясен, в бойните действия се включвила Сърбия, която хвърлила над 55 000 бойци към Ниш, Пирот, София и Видин. Като награда за „големия” си принос, Сърбия задържала населеното главно с българи Поморавие (Нишко, Пиротско, Вранско...). Въпреки клаузите на Санстефанския договор, според който Пирот бил включен в състава на Българското княжество, сръбските войски останали в града, което довело до конфликт с местните българи, водени от митрополит Евстатий Пелагонийски. С Берлинския договор от 13 юли 1878 година Пирот бил официално предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселило в съседния Цариброд - останал в България до 1919 г. 
До 1885 г. не се забелязвало сериозно активизиране на сръбската външна политика по отношение на Македония, тъй като силите и се изразходвали главно за сърбизацията на българите от Поморавието (в Тимошко сърбизацията течала още от 1833 г.).
Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не било добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на т.нар. „Източна Румелия” Княжеството удвоило площта си, с което изменило значително съотношението между силите на Балканите и се превърнало в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.
След Съединението Гърция извършила незабавна мобилизация на въоръожените си сили. Правителството и заявило на Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като нямало обща граница с България и не можела да иска преки компенсации от нея.
Румъния също се опитвала да получи териториално разширение в Южна Добруджа, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещнали одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия и след струпването на руски войски по източните граници на Румъния, румънският министър-председател тържествено заявил, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството. (За съжаление 28 г. по - късно, руската дипломация не успява да възспре румънската агресия, а Франция я подкрепя. През 1913 г., Румъния без да има каквито и да е било заслуги за сразяването на Османската империя, водена от глад за Южна Добруджа ни напада подло и армията и достига чак до покрайнините на София, принуждавайки България да прекрати военните действия срещу Сърбия и Гърция, които в онзи момент се водят с променлив успех и крайният изход от заформилата се Втора балканска война е бил на кантар.)
Едва ли ще се изненадате, прочитайки следното: Сърбия е била категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомил всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизирала запасните чинове. В страната излезли стотици статии, плакати и книги плакати с пропагандно съдържание срещу съединението на две от частите на Майка България. На 12 септември България било уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания била за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърдяло, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия била да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи. След Съединението и бързия разгром, който претърпяла сръбската армия в последвалата го Сръбско-българска война (14.11. - 28.11.1885 г.), на всички велики сили и на балканските ни съседи станало ясно, че България се е превърнала в сериозен регионален фактор, предявяващ все по-открито желанието си след Източна Румелия да се обедини и с Македония. В борбата си против реализирането на това желание, сръбската политика намира силен съюзник в лицето на руското правителство. През 1886 г. то скъсало дипломатическите си отношения с България, защото тя извършила Съединението си с княз Александър Батенберг начело (руският император Александър III искал да свали българския владетел от власт, защото последният не играел по свирката му). След скъсването на дипломатическите отношения, освободителката ни започнало все по-активно да толерира сръбската политика в Македония и най-вече налагания от сърбите т.нар. македонизъм.Русия застанала зад началото на денационализацията на сънародниците ни в Македония (през 20-ти век пък продължава да я подкрепя, зовяща се вече СССР).
Руската държава започнала да отпуска множество стипендии за български младежи от Македония, за които преценявала, че имат потенциал за бъдещи македонисти. 
Въпреки, че не веднъж руската политика е била в ущърб на българите (и преди, и след Освобождението), аз съм благодарен на Русия за огромната и заслуга и смятам, че без намесата на Руската империя през 1877-1878 г., без двестате хиляди ранени и убити руски поданици (главно руснаци, но не само) днес можеше да няма България или ако я има – то в най – добрия случай тя да е поне два пъти по – малка по площ и население. Без Руско-турската освободителна война е можело да ни сполети геноцид, чийто мащаб да е равен най - малкото на този на арменския геноцид от втората десетилетка на 20-ти век. Със сигурност, ако руснаците са били изтласкани на север от Дунав през 1877 г. (нещо, срещу което на Шипка яростно се сражавали „живи и умрели”) е щяло да последва жестоко отмъщение над българското население. 
След Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г., който откъснал от плътта на Отечеството още земи в полза на смачканите на бойното поле Румъния, Сърбия и Гърция, в Западните покрайнини (Пирот, Босилеград, Цариброд...), сръбската държава намалила часовете по български език. Също така, започнала да забранява българските окончания на фамилиите на жените, да затваря родилните отделения, и по този начин да принуждава българите да се записват като сърби при раждане в други места във вътрешността на Сърбия. Като цяло, процесът на сърбизация на българите в Западните покрайнини продължил почти до началото на 21-ви век, когато падна режима на Слободан Милошевич (режим провеждал крайно националистическа политика). Този процес не е напълно прекратен дори днес. По модела на македонизацията на българското население в Повардието, в опитите си да наложат друга национална принадлежност на българите в Западните покрайнини, в Югославия се правили опити от властите да ги обявят за шопско или торлашко малцинство. За целта на сцената на Царибродското читалище били представяни театрални представления от български класици на „шопски език“.
Сърбия и до сега не се е излекувала от старата си болест шовинизма. Част от примерите подкрепящи това ми твърдение са фактите, изнесени в „Сръбската църква се занимава с антибългарска дейност и поругава паметта ни” (брой на предаването "Вяра и общество с Горан Благоев" от 24.06.2017): 
https://www.bnt.bg/bg/a/pravoslavie-i-shovinizm-ili-kak-srbskata-tsrkva-se-gavri-s-blgarite-24062017.
По времето на министър-председател Йоанис Метаксас (1936г.-1941г.), в Гърция била забранена употребата на български език - не само на публични места, ами и по домовете. Били отворени вечерни училища, където местните българи и турци без разлика на тяхната възраст били принудени да учат гръцки език. Гръцката полиция нощем предприемала акции за подслушване и който говорел на майчиния си език бил наказван. Цитирам разказ за действителен случай на потребителя H16, написан 03 Апр 2017 в сайта segabg.com: "...Не съм запознат много с Гърция, но се сещам за 2 неща... 1 път, засякох случайно една жена на около + 65 години. Случайно се оказа, че родителите и, баби и дядовци - са били българи. Български обаче, тя не знаеше - беше се родила в днешна Гърция. И разказа, че след 45 г. там при тях е било забранено да се говори на български. И втория случай - един път, в един забутан гръцки остров - попаднах случайно на едно магазинче, дето жената търгуваше с икони. Та, видях няколко стари икони - с надпис на старобългарски език. не я разпитах, за подробности. А ако се разрови човек - и други неща ще се намерят..."

Преди 1989 г. в България се е пишело за „великобългарски шовинизъм”. Това определение за борбите ни за национално обединение е лъжовно и срамно, но в него все пак има частица истина. През 1912-1913 г. Цар Фердинанд е искал към страната ни да бъдат присъединени и земи, които никога не са били български – Солун, о-в Самократи, о-в Тасос, Цариград.
Смятам, че чисто теоретично, най – доброто възможно решение за съдбата на балканските народи през 19-ти век е щяло да бъде създаването на една Балканска федерация. Федерация, в която всеки един гражданин да е равен пред закона (не само „на книга”, но реално), всяка една от съставляващите я държави да има автономия и всеки етнос да може свободно да изповядва своята вяра и да учи своя език. Балканските земи многократно през вековете са преминавали от едни в други държави, на полуострова има много райони с по – малко или повече смесено население. Народностният състав на балканските области по един или друг начин, в една или друга степен се е изменял не веднъж от древността до наши дни. На практика обаче: подобно решение (описаната федерация) е било невъзможно и не най – доброто (и заради шовинизма на част от балканските държави, и защото великите сили е нямало да се зарадват на една нова велика сила, каквато несъмнено би представлявала такава държава). Създаването на балканска федерация, би могло да доведе до тежки последици дори днес в 21-ви век.
Който желае, тук може да прочете една много хубава статия за една от най – черните дати в българската история и за войната, в която България е била сама срещу 5 държави (Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и Османска империя): „Денят на престъпното безумие или началото на Междусъюзническата война” (https://bulgarianhistory.org/mejdusaiuznicheskata-voina/).

 

Бележка:

*Отмъщението на Османската империя се изразявало не само в нарушаване на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., но и в нещо друго, по – страшно... Само за няколко седмици през 1913 г. върху българското население в Одринска Тракия бил извършен геноцид. Тогава, въпреки че там нямало български войски, турската армия настъпвала в боен ред, обсипвайки с оръдеен и картечен огън всяко българско село по пътя си. Загинали не по-малко от 120-130 000 души, а още толкова се спасили с бягство - според Божидар Димитров; според Уикипедия: избитите българи били около 50 000-60 000 души. Няколко десетки хиляди души от български произход - и християни, и мюсюлмани, които останали в границите на империята, били подложени на постепенна асимилация. Защото съгласно турската конституция в Турция живеят само турци. 

Източници:

1.Уикипедия.
2. http://www.bg-istoria.com/2014/01/18.html.
3. http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/aktsenti/balgariya-v-srabskata-natsionalna-doktrina-nachertanie
4. http://bultimes.com/predi-150-godini-atina-belgrad-i-bukuresht-dogovorili-razdelyaneto-na-balgarskite-zemi/.
5.http://www.grreporter.info/Zashcho_Grciya_uspyava_da_se_osvobodi_ot_osmansko_vladichestvo_60_godini_po-rano_ot_Blgariya/15258
6.http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=511:2013-02-18-13-54-37&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
7.http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349
8. http://paper.standartnews.com/archive/2001/01/16/society/interv.htm.
9. http://www.segabg.com/replies.php?id=291887&p=2&command=logout.




Гласувай:
1
0



1. russofil - Личи, че имаш мерак за българска история
17.06 14:49
но източниците ти са недостоверни.

"аз съм благодарен на Русия за огромната и заслуга и смятам, че без намесата на Руската империя през 1877-1878 г., без двестате хиляди ранени и убити руски поданици (главно руснаци, но не само) днес можеше да няма България"

Тази война се води за ОКУПИРАНЕ/ЗАВЛАДЯВАНЕ а не освобождение на българите на населените с българи земи на Балканите - в руските карти са обозначени като "Задунайска губерния", а в документите от Сан Стефано като "Балканска област".

Загиналите солдати са били около 15,000 като по-голямата част от войниците не са били руснаци, а са били украинци. Тази пошла лъжа за "200,000" е написана на позорния храм с името на ислямиста и монголски слуга Александър Невски, а русофилските въшки я набутаха и в учебниците за децата.

Русия никога не е имала намерение да освобождава българите, а да ги окупира и завладее - така и става през 1878 г., на Берлинския договор Русия не допуска българсдки представители, нямало е и на Сан Стефанското споразумение (от което самата Русия насърчава Османците да се откажат, когато разбира, че западна Европа няма да и разреши да заграби Балканите и на Берлинския договор лично Русия настоява Моравско, Пиротско и Нишко да бъдат подарени на Сърбия, а Добруджа на Румъния, така че ако се чувстваш българин няма защо да си благодарен на кървавия руски окупатор, а благодари на българските революционери които им изритаха задниците от българските земи на Балканите. (Тези факти са известни и около 15 години ги потвърдиха историците от Руската Академия на Науките, като са публикувани от редица български автори, но са укрити след окупацията ни от СССР)

За "геноцида" - геноцид срещу българското населние са провели Гърция, Сърбия и Румъния, но не и Турция. Османската армия е извършила престъпления подобни на тези които българската армия е извършила срещу турското население там. Прочети тази книга: "The other Balkan wars: a 1913 Carnegie Endowment inquiry" - съставена е по свидетелски показания.

@russofil
цитирай
2. hranislav - Няма да толерирам
20.06 18:51
Няма да толерирам повече лъжи в блога ми. Българската армия не е вършила геноцид в Източна Тракия, за разлика от турската. Двеста хиляди е общата бройка на загиналите и Ранените руснаци, украинци, белоруси, волжски българи, финландци, румънци, българи и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 7291
Постинги: 20
Коментари: 26
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031