Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2019 08:57 - Откъси от "Бояджишкият бунт"
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове:
1



image
Бояджик е село в област Ямбол, община Тунджа. В селото се разиграва едно от най-масовите кланета по време на турското робство в българските земи – Бояджишкото от 1876 година.

"Съседното село Куюмджии (Златари) носи името си от това, че между него и Бояджик се намира проходът, през който са преминавали златарите на път за Узунджовския панаир.
И на Узунджовския, и на Сливенския панаир са идвали чуждестранни търговци. Има сведения, че не само през изселването си бояджичанци са ходили във Влашко. В разговори стари хора и досега споменават за брашовски сандъчета, които са били нещо като сувенир от този град. При такива връзки човек неизбежно прави съпоставки със своето положение и положението на своя народ, разпитва, размишлява и изводите едва ли ще го подтикнат към примирение. „Катадневните огорчения... изобщо от мюсюлманското население бяха достатъчни да разпалят умовете на младите с що-годе естествен дух или на ония, които са били в страни, където се зачита законът и човечността.” Това са думи от рапорта на Скайлер – човек с юридическо образование, с докторат по философските науки и с разнородни литературни изяви.
... Трябва да е било малко след Кримската война.
Поп Желязко се пазарял на Узунджовския панаир за някаква стока с двамина търговци: грък и австриец, виенчанин. По време на пазарлъка минал бояджишкият чаушин. Поп Желязко го поздравил почтително. Виенчанинът се учудил как така той, богат човек и свещеник при това, се кланя на някакъв чаушин. Гръкът рекъл, че и най – личният българин прави теманета пред най – долния турчин. Виенчанинът пък добавил, че е чувал за покорството на иначе трудолюбивите и способни българи, които не усещали нужда от свобода.
- Лесно е да показваш сербезлък, като не ти виси ятаган на главата – казал поп Желязко и им обърнал гръб...
Нито той, нито родът му имали причини да се срамуват заради покорство, но даже и да не била точно такава, каквато е стигнала до нас, случката показва унизителното положение, в което се усещали заможните и прогледнали българи при среща с равни на тях от свободните християнски държави. Тогава те най – издълбоко проумявали колко безправието, робската зависимост и политическите ограничения им пречат да разгърнат способностите си, да изявят себе си, да се реализират, казано на съвременен език. И сигурно това им тежало повече от заплахите на обирджиите, защото е засягало честолюбието им, накърнявало е честта и достойнството им. Те виждали освен това колко назад е останало отечеството им в науката, техниката, изкуствата и социалните придобивки поради робството.
...

Нека сега разглеждаме някои следи от далечното минало, които са подклаждали свободолюбие и непокорство у бояджичанци.
На два-три километра югозападно от селото, върху най – високата част на тукашните Свети Илийски възвишения, има две крепости, разположени една до друга, и според специалисти съставляващи общ комплекс. Наричат ги калето или градището. Построени са от римляни и византийци. Макар и неголяма, височината заема командно положение – наоколо е все равнина. Иначе казано, крепостите са имали важно стратегическо значение. Сигурно владетелите им много са разчитали на тях – до четири метра са дебели стените.
От всичко друго, свързано с калето, за повествованието ни представляват интерес само преданията. Както и при огромната част от останалите наши крепости, те са свързани с нашествието на турците. Чрез преданията нашите твърдини са продължавали да воюват срещу поробителите. Селищата, разположени близо до крепости, са между най-будните и непокорните, давали са най – много хайдути и бунтовници.
В годините на робството се е говорело, че калето над Бояджик е градено от български царе. И сега стари бояджичанци говорят същото. В горното градище, това на самия връх, имало болярски палати, а в долното, това в местността „Черковището” – голям манастир. Навсякъде по стените стърчели бойни кули.
Турците дълго връхлитали срещу калето, цели купища лешове лежали пред стените му и все не можели да го превземат. Нямало и да го превземат, ако една бабичка не извършила издайничество. (Няма предание за покоряване на българска твърдина, в което отсъствува издайникът, предателят, чиято тъмна сянка неизменно следва и хайдутина, и бунтовника, и революционера, и всяка светла фигура в нашия национален живот.)
Бабичката известила на турците къде се намира тайният вход на крепостта, от който защитниците нападали нашествениците в тил. И пак купища лешове струвало завладяването на калето.
Преди да паднат крепостите, защитниците укрили тонове злато и скъпоценности в дълбоки подземия. Там си останалия тия богатства, защото никой не издал тайния вход към тях. (Неведнъж тази легенда е събуждала апетити у иманяри.)
Можем да си представим какво въздействие са оказвали преданията за калето на бояджичанци в годините на робството. Слушали ги те още от малки, взирали се към поляните и храсталаците на „Черковището”, към тръните и скалите на горното градище, навсякъде, където се случвало да намират стрели, върхове на копия, глави на боздугани, даже изображения на конници.
Гледали ги и мерили покритите с лишеи и треволяк останки от стените: една, две, три, четири, пет крачки... Силно е било българското царство, щом такива крепости е градило. После се запътвали към самия връх, където имало дупка колкото да ти хлътне кракът. Като пуснели камък в тази дупка, чувало се дрънчене. Можел ли е някой да ги разубеди, че и преданието за героичната защита, и преданието за пълните със съкровища подземия не са истина? Деца, които растат, заслушани в такива предания, не израстват покорни
Впрочем оказало се истина преданието, че е имало манастир в местността „Черковището”, където открай време на другия ден след Гергьовден се е събирал сбор и където във времена, за които не се знае кога са били, бояджичанци изплели черква от пръти и ходили там да се молят тайно. Когато малко след Освобождението е строена сградата на манастира „Свети Георги”, сега изоставена и разрушена, биват открити останки от основи на стар манастир – кръст, кандило и други църковни потреби.”

"Бояджишкият бунт" (стр. 39-43), изд. "Георги Бакалов", 1977 г. Автор: Александър Миланов.



Тагове:   бунт,   бояджик,


Гласувай:
1
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 44834
Постинги: 39
Коментари: 48
Гласове: 122
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031