Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04 21:49 - Макгахан за цивилизационното равнище на българите
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 09.04 21:51



image

Дженюариъс Макгахан е американски журналист от ирландски произход, оповестил пред света жестокостите извършени в Османската империя над българите при потушаването на Априлското въстание. Допринесъл е за това много хора да подкрепят българската кауза. На гроба му в Ню Лексингтън с право пише "Освободител на България".
Ето какво е написал той за грамотността сред българите към 1876г.: "Мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържане на същото мнение. Бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се ползуват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише. И накрая процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които говорят, че българите били диваци, са уведомени за тези факти?" (http://www.glas.bg/120462/statiyata-koyato-vseki-blgarin-tryabva-da-pomni-do-grob?fbclid=IwAR3gixDwQv9J8moy1nIKqP12mWDKEyKGrSONQkxQ6qZQIj_PJBfMVl7oqVk.) 

В България по онова време е имало повече училища, отколкото дори в Русия. Училища построени от народа ни без помощта на владеещата земите ни империя, без финансиране от външни сили, училища резултат от жаждата на древния български народ за просвета и по - светли бъднини. Из цялата страна е имало читалища и просветни дружества. Издавали са се български вестници, а в Цариград и книги. Това показва наличието на определена либералност в империята на полумесеца, но тази либералност е била извоювана от българския народ с цената на много кръв и мирни протести, и наложена от великите сили с цел запазване на разкапващата се ислямска монархия, която им е била крупен длъжник. Минали са векове докато се стигне до тези свободи (тоест, не може да бъдат приравнени по тежест всички периоди от османското иго: за мен най - точната дума за онова време е именно "иго", но няма да задълбавам, защото не това е тема на публикацията ми). Дори тогава, под многовековна и газеща го чужда власт, българският народ като цяло е бил един културен народ, за който образованието е била много важна ценност. Повечето българи давали мило и драго, за да изучат децата си. Отделяли са си от залъка за тази цел. Преди години чух от Божидар Димитров как малко след Освобождението, във Варна (мисля) отваря врати ново училище. В училището първоначално е имало само един ученик, за когото са назначени шестима учители. Дедите ни главно със собствени сили и въпреки пречките от страна на османската власт и провеждащото асимилаторска политика гръцко духовенство са съумяли не само да оцелеят физически, проявявайки се като корав и жизнеспособен народ, но и да успеят в периода 1762 - 1878г. да постигнат това, което днес наричаме Българско Възраждане. Народ, който при все трудностите се е борел за своето пробуждане и не се е налагало да го карат насила да ходи на училище, държавата не го е стимулирала със социални помощи и детски надбавки, зад гърба на този мачкан народ не са стояли една камара неправителствени правозащитно ориентирани организации, които да го бранят. Не е било нужно някой да го интегрира. Напротив : много често на българите им се е налагало *сами да се справят с тежката действителност, борейки се за физическото си оцеляване и духовното си възраждане.

След Освобождението българите с бързи темпове започват да наваксват изоставането си от Западния свят. В началото на 20-ти век (20-тина години след възстановяването на българската държавност) се заговаря за икономическо чудо на Балканите. Страната ни е сравнявана с Германия и Япония заради големите си темпове на икономически растеж.

Пак от Макгахан за дните след потушаването на Априлското въстание: "И друго, аз мислех, че изгарянето на български села означава изгарянето на няколко колиби, направени от кал, които нямат голяма стойност в действителност и които могат да бъдат възстановени. Бях особено много учуден да установя, че множеството от тези села са наистина добре построени градове, със здрави каменни къщи, че в много от тях живееха значителен брой хора, които бяха достигнали нивото на всички удобства, и че някои от тези села могат да служат за пример на много английски и френски. Истината е, че българите наместо диваци, за каквито ги смятаме, са в действителност трудолюбиви, упорити в работата, честни, образовани и мирни хора."  
  
По време на Руско-турската война от 1878 г., дошлите да ни освобождават руски войници са били впечатлени жизненото ни равнище. Мнозина от тях и техните предци са били роби в буквалния смисъл на думата до 1861 г., когато е отменено крепостничеството. Роби на собствената си аристокрация. Трябва все пак да се отбележи, че повечето селища в българското етническо землище не са били толкова имотни, колкото посетените от Макгахан и други чужденци. Българската буржоазия е била гръбнакът, двигателят на национално-освободителното движение.

Всички гореизложени постижения са били налице въпреки политическото, икономическо и верско потисничество от страна на османската империя. Въпреки осъществения под една или друга форма продължителен геноцид, без който сега щяхме да сме в пъти повече в рамките на поне двойно по - голяма по площ българска държава.

Смятам, че днешните българи (а и не само българите...), биха могли да вземат пример от онези българи, които са изплували на повърхността, въпреки завързаните за тях тежести, българи които като устойчиви семена са си пробивали път през твърдата почва към слънчевата светлина в продължение на векове.

Бележка:
*"Сами да се справят с тежката действителност": сами, поне от гледна точка на материалистичната историческа наука. Погледнато от един духовен ъгъл обаче, много често отделните хора и етноси, често имат подкрепа свише, дори ставащото с тях да навежда към мисълта за обратното.



Гласувай:
4
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 68855
Постинги: 207
Коментари: 154
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930