Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2020 23:29 - Подбрано от романа "Последният Асеновец"
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 09.04.2020 23:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Споделям с вас някои направили ми по - голямо впечатление, текстове от чудесния роман "Последният Асеновец" (Боянският майстор) на Фани Попова-Мутафова. Кадърът по - горе е част от двусерийния игрален филм "Боянският майстор" от 1981 г.

"Скръстил ръце на гърдите си, вдигнал високо чело, загледан в звездите, той губеше мерки за времето и мястото, сякаш живееше в някакъв чуден сън, който няма никога да свърши.

Тогава той я видя.

Сякаш изникнала като лунен лъч от синия сумрак: някакви шубраци се разтвориха и младата девойка застана пред него с препълнени с цветя ръце. И двамата не се учудиха. Сякаш знаеха, че трябва да се видят." (гл. 1)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Във връзка със срещата с волжски българи на майстор Добрил: "Ала когато на следния ден българите окачиха още един мъж на дървото край обесения, тогава ДОБРИЛ и багдадчанинът побързаха да напуснат по-скоро тази чудна земя, с още по-чудни нрави. Защото новият труп, който се залюля, бе на най-мъдрия младеж на племето, който проявяваше необикновени способности. А българите не можеха да търпят помежду си човек, който се издига над другите по нещо. Те бързаха да го изпратят по-скоро на небето, за да служи богу, вместо да хаби способностите си между простосмъртните.
И понеже Добрил получи премного похвали за хубавите си рисунки, шаръчията сметна за благоразумно по-скоро да напусне своите любезни, древни , съплеменници, които можеха да му сторят голяма услуга по-бързо да го изпратят при бога." 
Ни така, ни онака...
"Ирина разпечата новопристигналото послание от баща си и прочете внимателно напомнянията му. След това препрочете още няколко пъти следните редове:

„… Нашето положение тук е отчаяно. Йоан е тежко болен. И не се знае дали целебниците ще могат да спасят живота му. Димитри лежи със счупен крак. Тоя проклет негов нрав да се весели и да пие, да тича подир десет жени наведнъж и да дири приключения му докара тази беда. Една нощ съпругът на кира Теофано го сварил ненадейно у дома си и за да се спаси, той скокнал от прозореца. Сега и двамата ми синове са на легло. Йоан поради прекаленото си благочестие, изтощен от бдения и пости, Димитри поради обратната крайност."

(гл. 12)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Той се залута от стена до стена в звездната мрачевина, с пламтящо чело, с трескави длани. Докога, цял живот ли щеше да чезне по една сянка?… Януда бе вече мъртва за него. Всичко ги бе разделило. И все пак времето, разстоянието бяха нищо. Сякаш я бе срещнал на празника в Света гора. Сякаш вчера още бе усетил как веселият й смях радостно вълнува кръвта му…
Майсторът не знаеше, че копнежът му е вечен и безличен. Понякога случайно приема едно име, един образ, после ги сменя с други, винаги незадоволен, винаги дирещ. От невръстно дете до белите коси на стареца човекът копнее. За свобода, за власт, за любов, за злато, за слава, за безсмъртие, за просветление… Винаги, до последния въздух." (гл. 23)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Колко бе тежко да обичаш, да съзерцаваш звездите, да беседваш с мъдреци, да бленуваш за по-добри дни, които заслужава светът, и да знаеш, че трябва с желязо в ръка да изпълниш завета на баща си. Да мразиш тогава, когато сърцето ти е препълнено с любов. Смъртно да мразиш, когато християнска милост те пронизва е желание да простиш." 

...

— Много ме ласкаеш, Добриле… — отвърна кротко Калоян. — Това, което правя, е най-вероятно дълбоко себелюбие… Аз искам да имам най-хубавата придворна домашна църква в цялата страна… А понеже ще служи и като гробница на семейството ни, то ще се радвам на слава и подир смъртта си. Ето какви прости и груби чувства ме карат да бъда тъй щедър и милостив.

Всички се изсмяха. С недоверие и укор.

— Все такъв си е господин Калоян, скромен и благороден… — каза тихо дедец Димитри, който бе близък съратник и приятел на севастократора. — И нашата община е благодарна към него. Макар че той е толкова предан син на православната църква, ала неговото покровителство към богомилите показва широтата на духа му.

— Доста, доста… — вдигна изплашено ръка Калоян. — Много ме превъзнесохте и аз твърде дълго си позволих да ви слушам. Сега ще трябва да постя две седмици за тоя грях… — Той тихо се засмя, поглади гъстата си черна брада. 

...

— Властта е най-сладката отрова… — пошъпна замислен богомилът Димитри. — За нея людете жертвуват живот, чест, любов… Стават престъпници и убийци, отдават душата си на демона… Нали с власт и слава помами изкусителят Христа в пустинята… Защото не намери по-върховна примамка…

(гл. 26)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Тя бе вдъхновението. Тя караше кръвта му да тече по - леко, обзета от горещо въодушевление, изгорена от творчески пламък. И всеки път, когато я виждаше, той отново се учудваше, че може да съществува подобно съвършено божие творение."

Севастократор Калоян за властите в Търново: "Не мога да употребя насилието, докато не опитам силата на доброто. Ако те са непреклонни, тогава..."

"Любовта преобразяваше света. Раждаше видения. Създаваше песни. Караше людете тихо да си тананикат нещо нечуто и незнайно. Раздвижваше тялото в стройните ритми на танца. Свеждаше челото на монасите в преклонение пред божественото." 

(гл. 30)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"И отново сведе чело в безкрайна скромност великият майстор.

— Не… Не съм аз, който изписах всичко това… А този, който ми е дал дарбата… Аз съм само негов проводник… Чрез моята ръка той твори… Моето име няма значение. Важно е творбата да бъде съвършена.

И художникът отправи с безмерна любов, любов на нежен родител, взор към своето дело.

Минаваше и преминаваше световната мощ. Царства се дигаха и рушеха. Имена проблясваха в сиянието на славата и угасваха в праха на забравата. Вечно оставаше само божественото вдъхновение, което превръщаше тленното в безсмъртие."

(гл. 36)





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642349
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031