По времето на английското господство в Индия, един английски генерал решил да откаже населението на щата Пенджаб от обичая сати (изгаряне на вдовицата на починалия заедно с покойния и съпруг).
Преди едно от поредните трупоизгаряния, генералът се застъпил за някаква вдовица. Един от индийците му се противопоставил с обяснението, че това е тяхна традиция и че британската корона им е дала правото да следват своите обичаи...Тогава генералът му отговорил: "Добре. Приемам аргумента Ви. Обаче ние имаме традиция да бесим убийците на жени. Така че, Вие издигнете клада, а аз ще издигна бесилка и ще Ви обеся."
Този дивашки обичай е възникнал в следствие на браминска фалшификация в свещената хиндуистка книга "Ригведа"! Не само в западния свят се е спекулирало с вярванията на хората от користни подбуди (преди 10-12 години си мислех едва ли не, че само в християнските среди са мамени вярващите с цел печалби). Целта на промяната на съответния религиозен текст е било имуществено облагодетелстване. Повече по темата в статията "Буквата на смъртта в обичая "сати"": https://iskamdaznam.com/bukvata-na-sma-rtta-v-obichaya-sati/ .