2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 711 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2018 21:20
ЛУННА БАЛАДА
Дълбоко в тъмите, далеко в Балкана,
шуми непристъпен, загадъчен лес,
луната възхожда, на сън позована,
луната огрява из пламнала пяна,
луната се носи из спомен злочест.
Русалки и вили, отдавнашна прелест,
всред шеметен танец не пеят и днес,
но чудните щерки на пастира Велес
в предсмъртни напеви са скритом заплели
с косите си златни столетния лес.
синее се извор, заварден с брези,
луната едничка тогаз е изпила
на нейния поглед бездънната сила,
внезапно изгаснал в две сини сълзи. О, девствена бледност, коси позлатени,
тез живи води, де луната лъчи -
два взора, горящи, искри отразени,
два взора неземни, от спомен пленени -
са твоите виждащи сини очи!
Два взора облюбват жених ненагледен,
от толкова века на теб обещан,
с избликнали рани, но с поглед победен,
сред битва неравна от тебе изведен,
последен - в рода си, последен - из бран.
И поглед загасващ ти шъпне завета
на кръв героична, на славни деди,
слова непреклонни към майка, заклета
на сватбено ложе, плода под сърцето
от люлката още за вожд да реди.
О меч на дедите, ти, гневна зеница,
суров чудотворец при яростна сеч,
очаквай витяз*, първенец на лъвица,
всесилен да станеш в желана десница,
победа да звънне из твоята реч!
О лес златокъдър, над тайни надвесен,
спокойно очаквай грядущите дни,
нетленния огън на меча небесен
и синия поглед в изпятата песен -
ни буря, ни зима не ще затъмни!
Теодор Траянов (1882 г.- 1945 г.)
Стихотворението "Лунна балада" е част от стихосбирката "Български балади", издадена за пръв път през 1921 г.
Бележка:
*Витяз (от руски ви́тязь) - древноруски войн, богатир, както и висше звание на воин от края на Първата българска държава, където титлата е носена от връхотския болярин Ивац. Според някои автори думата идва от литовски (vityz) и значението му е близко до това на герой, храбрец, юнак, рицар и богатир. Според други думата е от скандинавски произход.
