Прочетен: 2103 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2018 20:50
Преди години,
В малък град, но не Париж,
Във малък щат, с големината на Тексас
Живеело момиче.
С къдрици, стигащи до раменете
И със сърце като брадите на ZZ Top.
Посрещала тя бурите
С експлозив, и със стрела.
Тя имала известни забележки
Към любовта, или към смисъла.
С две думи, наричала ги
Скучни. Засега. Била богиня.
От този неуютен свят,
С интелигентност колкото на щат,
С големината на Тексас,
Изваяла си тя коприна.
Използвала най-прости материали.
Шоколад, спринцовка. Думи.
Мотор, отдавна развален,
И слънчеви обувки.
Качила се на асансьор, с големината
На ракета.
Но нямала скафандър.
А само две момчета.
Ожулени, без чар. Невзрачни.
Но озарени от смътната мечта.
За светлина.
С големината на Тексас, в средата на пустиня.
Отминали години.
Момчетата узрели. Превърнали се в йероглиф.
По белите листа, нашарени от нея.
Тя сложила печат, от златен прах.
Погледнала напред
И отлетяла, в слънчев свят,
С големината на Тексас,
Онзи малък щат. В средата на пустиня.