Постинг
16.07.2018 07:24 -
Венец от спомени
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3393 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2018 19:50
Прочетен: 3393 Коментари: 21 Гласове:
23
Последна промяна: 17.07.2018 19:50
Като дете била съм маргаритка,
загледана в света със слънчево око.
Днес спомних за нейната усмивка
и за смеха й, без да има за какво...
А после странна, непонятна нужда
отведе ме във млада, сумрачна гора -
и в нея аз - момиче-теменужка
в шубраците се крия, в лилаво цъфтя...
Но ето ме отново в нова роля,
защото съм на първа среща със момче...
И глупаво преструвам се на роза,
а силите ми стигат само за лале!...
Да..., прожектира паметта живота...
Променя сцените, променям се и аз -
мушкато съм в саксия на балкона,
а и цветче, опушено в крайпътен храст...
Едва ли ще си спомня всяко цвете -
по важните се само плъзна паметта...
Усмихна им се, във венче ги сплете,
за да позная цветно своето сега...
Поздравления.
цитирай
2.
predatorkapredatorka -
:)))
16.07.2018 07:51
16.07.2018 07:51
жената на 25 е роза..
на 50..цял букет...
многоо сладко и..закачливо..
зареди ме с усмивки,ваничка...
като..водопад си..
цитирайна 50..цял букет...
многоо сладко и..закачливо..
зареди ме с усмивки,ваничка...
като..водопад си..
за добрата дума!
цитирайЗа разбирането, за това, че си внимателен читател...
цитирайВаня, браво за живототворящото стихотворение.
Поздрави - https://www.youtube/watch?v=7V5vPCBMb7k
цитирайПоздрави - https://www.youtube/watch?v=7V5vPCBMb7k
Линкът не се отваря, но благодаря за песента, която и да е тя :)
цитирайЖената е цвете! Много нежност и обич ти желая, Мила Ваня!
цитирайе всички цветя на света, събрани в едно цвете. Хубаво е да може да ги разпознава и да знае, че ако в момента е маргаритка, то не може да е и роза... Пък знам ли, може и да може :)
Прегръдки, Веси! Цветно да ти е и на теб, макар че ... за жена като теб се подразбира, че винаги е цветна :)
цитирайПрегръдки, Веси! Цветно да ти е и на теб, макар че ... за жена като теб се подразбира, че винаги е цветна :)
Чудесна ретроспекция! Прости, vaniq23, натъжи ме саксията на балкона. Цъфти!
цитирайХе хе, радвам се, че си забелязал и саксията на балкона :) И нея я има, какво да се прави... част от живота е и казах си: я спомени и нея :) Човек се привързва към всяка своя житейска роля - има я тази склонност.
Ще цъфтя, къде ще ида... Цъфтежът е самият живот.
Благодаря ти!
цитирайЩе цъфтя, къде ще ида... Цъфтежът е самият живот.
Благодаря ти!
Умело си играеш със символиката на цветята! И кокиче, и теменужка, и роза, и мушкато на прозореца, ако се наложи и крайпътен трън или магарешки бодил, женското начало във всички свои превъплъщения е знак за живот в най-красивия му смисъл, за мъдър цъфтеж. А за нас, приятелите тук, си детелинка, мила Ваня - щастливо откритие, което усмихва:))) Прегръщам те!
цитирайЧудесно хрумване! Описала си и детската невинност, и момичешката свенливост, и добротата, тъгата, любовта, издръжливостта!
Красиво и като приказка вълшебно!
Поздравления, Ваня!
цитирайКрасиво и като приказка вълшебно!
Поздравления, Ваня!
Животът е шарен а ти си го разбрала най-добре и мисля,че оттам е привидното противоречие в чувствата ти,което всъщност е принципна обич към всичко,което харесваме. Човек не мрази едно красиво цвете заради това,че обича друго красиво цвете: той ги харесва и двете,ако добре съм те разбрал.
цитирайкак хубаво разбираш всичко :) Да, какво ли не сме в доживотния стремеж да се приспособяваме... Мислех и магарешкия бодил да вмъкна, и посърнал от умора карамфил, и самовлюбен нарцис, и трайна хризантема. Имам чувството, че цветето се сменя в някои дни на всеки час.
Тази сутрин редактирах стихотворението. Видях, че погрешно съм членувала "живота" с непълен член, а е бил в ролята на подлог, а покрай него се опитах и друго да подобря :)
Детелинка? Да, обичам всичко малко и скромно. В интерес на истината, само като роза май никога не съм била. Не ми отива на същността :) Най-силно усещам маргаритката и теменужката - сигурно, защото са основата за следващите.
Прегръдка, мила Вени!
цитирайТази сутрин редактирах стихотворението. Видях, че погрешно съм членувала "живота" с непълен член, а е бил в ролята на подлог, а покрай него се опитах и друго да подобря :)
Детелинка? Да, обичам всичко малко и скромно. В интерес на истината, само като роза май никога не съм била. Не ми отива на същността :) Най-силно усещам маргаритката и теменужката - сигурно, защото са основата за следващите.
Прегръдка, мила Вени!
как хубаво си ме разбрала... :) Сигурно и на друг преди мен му е хрумвала идеята.
Вървях си с глава без мисли и ето, че дойде първия стих. След него се подреди втория и си казах - я, продължи :)
Благодаря ти!
цитирайВървях си с глава без мисли и ето, че дойде първия стих. След него се подреди втория и си казах - я, продължи :)
Благодаря ти!
ние сега сме всичко, което сме били в миналото, отворени към непрекъсната бъдеща промяна. Ние сме динамична и докато сме живи - никога статична, застинала система. Хубаво е да познаваме миналото си, за да знаем защо сме такива, каквито сме в настоящето - река, която тече с всички води, влели се в нея по пътя й.
Аз обичам всичките си цветя - и мушкатото и опушеното цветче - те всичките правят моето сегашно Аз.
Разбрал си ме :)
цитирайАз обичам всичките си цветя - и мушкатото и опушеното цветче - те всичките правят моето сегашно Аз.
Разбрал си ме :)
vania23 написа:
ние сега сме всичко, което сме били в миналото, отворени към непрекъсната бъдеща промяна. Ние сме динамична и докато сме живи - никога статична, застинала система. Хубаво е да познаваме миналото си, за да знаем защо сме такива, каквито сме в настоящето - река, която тече с всички води, влели се в нея по пътя й.
Аз обичам всичките си цветя - и мушкатото и опушеното цветче - те всичките правят моето сегашно Аз.
Разбрал си ме :)
Аз обичам всичките си цветя - и мушкатото и опушеното цветче - те всичките правят моето сегашно Аз.
Разбрал си ме :)
Ти си чудесна жена с прекрасен характер- благодаря!
shtaparov написа:
Ти си чудесна жена с прекрасен характер- благодаря!
vania23 написа:
ние сега сме всичко, което сме били в миналото, отворени към непрекъсната бъдеща промяна. Ние сме динамична и докато сме живи - никога статична, застинала система. Хубаво е да познаваме миналото си, за да знаем защо сме такива, каквито сме в настоящето - река, която тече с всички води, влели се в нея по пътя й.
Аз обичам всичките си цветя - и мушкатото и опушеното цветче - те всичките правят моето сегашно Аз.
Разбрал си ме :)
Аз обичам всичките си цветя - и мушкатото и опушеното цветче - те всичките правят моето сегашно Аз.
Разбрал си ме :)
Ти си чудесна жена с прекрасен характер- благодаря!
Случва се да съм прекрасна,
както и да съм ужасна :))
Така е, без цветност в душата не се живее :)
Като стана дума за цветето в саксия на балкона, сещам се за още едно цвете, което расте на необичайни места...
При мен на село редовно виждам цветенца, поникнали изпод бетона или изпод камъните или тротоарните плочки. Изключително се възхищавам на това как толкова крехко създание може да разбие бетона дори, за да поникне. Силата на Живота...
цитирайКато стана дума за цветето в саксия на балкона, сещам се за още едно цвете, което расте на необичайни места...
При мен на село редовно виждам цветенца, поникнали изпод бетона или изпод камъните или тротоарните плочки. Изключително се възхищавам на това как толкова крехко създание може да разбие бетона дори, за да поникне. Силата на Живота...
силата на Живота... И аз всеки път се удивлявам на тази упоритост на природата да Бъде, въпреки всичко.
цитирайВсичко отминава, спомените остават. Ваня!
цитирай