И… пак заваля…
Зорба си тръгна от плажа.
Отиде да дири сметка на своя 
объркан автор…
А… малко крайбрежници знаят 
колко е хубаво във морето, 
когато вали…
И русалките…
Русалките – може би…
Капките брулят надеждите, 
всичко сивее и голотата от радост – 
боли… 
Тръгват си само невежите…
/На Зорба му е простено/,
Зорба си има мъка и трябва да я реши…
И дано си разчисти сметките, 
да излезе най-после от този роман
и… да се върне пак…
Едва ли ще преживее без него 
посърналият дъждовен бряг…