Споделям с вазе, блогърски хайлазе напъни ми поетични, римични, със средновековни мотиви и смехористични. Опити ми са не първични, ала спорадични. Ако ще в поезията успявам, по - често ще трябва да се упражнявам и да  Бог за помощ призовавам.
На поетете експерте мнението ме най - интересе, но на историците обаче също де.
Кажете ми вий люде на стиха, дали в текстовете долни некъде греша? И ако да, ум ми влейте как да го подобра и към Бога приближа. От Стария отговор ми се не чака, вас да питам ми е мерака. Но понявга Бог хортува и чрез человечески усти, туй го читателю драги ти го запомни.
Някои ще се изкажат, други ще се изак-жат, но кой каквото...надроби..., това и ще му се в живота после вли. Кръговратът на веществата, в естествения ред е на нещата.

Окован

Окован невинен клетник си в тъмница,
в мрака плачеш за дечица и женица.
Подложен беше на мъчения,
призна ти чужди прегрешения.

Отваря се металната врата,
що да видиш - светлинка.
Влиза с факла позната ти лисица,
радостно показва свойта...парица.
С нея ще спаси те скоро тя,
от на палача тежката ръка.
***

Зарад стихове ми се захили омайна богомилка, да не би напушила се е с ведра билка? Oт устата и съзирам аз пушилка. Е ли маг Боян (син трети на Симеон златен великан) поп Богомил самоназован? Богомилството е ерес, на обратно ерес е...сере: в на православието духовното поле.

На стихове ми се богомилката засме, от Боян ли онзи поп богонемил онова учение взе? Учението, което в Болгарията наша и целий Запад се разстле за векове. Еретици, еритици, сатани сте вси и плачещи за огнени езици.