Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 17:12 - Български хроники от 29-ти век
Автор: hranislav Категория: Забавление   
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове:
1



image

Днес сутринта бях на гости на приятели физици, които преди седмица успяха да изобретят машина на времето в гаража на единия от тях. След дълги дни и нощи на усилен труд, немислимото за мнозина се случи.
Имах удоволствието да осъществя първото си пътуване във времето и едно от първите такива пътувания в човешката история въобще. Ще споделя с вас част от наученото за бъдещето. Самата машина е с яйцевидна форма, сребриста на цвят. Крепи се на три тънки, но много здрави крака, разположени пирамидално. В горната част на яйцевида има нещо наподобяващо прожектор. След натискането на бутона за "прожектора" в пространството се излъчва синьозелен лъч, който води до отварянето на процеп в тъканта на пространствено-времевия континуум. След като е отворен така нужния тунел, върху съответния тъчскрийн се изписва желаната година и се кликва върху клавиша с надпис "сБогОМ", а в търсачката се изписва наименованието на мястото, което времешественикът желае да посети. После отново клик върху "сБогОМ" и сте с още една стъпка по - близо до времелитането. (Изборът на местоположение може да се извърши и чрез тъчскрийн карта и двоен клик върху желаната дестинация след който следват 60 секунди, в които търсачът на приключения бива да зададе мястото с максимална точност. В противен случай рискува да бъде изпратен някъде на произволен принцип, но в рамките на зададената територия (без значение дали в бъдещето мястото Хикс си е още в границите на държавата А или пък на държавата Б). За щастие има опция за по - общо определяне на обект. Например: след като сте посочили желаната държава, можете да напишете "столица" и да се озовете в столицата без значение дали столицата в бъдещето е друг град. Та да се върна на най-любопитното поне за мен в цялата тази работа.)
След като определих времето и мястото за посещение и натиснах "Беж", влетях с надсветлинна скорост в тунела и след миг времелиране се озовах в столичен парк. Нямах време за опасения, че нещо може да се обърка - толкова бързо се телепортирах. Излязох от "яйцето" и с надеждата, че в онова време няма кражби оставих машината безнадзорна в парка.
Поразшлях се в главния град на родината ни през 2801 г. след Христа или казано по бъдещия български демократичен календар: 793-та след приемането ни в ЕС. Ето какво прочетох в учебник по история продаващ се из ретро книжарници1 в тогавашната столица Куневград2, написан от Тиъдър Димитрофф (далечен праплеменник на Божидар Димитров и наследник на завърнали се от САЩ български емигранти след края на Третата световна война): "Този бояк юнак се родил през 48 г. пр. прием. ни в ЕС. Израснал в несъществуващо днес село край някогашната столица София. Там той пасял свинете на баща си. Когато не пасял свинете - с едната ръка ядял филия с мас, а с другата - ритал мач. Наричали го Тиквата, защото помагал в отглеждането на тикви и защото това била храна, която почти всеки божи ден ядял. А и главата му приличала на тиква. Бил силен и смел момък, дебелоглав шоп, който като навършил 18-годишна възраст започнал да разправя на съселяните си, че му се явява  Буда и му внушава да поведе българския народ към светло евроатлантическо бъдеще. Когато разправял това на съселяните си - всички му се смеели. Все пак било времето на мрачно и безпросветно социалистическо атеистическо робство. Записал се момъкът на карате и започнал да бие тези дето му се смеят и те спрели. Проявил се като много добър каратист и в залата, и извън нея. Тогавашният соцпрезидент харесал бойните му умения и го взел за свой телохранител. Покрай бодигардстването Тиквата изучил политическото изкуство. Той много внимателно слушал какво си приказват политиците и попивал знанията като гъба. Нямал висок социален произход, но имал харизма, която запленила медиите в страната и те започнали да пропагандират в полза Тикву години наред. Това спечелило на негова страна широки народни маси. През 2 г. сл.приемането ни в ЕС, Тиквата, който по онова време с най - близките си съратници вече владеел столицата, по внушение на Гаутама Буда, който му казал, че моментът за големия поход е дошъл - повел народа си на голям парламентарен поход и с негова помощ нанесъл тежки поражения на една западноевропейска царистка фаланга, една руска фаланга и една турска, които по това време били в съюз и заедно тормозели бедния български народ. Премиерстването на новия прайм министър започнало с големи надежди..."

И така нататък. Друг път, ако съм в подходящо настроение на духа може да продължа... по памет. Евентуално и да споделя впечатления от нови времешествия. За съжаление не съумях да донеса учебника в нашето време, защото докато четях седящ върху една умна пейка, полицията ме локализира. При сбиването с единия от полицаите (на име Флорин Цветанов, далечен потомък на...сетете се кой) изпуснах четивото и панически се завтичах към "Времелет", преди да са ме заловили или да са ми препречили пътя.

Пояснителни бележки:

1.
Продаващ се из ретро книжарници - тук е мястото да си призная, че откраднах учебника. Тъй като нямаше как да платя. Най - малкото не съм чипиран, а в онова време без да си чипиран не можеш и до градската тоалетна да отидеш. Гладът ми за знания надви над високия ми морал. Освен това пърденето на обществени места се наказва с общественопоправителен труд (не че съм прегрешил и по този начин, просто допълнителен щрих вкарвам).
2. Куневград - изграден и наименован тъй от благодарните потомци в чест на министър Меглена Кунева заради заслугите и към евроатлантическото ни разбитие..., тоест развитие де.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 66185
Постинги: 198
Коментари: 134
Гласове: 261
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031