Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2019 22:54 - За страстите, страданията и освобождението - част II
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 902 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
image


      Поясненията в скобите са мои.   Из предговора към поредицата „Спомени” на Джакомо Казанова, изд. „Слово”: „Култът към чувствените удоволствия бе за мен най – важното, за мен не е имало никога нищо по – важно от тях...Обичах страстно също и радостите на храненето...” Заключителните му думи към том 5 на поредицата : „Колкото повече остарявам, толкова повече чувствам как времето притъпява впечатлителната ми способност и съжалявам, че не съм могъл да открия тайната на вечната младост. Болно ми е и ми е жалко ! Сега си мисля колко несправедлива е към нас природата. Прекрасно би било да завършим живота си така, както сме го започнали, или поне да го започнем така, както го завършваме ! Ех, любезни мой читателю, болно ми е и ми е жалко...” Природата не е несправедлива (дори и на някои хора да им се струва обратното) – тя е израз на Висша Разумност.   „Не се ли отказа от пожелаването на неща с незначителна полза и много умора за тези, които са ги получили, раздялата с които засилва липсата им и зависимостта от които си остава голямо дори и след тях.”
„О, душа, не отдалечавай от себе си делото на вечния живот, поддавайки се на склонността си към тленния...”
”Знай, че тялото е обречено на тленност...”
„...притежателят вижда нищожността на онова, което е величаел, едва след като се раздели с него.” – Из 
„Калила и Димна” (Изд. „Отечество”, стр. 34) - индийска книга, преведена и преразказана на арабски от Абдуллах Бну Ал-Мукаффа (арабско-персийски писател, мюсюлманин : роден около 721-734 г. – починал около 757-760 г.).   Светът не ни предлага трайни и сигурни удоволствия. Осъзнаването, че и удоволствието и болката са преходни, че са взаимнообуславящи се и че едното не може без другото - води до прекъсване на привързаността и до постигане на освобождение (блаженството на постигналите просветление е неописуемо; нирвана е отвъд дуалността, отвъд адските и райските сфери на съзнание, за които се говори в буздизма, теософията, агни йога...; чувството за разделеност от Всемирния Живот, за дуалност и за това, че всичко приключва с физическата смърт, са илюзии произведени от нисшия аспект на ума ни, който нисш аспект в тибетския будизъм бива наричан „сем” – постигналите нирвана се освобождават от властта му и изживяват единството на всичко). 
Под осъзнаване на взаимозависимостта между удоволствие и болка се визира нещо повече от това просто да знаеш въпросното твърдение (макар че и самото му знаене и припомняне е полезното). Научаването на тази идея, не води автоматично да освобождение. Нещата са по – сложни : освобождаването става постепенно и е придружено с определени усилия, то е много дълъг процес. Под „осъзнаване на взаимозависимостта между удоволствието и болката” се визира не само узнаване на нейното съществуване, а извършване на определена духовна трансформация в човека. Ако изглежда, че някой е осъществил много бърз духовен напредък, само така изглежда, но всъщност не е така – този човек е имал определени духовни натрупвания, които са се реализирали в определен момент или в определен кратък период от време. В духовното израстване няма революции, има еволюция. За да има по – големи и трайни подобрения в живота на едно общество, нужни са и промени в посока отвътре навън : тоест от психиката към материалната действителност.
  Откъсите са от сборника „Свобода на духа”, стр.140 – 142, съставител Мария Кисова. Учителя Петър Дънов : „Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот. Като расте, детето проявява интерес към своя растеж. То постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете – да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си: да има черна дълга коса, вежди черни и извити като дъги, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват и се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си: да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най – после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: „Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета!" Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове /Учителя визира петте физически сетива/. Те са се движили само около своите сетива. Питам тези хора: Вие опитахте ли как се оре с петте чифта волове? „Опитахме, орахме с тях.” Щом сте орали, вече ще знаете, че има нещо по – високо от орането – към него трябва да се стремите /най - много/. ... След като опита всички блага на земния живот, Соломон каза: „Суета на суетите, всичко е суета!” Днес и вярващи, и безверници цитират мисълта, която Соломон някога казал, като имат предвид и физическия, и духовния живот. Не е така. Соломон е извадил това заключение, след като е опитал всички преходни блага на Земята. Ти, който вадиш същото заключение, изпитал ли си суетата на всички блага? Ако не си ги изпитал, нямаш право да говориш така." Още от Дънов във връзка с опитването : „Вие сте чели блаженствата /блаженствата посочени от Христос в проповедта му  на планината/ и много пъти още ще ги четете, но те ще останат за вас обикновени думи дотогава, докато дойдете до едно вътрешно разбиране. Както и да обяснявате на човека нещо, той няма да го разбере, докато не го опита. Как ще обясните на човек какво е сладчината и какво е горчивината, ако той не ги е опитал?” („Бъдещото верую на човечеството”, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 10). Четейки отделни изказвания на Учителя, някой би могъл да си помисли, че той е проповядвал всеки да прави, каквото му скимне, но не е така... Не е задължително и не е разумно, човек да опитва всичко което му се прииска и когато му се прииска.  Робуването на страстите, може да превърне живота на човека в ад.

Съществуват различни разбирания за това що е "ад".
 

Цитат от текста на 
песента „Рай” на Стефан Вълдобрев:

Похотта - и тя е
гладък път през рая.
Всеки ден - грях, смях.
Тя мир не знае.
Тя мир не знае.
Покой не знае тя.

И кой отхвърля
тази наслада?
Но този рай води в ада.
Този рай води в ада.


Линк за песента и текста : 
http://tekstove.info/browse.php?id=10662.  

В тази песен, не става въпрос за ада в християнски или окултен смисъл. Иде реч за усещане за ад, тук в този свят. Но под ад може да се разбира и нещо извън рамките на нашия свят.
В различни учения се правят различни класификации на съществуващите реалности. Според теософията(окултното учение, създадено от Елена Блаватска), след физическата смърт, всяка една душа преминава през т.нар. „кама - лока” – това е низша астрална сфера на съзнание, свят на горещите желания. Душите на праведниците, неусетно преминават през тази сфера (през това чистилище, което някои изживяват направо като ад) – там тях няма какво да ги задържи, защото техните астрални тела са много чисти и няма груба астрална материя, от които да се освобождават (грубите емоции огрубяват астралното тяло). Когато човек е прекалено привързан към едни или други физически усещания, той по – дълго време остава в кама лока и излизането от там е по – бавно и болезнено, повече време е нужно, за да угаснат съответните желания свързани с земния живот. Такива души се мъчат, защото изпитват жажда за едни или други телесни усещания, но им липсват сетивните органи, с които да ги задоволяват. Те по – дълго време остават в света на страстните желания и когато се освободят от съответните страсти, продължават към по – висши сфери на съществуване и достигат дотам, докъдето са подготвени да достигнат, защото няма какво повече да ги задържа в низшите области на астрала (след така наречената смърт, душата постепенно се оттърсва от усещането, че физическото тяло е нейното истинско Аз – поне до следващото и прераждане). Хората често още приживе усещат изгарящата сила на страстните желания (пример в това отношение са наркоманите, които когато нямат достъп до наркотици изживяват мъчителна абстиненция...). Неслучайно адът бива свързван с огньове. Лошите навици, от които човек не се освобождава докато е още в плът, остават запечатани в причинното му тяло и се активират в хода на следващото му превъплъщение, в което той евентуално ще успее да ги преодолее или поне ще намали силата им (в причинното тяло се съхраняват и създадените от него семена на причинно – следствени връзки, които се активират в следващите животи в материята и същността преживява последствията от своето поведение в миналото, бивайки магнит за едни или други преживявания, в зависимост от това, какво е посяла).

Николай Рьорих 
(създател на учението агни йога) , също е писал за кама- лока: „Във Финия свят съществува и подобие на ада: състоянието на престъпниците и порочните хора в низшите слоеве на Финия свят е много мъчително. Яростни, злобни и живеещи само с чувствените наслаждения, те много страдат поради невъзможността да утолят злобата си и плътските си страсти, тъй като нямат оръдие за това - физическо тяло. Те буквално горят в пламъка на неутолимите си страсти.” Откъсът е от книгата „Седемте велики тайни на космоса”, стр. 27. (http://indigota.com/index.php?topic=872.msg5798#msg5798) . Във въпросното подобие на ада, насилниците преживяват болките, които са причинили на своите жертви. Молитвите са полезни за душите на починалите (а и на живите). Чрез тях, може да бъде облекчено положението на страдащите безтелесни същности. Бихте могли да използвате фразите, които ще цитирам по - долу. 

Пако Рабан (споменатата  книга, стр. 189) 
: „Качвайте се ! Издигайте се към светлината ! Имайте само това желание". (Книгата e налична в електронен вариант.)

Учителя Дънов
 : "I. Молитва за заминали Упокой, Господи, душата на заминалия брат (заминалата сестра)......., който (която) Си взел горе поради Волята Си. Настани го (я) в най - светлите места на Твоите селения. Надари го (я) с Твоите духовни добродетели, да се повдигне, да се съвземе и да види Твоята слава и величие. Да се зарадва душата му (й) на Твоята благост и Любов. Вечен мир дари му (ѝ), Господи, и вечна светлина да свети върху му (ѝ). Амин."  (Откъсът е от сборника "Молитвеник" : http://triangle.bg/books/prayer-book.1995/index.html.) Храната, раздавана на панихидите, помага на душите на починалите, защото те черпят от нейната енергия (което удовлетворява желанието им да вкусят от съответното ядене). Хубаво е да се раздава жито - то съдържа много енергия.

Още от
 Рьорих : „Целта на многообразния опит от многобройните животи на човека е разкриване на разнообразните страни на нашето съзнание, пълната изява на скритите в нас в потенциално състояние сили, красота и величие, с които Единният Живот е надарил всеки от нас. Индивидуалността на човека се образува векове в течение на неговите многобройни животи, неговите стремежи и способности са резултат от натрупванията на предишните животи" (стр.64-65 от гореспоменатата му книга). В християнството, два от седемте смъртни гряха, които могат да те изпратят в ада, са чревоугодничеството и похотливостта. В различни религии и учения, се проповядват временни и доживотни ограничения по отношение на храненето и секса : донякъде видът на дадено ограничение е в зависимост от това дали става въпрос за светски хора или за монаси.  Чрез съответните ограничения (имащи отношение към древното знание за страданията в кама-лока), се цели намаляването на привързаността на душите към приятните усещания, изпитвани от въпросните две неща (без значение какви точно обяснения се дават в едни или други духовни системи, относно присъствието на правила касаещи тялото, във философиите им за живота). Не винаги проповядването на лишения е продиктувано от добри намерения, но това е друга тема... Христовите призиви за любов (дори към враговете) и за прошка, също имат отношение към знанието за преживяванията в споменатия ад и с идеята за духовната еволюция. Напуснеш ли този свят, неизживял някакъв гняв, този гняв ще те мъчи повече, отколкото те е мъчил приживе. Същото важи и за тъгата. Така че, самоубийството не спасява от душевната болка – напротив, усилва я.

Оскар Уайлд
е казал : "Съгрешавайки, човек се избавя от влечението към греха." Цитат от романа му "Портретът на Дориан Грей" : "Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш."

Руският мистик Григорий Распутин, е бил част от хлистите : най-влиятелната секта в Русия в началото на двадесети век. Те придобили славата на най-разюзданата и порочна секта въобще в православния свят. Живеели в общности, чиито ритуали за очистване от греховете преминават през пълното отдаване на порока. Донякъде е вярно виждането, че грехът може да бъде победен чрез грях. Но донякъде. Не е задължително човек да прави всичко, което го изкушава и винаги когато се почувства изкушен - не е и препоръчително. Определена страст, може да я удовлетвориш временно, чрез отдаването си на нея, но след някакво време, тя да започне отново да те мъчи с още по - голяма сила. Според мен е напълно невъзможно, душата да се освободи от самсара, без да се е отдавала в една или друга степен на едни или други изкушения. Обаче е добре, човек да помни, че отдаването на изкушенията е свързано, не само с радост, но и с болка - като болката може да е и за други хора. Изкупването на определени грехове, може да отнеме много време. Няма безплатен обяд. Ако човечеството прекалява в отдаването на изкушенията, цивилизацията може да загине. И като стана дума за причиняване на болка на другите, ето едно златно библейско правило :  "И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците" (Ев. на Матей, 7:12). Иначе казано : "И тъй, всяко нещо, което не желаете да правят човеците на вас, не правете го и вие на тях." 

Учителя Дънов : "Има пороци, които не могат да се лекуват по друг начин, освен чрез Закона на втръсването, на пресищането. Такъв е случаят с пиянството.” („Сила и Живот”, Неделни беседи, V серия (1922), София 1922, с. 458). Ако човек чака да му втръсне алкохолизма от само себе си, без да работи за освобождаването си от тази зависимост, може и да не го дочака в рамките на настоящия си живот и още доста да страда, докато се справи с пагубната си страст... Цитатите от книгите „Бъдещото верую на човечеството” и „Сила и Живот” са взети от публикацията „Учителя за блаженствата (1): нищите духом, скърбящите и кротките”, която може да бъде прочетена тук : http://www.otizvora.com/2011/04/2747/.

Във Фейсбук, прочетох следните думи на гуру Бабаджи: "Всяко изживяване трябва да се усили, за да те изпразни от същото това изживяване."  

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.


Езотерични по характер обяснения, за които не претендирам да са единствените възможни.
Освобождаването от (тоест преминаването през) самсара е много много дълъг и труден процес. Процесът е свързан с много съществувания на душата на материално и на по – фини нива на съществуване, в които нива тя се изявява в различни форми. В тези съществувания, душите еволюират по два начина : несъзнателно (механично, тласкани от болката от неприятните последици на грешките им, несъзнаващи великото си предназначение; водени от глад за любов често проявяващ се като глад за удоволствия) и съзнателен растеж (съзнателното израстване започва тогава, когато човек започне да прави усилия за духовното си израстване, с което и го ускорява; гладът за любов - той остава задвижващ фактор и неопределено време, след започването на съзнателния растеж). Процесът по пълното разкъсване на оковите, отнема милиони години... Самият Буда, преди да постигне освобождение в живота, в който е бил известен като Сидхарта Гаутама, е имал поредица от животи, в които е полагал големи усилия за своя духовен напредък (но немалка роля за просветлението му имат и многото животи преди посочените, в които той се е движил несъзнателно през самсара, но все пак преживяванията му – приятни и неприятни, са го приближавали към постигнатото по – късно просветление). Съществуват и различни степени на просветленост (различни степени на Космическо съзнание). Както всеки човек, така и Космосът се ражда и умира. След умирането му следва ново раждане, после идва пак умиране и т.н. (редуват се двете състояния). Периодът на несъществуване на вселената (период, в който тя е разтворена в небитието) - в индуизма е известен като Маха Пралая – велика космическа нощ. След великата космическа нощ (в която вселената, метафорично казано спи, а душите ни си почиват), следва Маха Манвантара - велик космически ден (период на вселенска активност траещ 311,04 трилиона земни години - точно толкова колкото и великата космическа нощ). Постигането на нирвана, не е крайна точка на еволюцията на душата. Духовното ни развитие е безкрайно – то ще продължи и в следващи животи на вселената (тоест и в следващи космически дни; в следващи дни на Брахма, казано по индуистки). Естествено е това, че душите ни са попаднали в самсара преди милиони години – част от Божествения План за нас е това попадане. Естествено е това, че живеем и се движим в самсара. Нормално е и някой ден да излезем от самсара (тоест да се освободим на 100% от кръговрата на преражданията, на 100% да се освободим от илюзиите) – това може да се случи и след милиони години...Някой ден, когато узреем достатъчно, ще помним предишните си животи. Сегашното ни състояние е като състоянието на гъсеница, на която и предстои да се превърне в красива пеперуда. Когато Буда е постигнал просветление, едното от прозренията, които е имал е, че желанията трябва да бъдат изкоренени, ако човек иска да се освободи от самсара (но дори и с много бързане и прекомерна борба със страстите си, човек не би могъл да постигне състоянието нирвана в рамките на настоящия си живот, ако не се е бил приближил достатъчно до въпросното състояние до преди него : има си етапи, нужно си е време за постигането на съответна степен на узряване). Добре е да има умереност в усилията за духовен напредък, също и трансформиране на негативните състояния, любов към себе си и към света, спокойното отношение към тъмните ни страни. От много бързане, може да се получи спъване и пропадане. Нормално е, че душите са имали, имат и ще имат едни или други желания, така както е напълно в реда на нещата, в определен период от тяхното развитие, те да надскочат съответните желания, да се освободят от тях и да се завърнат при Бог, от който някога са излезли, но при завръщането си те ще са оБОГатени. Без желания (особено без сексуалното желание) и без привързаност, не би могъл да съществува животът в материята, не би могла да протича духовната еволюция (тоест желанията и привързаностите имат своето място, те са нормални, но временни етапи в Пътя на всяка една душа). Но те са неща от които душите постепенно се освобождават, надрастват ги (съзнателният стремеж е полезен в тази посока). Желанията изпълняват ролята на гориво, помагащо ни в пътуването ни към Дома. Дънов например е съветвал лошите желания да бъдат заменяни с добри, а не да се борим за това да нямаме желания. Без страстите не би могло да се премине от несъзнателно към съзнателно развитие (дошлите в следствие на тях страдания, действат събуждащо на душите). Страстта е енергия, която може да те изгори, но която би могла да бъде ползвана и като гориво - и то съзнателно (пример в това отношение е тантра йога, която не е само секс). Не мисля, че ще те приближи към просветлението, това да си отрежеш пениса, защото си получил ерекция докато медитираш (реален случай с будистки монах) или пък това да плачеш и да се тръшкаш отчаяно поради факта, че изпитваш влечение ту към светския живот, ту към монашеството (историята на един будист – представена във филма „Самсара” от 2001г.).

В книгата си
 "Подсъзнанието може всичко" (гл.6) - Джон Кехоу, световноизвестният гуру на позитивното мислене, разказва за жена, която на негова лекция, му споделила за свои цели, които цели към онзи момент изглеждали неосъществими. Около година след този им разговор, тя му позвънила и му се похвалила, как използвайки получените на семинарите му знания, изпълнила желанията си. Няколко месеца по - късно, двамата се видели. Противно на очакванията на Кехоу, дамата не изглеждала весела и жизнерадостна. Причината : смятала, че силата на мисълта не действа при нея, защото все още не била постигнала новите си цели. Била забравила за това, за което е мечтаела и което е постигнала...("Подсъзнанието може всичко" : https://chitanka.info/text/15967/7#textstart .) Не казвам, че не бива да имаме цели, към които да се стремим. Но колкото повече желания има човек и колкото по - вкопчена е душата му в идеята за осъществяването на тези желания, толкова по - трудно този човек би бил щастлив. В крайна сметка,  всички желания са проявление на един единствен копнеж.

Д-р Райна Захариева
 в статията си "Стъпки за постигане на психо-духовна трансформация", е цитирала следните думи на персийски поет и суфи мистик Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми (1207-1273 г.): “Всички надежди, желания, любов, привързаност, които хората хранят към различни неща – бащи, майки, приятели, рай, земя, палати, наука, произведения, храна, напитки, - светецът знае, че това са желания за Бог и че всички тези неща са було. Когато хората напуснат този свят и видят Бога без този воал, ще знаят, че всичко това е било було и прикритие, че обектът на тяхното желание в действителност е бил онова Едно Нещо.”  (http://www.astrohoroscope.info/psychology1.htm). По природа всички ние сме търсачи на своята духовна индивидуалност и връзката си с Извора на Живота, който е Любов и Хармония. Тази връзка намираща се в дълбините на душите ни е безценно съкровище, което никой не може да ни отнеме. Търсенето на Бог е причината за всичките ни странствания в пространството и времето. Всички съзнателно или не търсят любов и усещане за пълнота, за завършеност (за това и си търсят „половинки”). Духовният глад често ни прави лоши в проявите ни (малко или повече). Дънов е казал, че хората не са лоши (в същността си), но че една минута преживяна при Бога струва колкото милиони минути при хората. Човек надскача властта на определени земни наслади дотолкова, доколкото те са омръзнали на душата му в поредицата от животи, които е имала - тоест дотолкова доколкото се е нарадвал и настрадал във връзка с тях. Както и дотолкова доколкото е научил съответните уроци свързани с материалното съществуване и дотолкова доколкото божественото в него е проявено и оказващо влияние върху личността му, тласкайки го към по – висша и по - реална радост (сиреч, към по - духовна радост). Нормално е душите постепенно да се придвижват от невежество (робство) към просветление (свобода). Винаги е имало, има и ще има и невежи, и просветлени души. Учителя Дънов е казал : "Ако един човек е светски, това не е лошо нещо. Не е лошо да бъде човек светски. Да бъде материалист не е лошо нещо. Да бъде човек светски, да бъде човек духовен, не е лошо. Но всичките хора на земята не може да бъдат духовни. Всичките хора на земята не може да бъдат религиозни. Всичките хора на земята не може да бъдат светски." Откъсът е от беседата "Станете вие, които спите !" (http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.1998/1938-02-13-10.html).  

Постоянно се включват нови души в духовната еволюция : те преминават през нива на съзнание, които по – рано включилите се души, вече са преминали. Съществуват безбройни степени на съзнание. Всички степени на съзнание са всъщност проявления на Цялото (Бог): без значение колко нисши или висши са те всъщност. Естествено е душите ни да преминават през различни нива на осъзнатост, да напредват по Пътя (пътуването е навътре – гмуркане в дълбините на душата; то е пътуване изразяващо се в постепенно и все по – дълбоко осъзнаване и проявяване на божествената ни същност).

Според
 писателя и мистик Борислав Русанов, човек се развива правилно дотолкова доколкото е удовлетворен от живота си, дотолкова доколкото е в мир със себе си. Има ли недоволство – има и душевни кривини за изправяне, смята благият ни съвременник. 

Съществуват души, които са напреднали много и са се освободили от притеглянето на материята, но се жертват и се връщат в нея, за да подпомогнат духовния напредък на по – малките си братя и сестри. Това са така наречените превъплътени (наричани аватари в индуизма). Христос е превъплътен. Той е свободен от кръговрата на преражданията. По – напред е в развитието си от боговете, за които се говори в будизма. В това религиозно-философско учение се използва думата „дева”, която освен като бог се превежда и като ангел...Според езотеричното християнство, Христос е най – възвишената душа, която е посещавала Земята. В темата „Христос” (сбор от мисли на Дънов), са цитирани следните изказвания на Учителя за Месията : „изявление на Бога, изявление на Любовта”, „Бог, Който се разкрива на света”, „реално въплъщение на Любовт”, „Великия брат на човечеството”, „невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството”. (http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/christ.html.) Евангелие на Йоан, глава 6: 35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 


49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. 
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. 
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Източник : Библията (превод от 1940 г.). (http://biblia.bg/index.php?k=43&g=6&tr%5B0%5D=1).

Човек може да яде и да пие плътта и кръвта Христови (метафорично казано) и без да вярва в определени религиозни твърдения и тълкувания. Тоест без да е християнин по убеждения, без да е християнин принадлежащ към точно определено разклонение на това вероизповедание. Важното е какви са неговите мисли, чувства и постъпки. Съществено е онова, което е в душата и това какви са ти делата. Съдържанието е по – важно от формата (християнството по съдържание е по – важно от християнството по форма). Тоест, това дали някой живее като християнин (пък дори и да е будист) е по - важно от онова дали е роден в християнско семейство, дали има християнски убеждения. Плътта и кръвта Христови са мъдрите слова, които той е оставил на хората, както и облагородяващите енергийни импулси, които и до днес духът му изпраща към тях. Най – висшите ценности, които Христос е проповядвал са любовта и прошката, вярата стои по – долу в завещаната ни от него ценностна система. Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, гл. 13, ст. 2 : „ И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” Ще  завърша със следните прекрасни думи на Джулиан от Норич (средновековен християнски мистик; 8 ноември 1342 г. – ок. 1416 г): "Всичко ще свърши добре и всяко същество ще намери покой".  

ПОСЛЕПИС :
 Благодаря на тези, които ме последваха до тук в онова, което споделих по съответните въпроси. Надявам се да да сте научили нещо, което да се окаже полезно за вас или поне да ви е било интересно. Желая ви Любов и Светлина по Пътя. Бог да благослови вас и вашите ближни.

     



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198645
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31