Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2019 21:38 - Кое е добро за духовното израстване?
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 1091 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.04 23:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Споделям разбирането, че съществуват различни пътища към Бог (наричан от някои "Доброто"). Това е визията за пътуването ни като души, която резонира с моето усещане за логика и справедливост. Смятам, че не е задължително човек да приеме Библията, Корана или която и да е друга духовна книга за безспорен авторитет, за да израства духовно (дори много често духовен напредък се осъществява и без занимания с някаква духовна литература). Не е нужно да бъде вкопчен фанатично в една или друга доктрина. Всяка душа се приближава към Истината (Бог), която Истина е извън всякакви догадки и вярвания (тоест, не може да бъде обгърната от тях). Скоростта с която се приближаваме към тази Висша Реалност в някаква степен зависи от нас самите. Ако например, под влияние на дадена творба или духовна практика ти ставаш по - уверен, по - спокоен, по - доволен от живота си, по – безкористен и милосърден - то това е доказателство, че ти си приближаваш до онова, което бива наричано „Бог”.

Вярвам, че съществуват различни форми на богослужение: някои по - нисши, а други по - висши и че колкото по - недуалистична, светла и насочена към Същественото е съответната форма, толкова по - висша е тя. Както и че е естествено да се движим в своето развитие от по - нисши към по - висши форми на богослужение. Христос е казал : "По плодовете им ще ги познаете." Ако определени четива, без значение от авторството им и от конкретните идеи в тях, ти помагат да ставаш по - благороден и да се усещаш по - щастлив, ако увеличават виделината в съзнанието ти, то тогава би могъл да гледаш на тях като на неща, приближаващи те до Бог (иначе казано : помагащо ти да изявяваш в по - голяма степен божествената ти същност; изявяване свързано с разцъфването на извечно заложените в душата ти добродетели). Христовият принцип, който цитирах, може да се отнесе и към други неща в живота. Без значение какви са становищата на едни или други субекти (свещенослужители, гурута) за съответните неща (книги, хранене, филми, дейности, преживявания, вярвания...) и тяхното въздействие върху душите ни. По - подходящото за Иван може да е по - неподходящо за Петкан и обратното. Всеки един от нас е уникален и има уникален път към Бог (няма две напълно еднакви пътувания като детайли, макар основни неща да са еднакви). Това, което днес е най - доброто за теб, утре може да не е. Но докато продължава да бъде, разумно е да действаш съобразно него, а когато престане да бъде най - доброто за душата ти: просто да направиш съответните промени и да си в синхрон с новото най - добро.

Когато тук използвам думата "Бог" имам предвид сърцевината на нашето същество, искрата дух която носим в себе си. Онова, което е източник на живота ни и връзката с което е най - важната и най - святата. Решението човек да пътува съзнателно към Бог е най - важното, което някога би могъл да вземе. Бог ни е по - близък и от най - скъпите ни същества (казано и в преносен, и в буквален смисъл). Дори човек да чувства дадена личност или книга като авторитет, не намирам за нужно да я приема за абсолютен авторитет и да приема сляпо всичко, което пише в еди коя си книга или което е казано от еди кой си духовен учител. Смятам, че ако нещо ти помага, то тогава си заслужава да се съобразяваш с него, но дотолкова доколкото ти идва отвътре да го правиш и съобразно със силите си към съответния момент. Най – важното е невидимо за очите: то се намира в нас, не извън нас. "О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже — мен в сърцето и в душата…" – възкликнал е Христо Ботев преди повече от 140 години. Бог е навсякъде, но търсенето му трябва да е най – вече в душите ни без значение каква е религията ни. Всеки момент в живота ни е възможност да разкрием, изразим и почувстваме дълбоко в себе си Божественото, което се крие в нас като безценно съкровище. По – ценно от всичките пари, знания и власт в този свят. Най - мъдрият Учител (или иначе казано Бог), най - Висшият и Безпогрешен Авторитет се намира в душите ни и затова най - важното е да се учим да го чуваме и разбираме по – добре (а Той неспирно работи върху нас, дърпайки ни към все по – високи духовни възвишения). Тук намесвам интуцията, защото тя е много важна за чуването и разбирането на най - добрия духовен Учител. Тоест, всичко водещо до изостряне на интуицията води и към Бог, към изживяването на все повече любов, към блаженство отвъд преходните и обусловени радости и скърби. Всички други учители са всъщност преподаватели по мъдрост, изразители на различни аспекти на Божественото съзнание, какъвто е и всеки един от нас. Разликата между големите духовни учители и огромната част от хората се състои в това, че учителите са много по - напред в духовно отношение, но и те са били там, където сме ние сега.

Посещението на храмове и святи места би могло да бъде душеполезно, но не то е най - важното. 
"Ето защо всяко търсене, за да може да доведе до намиране, трябва да бъде насочено навътре!
Не в тибетските обители, не по светите места на индусите, не в тайните кръжоци на мнимо "посветените" може да се постигне "великото просветление", "нирваната", а единствено само в най - дълбокото уединение в самите нас, - в истинския "Човек", в собственото ни сърце..." ("Книга за Човека", стр. 29, Бо Йин Ра.)

Според Йоги Рамачарака (1862 г. - 1932 г.), източните духовни учители: "биха искали слушателите да възприемат като истина само това, което самите те биха могли да докажат, защото истината се доказва чрез личния опит. Учителят иска слушателите му да се доверяват като на човек, който сочи пътя, а той казва: "този е пътят, следвай го и в него ще намериш истините; изпитай ги, опознай ги, преживей ги. Не възприемай нищо окончателно, докато не го докажеш. Но ако си мъдър, ще използваш съвета и опита на ония, които са минали по пътя преди тебе. По време на пътешествието ще срещнеш значи, белези и пътеводни сигнали, оставени от напреднали пътници. Мъдрият човек ще се възползва от тези знаци. Аз не искам сляпа вяра, а само доверие, докато станеш способен сам да докажеш истините, които ти представям, така както те ми бяха предадени от ония, които ме предшестваха." (из "Философията на йогите"). И на Запад, и на Изток е имало и има какви ли не гурувци, но Рамачарака е говорил като цяло.


В своя лекция от 1922 г., учителя Дънов е казал: "Когато наблюдавате проявите на хората в живота, или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте. То е най-ценното, което може да ви ползва. Всичко, което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче има неща, които не минават през вашите сита, а не са полезни за вас. Какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си, като с щипци, и ще ги турите настрана. Значи чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята си човек може да пресява полезните от безполезните неща в своя живот.
Разбрахте ли всичко, което ви говорих тази вечер?
– „Разбрахме една десета част от всичко говорено.“
Дръжте се тогава за тази една десета. Тя представя вашата единица мярка, с която трябва да си служите."
(https://triangle.bg/b…/1922-05-24-17.1998/1922-05-24-17.html).


На летен лагер на „Ордена на Звездата“ на 2-ри август 1929 г. в Оммен, Нидерландия, Джиду Кришнамурти е заявил: "В момента, в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“. И още: „Вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е Царството на Вечността“. Кришнамурти е бил краен в отхвърлянето на духовните авторитети, но ми допада това, че е бил привърженик на търсенето, на идеята че всеки носи в себе си ключа към своето щастие.
Щастието се намира в настоящето.

Най – важният миг е настоящият. Единственият миг, в който можем да сторим нещо добро за себе си или за другите. „Всеки един златен миг от Настоящето ни предлага възможността да използваме този момент и всичко, което той съдържа и предлага, за да си спомним кои сме всъщност и после да го проявим. Животът ни дава дара на вечността и безкрая, за да познаем себе си чрез собствения си опит...и после да се пресъздадем отново в следващата най – величава версия на най – висшата представа, която имаме за себе си. Този процес се нарича еволюция. Това е Бог в действие.” („По – щастлив от Бог”, стр. 218, Нийл Д. Уолш.) Еволюцията е Бог в действие. Ние сме Бог в действие. Ние сме еволюцията (разгръщането) на Живота (т.е. на Бог).



"3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.
9. Изток, запада, север, юг - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него." 
(Из „Любов” на Елиф Шафак; http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/1816-40-pravila-na-lubovta-elif-shafak.)

"Човек разбра: има само едно учение - Личното учение, има само една религия - Личната религия. Всеки човек трябва да бъде Христос, Буда, Мохамед..." (стр.21)

"И човек посети много църкви, но откри само един Храм и той не беше свързан с никакво място, а беше вътре в него, в душата му, и нямаше материално измерение." (стр.22)

(Из "Притча", Токораз Исто.)


Казано накратко: добро за духовното израстване е всичко онова, което води до... духовно израстване. Дори и погрешките (нещо неизбежно) могат да бъдат полезни, ако се извлекат съответните поуки и се направят съответните промени. И радостите, и скърбите са нужни за израстването ни. Любовните трепети например хранят душите ни, а болките ни подтикват да се самонадскачаме, да разширяваме границите си все повече и повече.



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198663
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31