Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2019 10:09 - 14 мита за прошката
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.08.2019 10:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

2010-11-07  
2019-14 -08


В настоящата публикация съм събрал 14 мита за прошката и към всеки от тях съм приложил оборващи го коментари. Материалът може да бъде срещнат в по - стара версия и на други места в интернет, но аз съм авторът (за пръв път беше поместен в несъществуващ днес сайт).
Натрупването на обида е един от факторите за болестите в този свят. Освобождаването от обидата и увеличаването на любовта в душата сами по себе си могат да доведат до изцеление или най – малкото да подпомогнат оздравяването.

Мит № 1  - "Не мога да простя, защото не мога да забравя".
Не е нужно да забравиш, за да простиш. Реална прошка има, когато изникването на спомена в съзнанието ти не предизвиква чувства като омраза и гняв - може да си простил, но същевременно да помниш много добре какво точно се е случило. Споменът може да е свързан с важна житейска поука и не е необходимо да бъде забравено това, заради което е простено. Ако носиш обида в себе си, но не помниш за какво да простиш, няма как да простиш и да се освободиш от обидата. В такъв случай би могъл да се обръщаш с молба към Бог да ти помогне да се освободиш от всяко чувство на обиденост (без значение дали имаш спомен за дадена ситуация или не).

Мит № 2  - "Ако простя на някого, но не го направя от сърце, значи съм лицемер". Не е вярно. Прошката може да започне първо на интелектуално ниво - взимаш решението да простиш, осъзнаваш че ще е хубаво да простиш и макар още да не си простил емоционално, това решение може да ти помогне след определено време да простиш и на ниво емоции, което е и по – важното ниво. Все отнякъде се почва!

Мит № 3 - "Някои хора не заслужават прошка".
Прошката се прави за този който прощава, а не за този на когото се прощава, така че е без значение другият заслужава или не твоята прошка. Ти го правиш за себе си, за да пречистиш душата си, за да се чувстваш по - добре. Пречистването на душата е полезно и за тялото.

Мит №4 - "Ако простя, значи ще трябва да имам доверие на този човек".
Нищо подобно, не е нужно да имаш доверие на някого, само защото си му простил, доверието трябва да се заслужи; прошката вътре в душата е едно, а доверието в живота отвън е друго - доверието се спечелва.

Мит № 5 - "Да поискаш прошка ще рече "Аз сбърках, ти беше прав/а".
Прошката няма общо с правилното или погрешното, с това кой е крив и кой прав в дадена ситуация; искането на прошка означава да бъде помолен някого да се освободи от гнева си и да се откаже от "правото" да наказва или да отмъщава; целта на прошката е да постави отношенията на чисто, хората да се почувстват добре и да не таят лоши и подкопаващи отношенията им чувства. Прошката е магия за чистене на кармата! В Господнята молитва се казва така: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.”  

Матей, 6:12
14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. image
15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

Мит № 6 - "Прошката означава, че човекът е постъпил правилно и може отново да постъпи по същия начин".
Ще направи ли нещо човекът отново, не зависи от това дали ще му бъде простено или не; прошката е за този който я дава; пък и не винаги е нужно, този на когото се прощава да знае, че му е простено - може да се прости на някого без да му се позволява той да постъпва, както преди е постъпвал или без дори  да бъде уведомяван, че му е било простено. Представете си, че сте жена, която е бита от мъжа си. Вие можете да се отдалечите от мъжа на безопасно разстояние, можете да търсите начин да се защитите от агресията му, но вътрешно да постигнете състояние на освободеност от негативни чувства спрямо него.

Мит № 7 - "Да простиш и да поискаш прошка е признак на слабост".
Истинската прошка не е свързана с борбата за надмощие и меренето на сили; тя произтича от самоуважението, от желанието да бъде утвърдена истината в нас; да поискаш прошка от другите, също така би могло да събуди тяхното уважение към теб,понеже ти ще си проявил доблест и искреност.

Мит № 8 - "Гневът ми е нужен, за да се чувствам сигурен; ако простя, ще остана безпомощен и беззащитен". Прощаването е освобождаване от негативни емоции свързани с минали неприятни моменти от живота на човека; когато прощава човек се освобождава от гнева по отношение на конкретни минали епизоди от живота му, но това не означава, че той трябва напълно да се откаже от гнева . Той би могъл ако му се наложи да използва гнева като градивна сила в настоящето, да бъде мобилизиран от гнева, за да се защити в конкретна ситуация, която е възникнала и която изисква защита. Но не е нужно  човекът да таи в себе си гняв свързан с минали неща - миналото не може да се промени и няма смисъл да се тровим заради него, още повече че гневът пречи на трезвото мислене, пречи на трезвите преценки и реакции, блокира оздравителните процеси в тялото. Това че човек се е освободил от гняв към минали моменти, не означава че в  настоящ момент той не би  могъл да изпита гняв, който да му помогне в нещо.

Мит № 9 - "Ако преодолея гнева си, на другия ще му се размине безнаказано".
Гневът наказва най - вече този, който го изпитва; този към когото е насочен гнева може да не позволи да бъде засегнат от този гняв, може въобще да не му пука, че някой му се гневи, може дори да изпитва удоволствие от този факт, или дори да не разбере, че еди кой си му е гневен и да си живее спокойно и щастливо, докато обзетият от гняв се измъчва с години.

Мит № 10 - "Хората, които се обичат, не трябва да си искат прошка".
Тъкмо тези хора се нуждаят най - много от това да си прощават, защото в противен случай натрупващите се негативни емоции между тях, биха могли постепенно да разрушат отношенията им и...здравето им.

Мит № 11 - "Не мога да простя, докато не съм сигурен, че другият искрено се разкайва и няма пак да стори същото".
Ако човек продължава да подклажда гнева си, докато чака другия да се разкая, той сам се поставя в позицията на губещ и зависещ от благоволението на другия, оставя щастието си в ръцете на други хора -  едно такова поведение е пречка за постигане на вътрешни сила и свобода, пречка за постигане на душевна хармония, която пък е един от ключовете към по  - доброто здраве.

Мит № 12 - "Щом съм забравил, значи съм простил".
Не е така, човек може да е забравил нещо, но да не е простил и чувството на обида би могло да изникне в дадена ситуация и да послужи като оправдание за отмъщение. Ако се прощава на някого би било добре човек да се стреми да си припомни за какво точно му се прощава и да осъзнае, че наистина му прощава, въпреки че другият е постъпил лошо в дадена ситуация.

Мит № 13 - "Щом съм се извинил, другият е длъжен да ми прости".
Другият може да страда много и да не е в състояние да прости или да не иска да ти прости - това си е негов избор, негова работа е дали ще прости или не. Свободна воля. Когато човек се извинява, той просто създава предпоставка да му бъде простено и другият да се освободи от чувството си на обида. Не съществува задължение да ти бъде простено. Когато искаш прошка би могло да ти стане по – леко (в случай, че се нуждаеш от тази постъпка). Искайки прошка ще знаеш, че ако не можеш да компенсираш онзи на когото си навредил, то поне си показал, че съжаляваш за стореното (другият също би могъл да се почувства по – добре, когато види проявата ти на съвестност). Дал си израз на своето съжаление и не го таиш в себе си. Ще знаеш, че си направил стъпка в посока на подобряване на отношенията ви.

Мит № 14 - "Ако простя, остава ми единствено празнота".
Ако човек е загубил нещо, той може да търси в гнева си защита от това да се изправи пред загубата, да осъзнае и най - вече да приеме, че е загубил нещо и че това нещо няма да се върне - поне не и в същия вид, в който е било. В живота всичко се променя, животът е изпълнен със загуби от всякакъв характер. Гневът може да е форма на нежелание да бъдат приети тези загуби, форма на вкопчване в загубените неща - а това вкопчване би могло да попречи на човека да получи нови неща. Ако не знаете как да простите, молете Бог да ви научи и да ви даде сили да простите. Можете също така да потърсите техники за прощаване (има такива из книгите и Интернет). Те представляват различни визуализации насочени към освобождаване от чувството на обида.

Бележка: При написването на статията са използвани цитати от книгата "Как да простим, като не знаем как" (Втора глава) - автори Джаки Бишъп и Мери Грант (изд. „Аквариус”, 2008 г.). Коментарите към тях са мои.


Тагове:   духовност,   прошка,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642127
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031