Второзаконие, 32:39:Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми."

Лука, 8: 17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

"Твоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите." Еремия 2:19  

Дали Бог съди и наказва хората е въпрос на гледна точка. Не винаги когато се каже "бог" се има предвид едно и също нещо. Съществуват различни разбирания за тази дума. Представям на вниманието Ви две гледни точки в контекста на божието наказание, които не са крайно противоположни една на друга.  

1) Ако под "Бог" имаме предвид върховна духовна същност, личностен дух, който да ни се гневи, да ни осъжда, да ни мрази, да ни налага наказания - то тогава може да се каже, че няма такъв Бог и никога не е съществувал в действителност! Такъв Бог може да съществува само в нечий човешки ум.  

2) Но точно такъв Бог няма, ако погледнем на нещата и от друга гледна точка. Втората гледна точка е тази, при която се слага знак за равенство между Бог и кармичен закон ("каквото посееш, това ще пожънеш"). В духа на гледна точка №2, Бог (разбиран като личност) реално не ни наказва. Той ни е въвел в нещо като огледален свят, училище за душите ни. Каквото хвърлим в пространството то се връща при нас или поколението ни... Всеки сам се възнаграждава и наказва, всеки сам на себе си е благодетел и палач. В определен смисъл "Бог наказва" е равнозначно на следното: "по силата на кармичния закон, човек получава отплата за злите си дела". Тук на Бог (в най - широкия смисъл на думата) се гледа като на безличностна и поддържаща равновесието сила, като на вселенски вечен закон. При отъждествяването на Бог с принципа "каквото посееш, това ще пожънеш" и при възприемането на неприятните последствия от мислите, чувствата и деянията ни като на наказания свише, то и при № 2 може да се приеме, че Бог ни осъжда и наказва (макар че при това по - езотерично схващане на Бог не се гледа като на гневлив демиург, шамарещ прегрешилите си деца). Второто разбиране е загатнато в горецитирания текст на Еремия: "Твоето нечестие ще те накаже...".   През призмата и на първото, и на второто виждане може да се каже, че често Бог наказва по - здраво, отколкото биха го направили дадени хора (мисъл, която да ни помогне да бъдем по - неподатливи на гняв, омраза и жажда за мъст, загуба на вяра в справедливостта в живота). В Римляни (12:19, превод от 1940 г.) е казано тъй: "Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ"."  Добре е, човек ако има силата да се въздържи от отмъщение - да го стори. Това бива да е наш стремеж. Макар че, според мен, всеки в своето духовно развитие, преминава през отмъщаването и то се явява неизбежен етап от Пътя ни към съвършенство. Пророчицата Ванга е казала: "Не отмъщавайте! Не търсете възмездие - рано или късно всеки плаща."

Мариела Нордел (участничка в първия сезон на "Мастър шеф"), на 30 юли 2016 г. беше гост в "Тази събота и неделя", за да защити убилата изнасилвача си Мария Гиздева. (Интервюто с г-жа Нордел може да бъде гледано тук: https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/mariela-nordel-trjabva-vsichki-da-podkrepim-marija.html?fbclid=IwAR0lOATbOSGZyrxyHcG6NA7ClNhXhQ-SdBOi_uFgldlSUB8KNtdgZYiKjE4.)  Нордел разказва пред камерите на BTV, как навремето сериозно се е била заела с това да отмъсти на един сериен изнасилвач, но една болна от рак циганка гадателка я е спряла (казала и е какво се е случило с нея, какво замисля да стори, както и да не го прави).
По - късно, милиционерът разбойник получил от Бог, нещо по - гадно от онова, което е щяла да му направи Нордел, изнасилена от него, когато е едва на 17. Насилникът се разболял тежко и умрял в адски мъки. А със сигурност е имал неприятни моменти и отвъд... Защото и там не винаги изживяванията са приятни.
Бог (гледан като централна фигура в християнската религия) е не само любящ и всеопрощаващ, той има и по - твърда страна. Бог не е само любов, но и възмездие. Той е любов и нежност, но още и мъдрост и правда, строгост и дисциплина! Бог има не само женски, но и мъжки аспект, казано езотерично.
Ако погледнем на кармичния закон като на едно от проявленията на Предвечното Безличностно Божествено и ако приемем, че има изключително напреднали в духовно отношение същности (понякога наричани "Господари на кармата), които същности (биващи спрямо нас богове) се занимават с това ние да пожънем едни или други неща, които сме си посадили, би могло да се каже че Бог ни наказва за лошотиите ни и ни награждава за добрините ни. Това разбиране би могло да се приеме за част от второто, според което всеки сам на себе си се явява палач и благодетел.
Според № 2 Законът е Бог и Бог е Законът. Бог е създал човека, но и самият човек се явява свой създател, създател на живота си. Бог (висшите духовни същности) работят върху характера на човека, но и човек сам може да работи върху себе си (бидейки така съработник на Бога). От една страна кармата е възпираща и дисциплинираща сила, но от друга - тя се явява спасител, и верен приятел. Знаейки това, при всички тежки обрати на съдбата будистите бодро казват: "Намирам избавление в Закона". Макар и хладно да звучат тези думи, за някои хора те са толкова успокояващи и вдъхновяващи, колкото са за християните думите: "Бог е моето избавление". В една евангелистка песен се пее: "Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?...Чрез Исусовата мощ, врагът ни става сянка бледа." Ако някой смята, че това са детинщини, бих му отговорил с един чудесен сръбски израз: "Човече, дай опамети се!"
И "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне." (Галатяни, 6:7).
За американския феномен Едгар Кейси: "Със страха от Бога започва мъдростта."  
Но както има грешка, така има и прошка, има помилване. Стига разкаянието да е искрено и да бъде подкрепено с дела. "Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш." (Откровение, 3:19). 

В Библията много пъти Бог говори за това, че не желяе ничия погибел и ни учи как да постъпваме, за да имаме живот. А какво е "живот вечен", е друга тема.