Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
31.03.2020 21:56 -
За срещата със съществото от Светлина
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2020 22:20
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 31.03.2020 22:20
.jpg)
Публикувам информация за срещата с едно същество от светлина, в което различни хора имали преживявания на прага на т.нар. смърт, разпознават различни религиозни фигури - ангел, Кришна, Шива, Христос или просто някакво неназовано от тях божество...
В разкази за срещи с гореупоменатото висше същество се говори за виждане на светлина, която първоначално е бледа, но се усилва без обаче да заслепява по принцип. Светлина, която понякога е възприемана като светлинно кълбо, друг път като облечен в бяло човек, самият той сияещ или обгърнат от светлина. Съществото от светлина е определяно като:
- Личност, ясно определена личност от която извират неописуеми и невъобразими любов и топлина към умиращия.
- Светлина от пълно разбирателство и съвършена любов. В същото време тази личност поставя пред умиращия въпроса какво е направил с живота си.
Следват цитати от книга.
--------------------------------------------------------------------------
"Понякога тази светлина остава без точна форма, каквито ще бъдат нашите тела в края на тяхната еволюция. Автомонтьорът Том Сойър, премазан в собствения си гараж от един малък камион, който поправял, дори изживява много вълнуваща опитност на сливане с тази светлина:
"В началото като звезда, точка на хоризонта. После като едно слънце." Едно огромно, гигантско слънце, чийто изключителен блясък обаче не го смущавал. Напротив, удоволствие било да го наблюдаваш. Колкото повече приближавал към тази златисто-бяла светлина, толкова повече имал усещането, че разпознава природата и. Като че ли от дълбините на паметта му изплувал един много много стар спомен, запълващ малко по малко цялото поле на неговото съзнание. Това било прелестно в пълния смисъл на думата, защото...това бил спомен за любов. Впрочем - възможно ли е? - тази странна светлина изглеждала самата тя съставена изключително от любов. Веществото "чисто любов", ето какво сега изпълвало този свят...
Колкото повече се приближавал към светлината, толкова повече желанието се усилвало и когато най - накрая той проникнал в нея, това бил един неописуем екстаз, защото тогава неговото внимание и неговото вълнение се усилвали, както казва той, "хилядократно"...
Когато разказва това, Том Сойър се разплаква на всяко второ изречение. Както самият той казва, това е опитността за една абсолютна, безкрайна любов.
Й. Кампе привежда подобно свидетелство.
"И тогава видях великата светлина, бяла лъчиста светлина, с ослепителна, свръхземна сила. Тя обливаше цялото ми същество и ме пренесе в екстаз на върховна, неописуема извисеност, като ме направи едно съвършено цяло с божественото същество."
Ще приключим описанието на това същество от светлина с един цитат от разказа на Джордж Ричи, онзи млад американски войник, повален от треска след изтощително учение, който напуснал тялото си. Малко по малко светлината на стаята се променила, станала изключително блестяща, като изпълнила цялата стая, без да може да се види откъде идва:
"Всичките лампи във взвода не биха могли да дадат такава светлина. Както и всичките лампи в цялата вселена!"
Но изведнъж той открива светлинния източник:
"Това бе Той.
Той бе твърде блестящ, за да можеше да бъде наблюдаван право в лицето. Тогава видях, че това не е светлина, а един Човек, който бе влязъл в стаята, или по - точно Човек, направен от светлина... Понечих да се изправя и докато се надигах, бях пронизан от тази изумителна убеденост: "Пред теб е Синът Божи".
Мисълта се оформи като че ли отново вътре в мен, но това не бе умозаключение. То бе един вид познание, незабавно и пълно. Научих и други неща за Него. Първо: Той бе възможно най - мъжественото същество, което някога бях срещал. Ако Той беше Синът Божи, Неговото име беше Христос. Но...това не бе Христос от книгите ми по вероучение. Онзи Христос бе мил, любезен, отзивчив и може би малко немощен. Това Лице тук бе персонифицираното Могъщество, по - старо от времето и въпреки това по - настоящо от когато и да било.
Освен всичко друго аз знаех със същата мистериозна вътрешна убеденост, че този Човек ме обичаше. И още, че могъществото, което излъчваше това Присъствие, бе една абсолютна любов. Една изумителна любов. Любов, каквато не бях срещал и в най - необикновените си сънища..."
Без да предендирам, че се отнася за същото явление, не мога да се въздържа да отбележа, че един от критериите на автентичните мистични опитности е тази вътрешна убеденост, това идващо постепенно отвътре с напредването на опитността просветление за смисъла на всичко, което се случва."
Източник: "Мъртвите ни говорят", изд. "Гуторанов & Sherry M.", 1991 г., стр. 63-64. Автор: Франсоа Брюн.
Няма коментари
