В християнската религия самоубийството е тежък грях, който води към вечни мъки в ада. Животът се разглежда като божи дар, който не бива да бъде отхвърлян, а на самоубийците се гледа като на бунтовници срещу Бога.
В католическата доктрина се смята обаче, че умственото заболяване или силният страх от страдание намаляват отговорността на самоубиеца (нещо, с което съм съгласен). Смятам, че същото важи и за самоубийство под влияние на наркотици (особено, ако човек е бил дрогиран не по своя воля). Самоубийството е недопустимо и в исляма. В юдаизма на него се гледа като на отричане на "Божията добрина на земята". В индуизма като цяло на самоубийството се гледа като на нещо толкова грешно, колкото е и отнемането на чужд живот.
Следва информация получена по нетрадиционен начин.

"Друго нещо, за което съм питала Лист, е самоубийството в светлината на религиозното учение.Той казва, че самоубийството е нещо, което не може да бъде обобщено, както повечето неща. Самоубийците, когато напускат този свят, биват съдени по - скоро за мотива, отколкото за действието. Той каза, че никой не ще осъди някого, който е достигнал такава степен на физическо или душевно страдание, че се пречупва и слага край на живота си. Хора, като монасите например, които са самозапалват в опита си да спрат някоя война, също не ще бъдат съдени; мотивът е благороден. Но от това, което Лист каза, мисля, че хора, които съкращават живота си, за да отидат в духовния свят, преди да са наистина готови, тъпчат на място. Те са във висящо положение за известен период - също като някои, напуснали училището, преди да са научили достатъчно, за да се справят с живота." (Из "Незавършена симфония", стр. 123 - 124.) Цитираната книга е на английския медиум Розмари Браун, която е общувала с духовете на починали композитори и въпреки слабото си музикално образование е представила на света стотици добри музикални произведения, написани в стиловете на композиторите, за които е претендирала, че са и ги продиктували.
Замислял съм се върху това дали има случаи, в които самоубийството е по - малкото зло, така да се каже. Някои хора са се самоубивали, за да не попаднат в плен и да не бъдат измъчвани преди да умрат, други - за да не им сменят насилствено религията, трети - да не издадат съмишленици в резултат на мъчения.
Срещал съм теорията, че понякога човек умира, защото душата му е решила да напусне този свят, понеже е преценила, че за нея по - лошият вариант ще е да продължи настоящия си живот, вместо да го напусне (например, някой претърпява злополука и умира - душата му била решила така и само привидно смъртта му била случайна и само привидно той не съзнавал, че е поискал да напусне този свят и част от него е предизвикала смъртта на тялото му уж без той да желае това). Чудел съм се дали ако приемем за вярно, че понякога хората умират, защото душите им са решили да напуснат този свят поради еди каква си причина, това би могло да се разглежда като форма на самоубийство и ако е форма на самоубийство, по какво тя се различава от съзнателно взетото решение за самоубийство. (Под съзнателно решение визирам решението, което е взето не на свръхсъзнателно равнище, ами докато човек е в обикновеното си съзнание, съзнанието с което функционираме докато сме будни и се занимаваме с ежедневните си неща, тази част от съзнанието ни с която се отъждествяваме, частта от съзнанието, която се е оформила в настоящето ни прераждане, его-съзнанието ни. Решава някой да се самоубие и го прави. Не се касае за решение взето на друго, по - висше равнище на психиката ни, което решение не се осъзнава от обикновения ни ум.) Смятам, че дори и самоубийството да е по - добрия вариант в някои случаи, то това е така само в много много редки ситуации и ние не сме способни да ги различим. 
Относно гореспоменатата теория. По - достоверно ми звучи разбирането, че душата не решава кога да напусне този свят (т.е., че не съществува такава форма на самоубийство) и че времето ни за живот е определено предварително с участието на висши духовни същности (наричани от някои "Господари на кармата"). Чел съм, че дори и човек да умре преждевременно, поради самоубийство или нещастен случай, той ще остане за съответното време привързан към земята, т.е. няма да може да продължи развитието си. И това време, в което ще остане вързан за този свят е с продължителност равна на продължителността на времето, което му е оставало да доизживее според предварителния план за преждевременно прекъснатия му живот. Ако душата или някакви други същества наистина се намесваха и прекратяваха човешкия живот, за да не продължава човек да трупа отрицателна карма, то тогава нямаше да има такива крайни прояви на зло, каквито наблюдаваме около нас. 
В разказ на самоубийца, получен чрез спиритичен сеанс и публикуван в "Срещи с отвъдното" на Лиана Антонова се твърди, че след смъртта си душите на самоубийците попадат в пространство на голяма самота и скука, което нямат право да напускат. Пространство на мрак и еднообразие. Там прекарват времето си в разкаяние и мъчителни угризения, че са отнели живота си самоволно. И всеки разказва на другите защо се е самоубил. И така докато дойде момента, когато им е било писано да умрат. Чак след това могат да продължат духовната си еволюция.
В книгата "Неумирай неук" на същата авторка се твърди, че тези, които се самоубиват под влияние например на психотронни оръжия или секти, не биват причислявани към групата на самоубийците прекратили живота си по любовни или материални причини, за отмъщение или просто от умора и нежелание да се борят с проблемите на съдбата си. Самоубийството на първите се сочи като начин за спасение от по - тежки изкривявания на психиката им. Пише още, че такъв род самоубийци получават много бързо възможност да се преродят отново, да имат нова съдба, защото предишната е била прекъсната преди да са си научили съответните уроци, за които са били дошли в настоящето си прераждане.
Езотерикът Елеазар Хараш твърди, че съществуват седем различни астрални сфери, в които пребивават душите на самоубийците. И това в доколко лошо поле на съществуване ще попадне душата на самоубиеца се намира в зависимост от тежестта на прегрешението и, както и във връзка с психическото и състояние след смъртта на физическото тяло.
Чрез молитви и отправяне на светли мисли, би могло да се облекчи положението на самоубилия се, както и да бъде намалено или премахнато нечие желание за самоубийство.