(За щастие несбъднало се пророчество, макар че няма как да сме сигурни дали не са объркани годините... и дали при определени обстоятелства предсказанията разрушения няма да се състоят. Склонен съм да вярвам, че предсказанията, ако не винаги, то поне понякога касаят събития, които може да бъдат предотвратени или отложени за някакъв срок... Нещо като да си длъжник на лихвар и да получи отсрочка за изплащането на дълга си. Тоест допускам, че пророчествата служат за предупреждения. Иначе ако всяко предсказано нещо е неизбежно, то какъв е смисълът тогава информацията да достига до масата хора години по - рано?! Няма логика. Ако съберем 1 и 2 ще получим 3. Но ако сменим цифрите и резултатът ще е друг.)

"При всички случаи първата ми реакция, след като прочетох пророчеството на Кейси, беше да обмисля възможността за изселване. И аз мислих много дълго по този въпрос.
И тогава разбрах, че всъщност ме притеснява не мисълта за внезапната смърт, а представа, че домът ми и въобще всичко ще бъде разрушено и че аз трябва да започна всичко отначало.
Това е неприятна мисъл, защото тя се опира на един човешки недостатък, който Кейси неуморно бичува в тълкуванията си: тенденцията да смятаме материалната страна на живота за по - важна от духовната. На едно място Кейси казва: "Така тези преживявания, които разбиха надеждите, които донесоха разочарования, които създадоха периоди, когато изглеждаше, че много малко или нищо е останало в материалния живот - ако те бяха използвани като стъпала, а не като повод за възмущение, за обвинение на останалите, за недоволство, ние смятаме, че те щяха да се превърнат в полезен опит, който може да отведе човека в тих и мирен приют." (стр. 212)

"Аз често се питам, защо човек като Кейси се е появил в нашия, а не в следващия век, когато хората вероятно ще са по - склонни да разберат и използват тази информация. Но когато сега се вглеждам в човека с всички негови недостатъци и го сравнявам с идеала, който е описан в тълкуванията, все повече си мисля, че ако има въобще земен век, който да е подходящ за Кейси, то това е нашият. Защото именно сега ние най - много се нуждаем от съветите на Кейси. Задачата на днешния човек е да разбере смисъла на съществуването си и неговите истински принципи. Иначе следващ век няма да има.
Ненапразно тълкуванията са насочени към всеки индивид. Тяхната цел е да му помогнат да разбере себе си, отношението си към ближните и към живота. Негов шанс е да открие причината за своя живот и да намери съдбата на предопределението си с божията помощ.
Именно в нашето време на технокрация, роботизация, политизация и меркантилизъм е добре да си спомним кои сме, къде живеем и къде трябва да отидем, ако искаме да избегнем гибелта. Но нека не забравяме, че всичко, което прави всеки от нас, влияе на съдбата на човечеството." (стр.224)

Откъси от "Сврхъсетивното", изд. "Астрала", София, 1995.
Автор: Дорис Ейджи.