Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
12.04.2020 17:00 -
Развитие на религиите, триади богове
Символитe на 16 от най - разпространените религии и вярвания в света.
Думата „религия“ произлиза от латинската religio, която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“.
Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правила като морал, етика, религиозно право или желателен начин на живот. Според някои оценки в света съществуват около 4 200 религии.
Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места и текстове. Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, молитва или други страни на човешката култура.
Идеята за троичността на божествените сили идва от древните слоеве на древноиндийската митология. Тримурти (на санскрит: trimūrti, "три форми", "тройствен образ") е концепция в индуизма, според която, трите различни форми на живота - творение, запазване и разрушение са персонифицирани съответно като Брахма, Вишну и Шива. Често бива наричана, не особено правилно, „Индуистката Троица“ или „Великата Троица“ или още „Брахма-Вишну-Махешвара“. На скулптурните изображения членовете на триадата или стоят един до друг (паметниците в Елора), или Тримурти, често се изобразява като човек с три глави на една шия, и дори три лица на една глава, всяко от които гледа в различна посока. В Тримурти всяко божество е равноправно с останалите две. Преди да се стигне обаче до тримуртите, се е минало през дуализма (философски или религиозни системи, които съдържат идеята за обособеност и противопоставеност между материя и дух, зло и добро).
Още първобитния човек се е научил да различава понятията добро и зло, защото едното му е било приятно, а другото – неприятно. От тук се е зародила идеята за добрите и зли божества и се е развила по – нататък в множество известни религии. В началото човекът е живеел като пастир. Тогава в Индия бога на арийците е бил Агни, огънят, но когато човекът започнал да се занимава със земеделие, се явили много божества, а именно олицетворенията на природните сили, които му били потребни за добрата беритба.
Тогава се появил и Индра, бога на дъжда или на облаците. След това богове станали вятърът, гръмотевицата и разбира се слънцето, което поради своите качества и поради приликата си с първоначалния бог Агни, добило особено значение. Във връзка със слънцето се появили нови божества – на зората, на здрача и на слънчевия път.
Фреска на бог Меркурий от Помпей
След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отлеждане на растения и добитък, се започнало обожествяването на "плодородието", съчетаването на мъжкото начало с женското начало. Това обожествяване се прехвърлило въху целия свят.Схващайки приликата между производителните сили на природата и раждането на детето от съединяването на мъжа и жената, човек създал фалически божества и материализирал техните образи.
Фалоцентризмът е характерен за условията на патриархат - пенисът символизира най - често силата, живота, структурата, реда. Може да бъде символ и на победа, късмет, плодовитост. Индийският бог Шива понякога е представян чрез фалос. Индийците обожествявали фалоса му, защото вярвали, че от него произлиза "семето на живота". През късното Средновековие и Ренесанса, благородните мъже слагат подплънки върху гениталиите си, символизиращи огромни пениси, наричани на английски "cod-piece", на руски "гульфик". Много древни култури, вкл. индийската, месапотамската, и славянската, почитали фалоса под една или друга форма.
Индра започнали да представят във вид на бог, от съединяването на когото с облаците се ражда дъжда. Главно фалическо божество в Индия било слънцето, което опложда земята, а Индра започнали да почитат под името Митра (бог на слънцето). В страните пък, където дъждовете са рядкост и почвата се опложда от разливането на реките (като река Нил в Египет), тези реки станали символ на фалическото божество. Трябва да се отбележи, че в основата на фалическия култ (обожествяването на пениса) е загнезден дуализмът – представата за мъжко и женско начало. В представите на човека небето било мъжко начало и извор на топлина, а земята – женско начало и извор на влага; от тяхното съединяване се породило всичко земно.
При постепенното развитие на цивилизацията и след образуването на кастата на жреците, хората изработили повече или по – малко стройни и съразмерни космогонически системи. Във философската отвлеченост, известна само на жреците (и заради това представляваща окултно познание), тези системи в началото признават едно единствено божество, всемогъщо и независимо. Съединявайки се с волята и въображението, божеството създава материята. Понякога материята се смята за вечно съществуваща, като божеството. След това от въздействието на волята, силата, мисълта, словото или огъня /които представят атрибутите на божеството/ върху материята, се създава и устройва светът и всичко земно.
Обикновено върховното божество ражда по – малки божества, изобразяващи неговите качества и те се занимават със създаването на света. Първа тройка в космогонията е първоначалното мъжко начало, съединяващо се с първоначалното женско и тяхното произведение. В Индия, според религиозните писания Веди, върховното божество – Атма – духът, съединява в себе си и двата пола. Неговото действащо начало, въздействайки върху пасивното начало ражда Нара. Нара, Нус или Манас е духът на твореца. След това Атма ражда Вирадж или Буда – тоест мисълта на твореца и Кали – слънцето или времето, което вече представя материята, но най – тънката.
По – нататък се появила друга теогоническа система, а именно: върховното същество Парабрахман (Абсолюта) или Атма няма пол, но съединявайки се с волята, то създава Ом – Брахма, или словото.
Ом – Брахма, съединявайки се с Атма, произвежда последователно Брахма, Вишну и Шива. Първият създава света, втория го запазва, а третия го разрушава. В Египет върховният бог Амон – Ра, символ на когото е слънцето, притежавал и двата пола. Неговото женско начало носело името Мут. От Амон и Мут се е родил Хонс. Ето първата тройка. Бог Фта /строителят/, произхождащ също от Амон и изобразяващ неговия разум, устроил света, създаден от Амон във вид на хаос. В Египет имената на боговете понякога имали различно значение, в зависимост от градовете, в които били почитани. Така в Абидос и в Тива теогониите се отличавали една от друга.
В Гърция върховното божество Уран – небе, съединявайки се с Гея – Земя, ражда Кронос – време. Кронос, съединявайки се с Рея /представляваща водно божество/, ражда Зевс. Любопитно е, че повечето теогонии съдържат представи за убийство или за скопяване на първия бог от най – големия му син. Така Амон – Ра е скопен от Амон или Озирис, Зеуране Акерне /Бактрияна/ - от сина си Акерене, а Ану /Асирия/ - от сина си Белема; Хронос /Гърция/ бива убит от Зевс. Как да бъде обяснена тази легенда? Според мнението на Саррази, народите, у които тя се е зародила, смятали, че след създаването на света творческата сила е пресъхнала в извора си, защото от нея нямало вече нужда.
При това тези народи смятали материята и душата на човека за вечни, но бога, който ги е създал, можел и да ги разруши. За да бъде предотвратено това разрушение, старото божество, тъй да се каже, се отменява. Само при евреите не съществувала тази легенда, но те не вярвали в безсмъртието на душата.
Тримурти може да се почита като цяло и тогава трите образа разпределят функциите помежду си както следва: Брахма представя съзидателното начало – творец на живота, Вишну е съхраняващото начало – съхраняващ живота, а Шива е едновремено и рушително, и възобновяващо начало – унищожителят на живота. Отделно от това има и самостоятелни култове, които по-специално са свързани с вярата във Вишну (вишнуизъм) и към Шива (шиваизъм). И в двата култа боговете са почитани като съзидатели и творци. Съпруга на Брахма е Сарасвати – богиня на мъдростта и науката, съпруга на Вишну е Лакшми – богиня на плодородието, благоденствието, красотата и щастието, съпруга на Шива е Кали – богиня на смъртта, но е приемана и като покровителка на народа). Трите индуистки божества в индуизма не са свързани с вътрешни отношения (подобно на лицата на Света Троица в християнството).
В пълнотата на проявеността си в света безкрайният единен Брахман (Абсолюта) се разкрива като Вишну, а при възвръщането в себе си и разрушаването на света – като Шива. Не съществува култ към тримурти.
В повечето теогонии (родословия на богове ) се забелязват тройки богове, родили се от висшето божество (Абсолюта) и споделящи си властта над вселената. Троица богове е имало в Индия, Египет , Асирия, Персия, Рим.
В Индия: Нара, Буда, Кали и Брахма, Вишну, Шива.
В Египет: Амон, Фта, Озирис.
В Асирия: Илу, Ну, Бел, които се слели в Беля.
В Персия /маздеизъм/: Зеруан, Ормузд, Ариман, от които Зеруан изчезва и се получава двойност на началата: Ормузд, началото на доброто и Ариман – на злото.
В Гърция: Зевс, Посейдон, Аид (Хадес).
В Рим: Юпитер, Нептун, Плутон.
По - късно тези тримурати добиват друг характер , не представят трима братя, а баща, майка и син. Пример : В Египет ,Финикия, Тива, Гърция, Рим - мъжкото и женското божество раждат второ мъжко, което се явява нещо сато спасител на хората - дава им знания, закони, изкуства. След образа на бога, слизащ при хората , за да им помогне , в религиите се появява друга фигура, аналогична на първата, а именно смъртен, раждан от дева, който става божество и спасява човешкия род .В брахманизма девата Парвати (която понякога се нарича Кали и има божествен произход ) ражда без съдействието на боговете или хората "Ганеша, сина на девата". Вишну прониква в девата Деваки и тя ражда Кришна, който убива тиранина Канза и спасява хората с проповедите си. По - късно върху тази основа се заражда будистката религия : Сидхарта или Шакямуни се ражда от девата Мая, която го е заченала по вдъхновение на божеството, и той става Буда (Просветлен) - изкупител на света. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната ѝ страна и десет месеца по-късно Сидхарта се родил.
Явно в християнството мотивите за Светата троица и за непорочното зачатие са взаимствани от по - стари релгии. Също и мотива за очаквания спасител, който юдеите са взаимствали, а християните доразвили.
По принцип трите божества в индуизма не са свързани с вътрешни отношения (както Лицата на Св. Троица в християнството), за Тримурти няма догматично определение.
В християнското богословие (теология) Светата Троица е основна доктрина, която се поддържа от повечето направления на християнството. На богословски език възгледът, че Бог е Св.Троица се нарича тринитарианство. Според тринитарианството, Бог е едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности (или ипостаси) (Бог Отец, Бог Слово, т.е. Логосът, въплътил се в Иисус Христос от Назарет и Бог Свети Дух), които заедно са Светата Троица. В християнството няма Богиня-майка, но присъства св. Богородица, която е главната женска фигура, родила Спасителя (богът ограничил се чрез плътта заради доброто на хората). Дева Мария - "дева" е санскритска дума за бог, божество. В католицизма и православието тя е обожествявана - това е вид компенсация за отсъствието на женски образ от божествената троица.
Образът на сина в разните духовни системи е въплъщение на висшите стремления на хората.
След IV век в източното и в западното християнство тази доктрина гласи, че "съществува един Бог в три лица" и всичките три лица са вечни и имат една божествена природа и отделно съществувание (битие). Тъй като мнозинството християни са тринитаряни, то вярата в Св.Троица е тест за правоверност. В противоречие с тринитарианството съществуват групи като: бинитарианизъм (един Бог в две лица),унитаризъм (един Бог в едно лице), Бог като семейство или три отделни личности (църква на Иисус Христос на Светиите от последните дни, мормони) и модализъм (Бог съществува в определени моменти само като Отец, или само като Син, или само като Св.Дух).
Използвани източници:
1."Суперенциклопедия на тайнствените науки", том 6 - Александър Котликов.
2.http://bg.wikipedia.org/wiki/Фалически_култ
3.http://bg.wikipedia.org/wiki/Тримурти
4. http://religiology.org/religions/hinduism/classical_hinduism/trimurti
5.http://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Троица
ОТ КЪДЕ ИДВАТ ДУМИТЕ СВЕКЪР, СВЕКЪРВА, С...
ДА ПРЕСРЕЩНЕШ ВЛАК (TO INTERCEPT A TRAIN...
Когато полюсите са разместени
ДА ПРЕСРЕЩНЕШ ВЛАК (TO INTERCEPT A TRAIN...
Когато полюсите са разместени
Няма коментари
