Блогът на Хранислав :: За частите и Цялото

"Закон за цялостта
Тъй като човекът е част от Вселената, той, като част от цялото се стреми към това цяло. Нютон е открил законът за привличането между материалните тела. Но този закон действа и на живите тела, които представляват информационно-енергетични структури.
Всяко живо същество първоначално не е цялостно, както и човека, понеже е откъснато от Реалността, от Бога. И затова човек подсъзнателно през целия си живот се стреми да добие цялостност, т.е. стреми се към Бога. Това обединява всички хора. И не само хората, а всичко съществуващо в света. И не само в нашия човешки свят, а във всички светове, във цялата Вселена. Излиза, че целта на всички е една, но пътищата са различни.

Частта се стреми към цялото, душата се стреми към Бог
На всеки човек не му дава покой през целия му живот неговата отделеност от първоизточника. Интуитивно той чувства това и се стреми към него. В нашия живот това изглежда като търсене на душевен покой, щастие и наслада. Човек е с надежда да получи вечно блаженство. Той се опитва да се забрави с помощта на парите, храната, вещите, развлеченията, секса, отношенията. Но с времето той усеща болката от някаква загуба. И в старостта се появява усещане, че е изпуснато в живота главното, заради което му е бил даден животът. Но сили повече няма за промяна.
Бог дава на човека живот и съзнание за това, че той трябва да обогати това съзнание чрез самия процес на живеене и да внесе своя уникалелен принос във вселенския поцес на еволюция. В това се състои и отговора на вечния въпрос : "В какво е смисъла и предназначението на живота?". Всеки човек подсъзнателно осъществява главната функция и главната цел в живота - да се живее в този свят и да се стреми, моделът на реалността да съответства на самата Реалност. С други думи да се съединят съзнателното и подсъзнателното. Само така може да се получи цялостност на самия себе си.

В подсъзнанието се съдържа информация за всяко събитие, случващо се във Вселената
Представете си клетката на организма. Тя не може да види целия организъм. Но в нея се съдържа информация за всичко в организма. Тя е закодирана на генетично ниво. Човекът е такава клетка на Вселената. В неговото подсъзнание се съхранява всякаква информация за миналото, настоящето и даже за бъдещето на Вселената.
С този закон се обясняват много феномени: ясновидство, предсказване. Или феноменът на четене на мисли и предаването им на разстояние. Гаданието също се отнася към този закон. Всеки човек може да развие тези способности и даже по-големи. Необходима е само чистота на мисленето.
Колкото по-чисти мисли има човек, толкова повече ще се развиват в него способности, и толкова по-голям достъп ще получи до знанието на Вселената.
Това може да се обясни по-просто: колкото по-малко агресия има във вашата душа, във вашето подсъзнание, толкова по-приятен и интересен ще е вашият живот, и повече здраве и способности ще имате. Да промените себе си - това означава първо да се избавите от агресивните мисли и емоции."

В. Синелников , из книгата "Тайните на подсъзнанието".

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Човешката душа е неразделна и безсмъртна частица от Вселената, от Бога. Ние сме клетки в Организъм. Човек съдържа в себе си информация за всичко което е станало, става и евентуално ще стане във Вселената. Това важи за всяка една частица от Божия Дух . Всяка частица е една малка и развиваща се вселена, във всяка частица от Божия Дух се съдържа безграничен потенциал, нещо което важи и за човека.Този потенциал ще се проявява все по - пълно и пълно и така до безкрай. Всеки човек носи в себе си връзката с Цялото, носи в себе си връзката с Безграничното. На едно дълбоко духовно ниво, абсолютно всичко във вселената е Едно, там всичко представлява една единна и неделима реалност. Връзката с Цялото, с Бога е нерушима връзка, която човек може постепенно да осъзнае и да почувства. Тогава би се усетил Едно с Всичко, Едно с Цялото, би усетил Себе си като единороден на Цялото, като дишащ в ритъма на Бога, което би му донесло независещо от външните обстоятелства Щастие (духовно блаженство по - точно казано), истинско и духовно усещане за Щастие, щастие съществуващо само по себе си, независещо от това или онова в живота (щастие отвъд обусловените и сменящи се радост и тъга, които е познавал до преди това). Достигането до такова щастие, не означава, че човек винаги ще е весел външно. В определени моменти може и да изпитва тъга, в много моменти ще е сериозен (което е съвсем нормално). Но веселостта и тъгата му ще са по - повърхностни: вътре, по - дълбоко в себе си той ще усеща едно по - висше щастие - тъгата и радостта му няма да са прекалено силни и проникващи, няма да го поробват, правейки го прекалено зависим от пораждащите ги обстоятелства, както е било преди да започне да пие от този вътрешен извор на божествена радост. Колкото повече човек осъзнава и преживява връзката си с Цялото, колкото повече се отъждествява с Него , толкова по - щастлив става.

Нагоре