Имаме ли свободна воля? Ако да - до къде се простира тя? Предопределена ли е съдбата ни? Ако да - до каква степен, от кого и на базата на какви критерии са съответните предопределения? Това са въпроси, които мнозина са си задавали през вековете. Съществуват различни философски теории. Нито една обаче не е доказана. Свободната воля е философска концепция, според която човеците могат да контролират своите действия, решения и избор, свободни от определени обстоятелства. Свободната воля представлява възможността ни да избираме как да реагираме спрямо хората и събитията в нашия живот. Приемането на идеята за свободна воля е приемане, че ние не сме роботи. Под съдба имам предвид това, което ни се е случило, това което ни се случва и онова което ще ни се случи/евентуално ще ни се случи в живота. Разбиранията за свободната воля и за съдбата, бих могъл условно и опростено да разделя в три групи:

1. Съдбата ни зависи на 100 % от нас самите, от нещата които избираме да правим; волята ни е напълно свободна. Според мен, няма как човек да има стопроцентов контрол върху съдбата си. Има значение в каква среда живее той. Освен това, хората взаимно си влияят. Нещата в живота ни, не зависят само от нас, но и от фактори извън нас. Мисля, че имаме свободна воля, но че тя не е напълно свободна.

2. Съдбата ни зависи от нас до определена степен, волята ни е свободна до определена степен; волята ни, съдбата ни в някои или в много случаи са предопределени от Бог. Егото е нещо обусловено - от гени, възпитание, среда, медии...Нашето поведение е обусловено от различни модели на мислене, които са станали част от психиката ни. Често действаме, тласкани от едни или други психологически програми, намиращи се в подсъзнанието ни. Възниква въпросът : имаме ли свободна воля, при положение, че сме толкова обусловени същества ? Според мен, отговорът е да, имаме. Понеже дори и да ни е внушен даден тип поведение, все пак ние имаме правото и силата да се променим - можем да се въздържим от извършването на нещо, което ни се иска; можем да изберем да постъпим по начин, по който не сме постъпвали никога досега и животът ни да поеме в друга посока; можем да се опитваме да променим начина си на мислене; можем да възприемем или отхвърлим едни или други идеи. Вярвам, че има висши същества, които при определени обстоятелства въздействат върху волята ни. Приел съм виждането, че волята ни е свободна до определена степен и че съдбата ни зависи от нас до определена степен, но не напълно.

Според Шри Чинмой : "Най-важните събития в живота ни са предопределени, но не и какво ще ядете на закуска. От друга страна, дори да ви е предопределено да умрете утре, но следвате духовния живот и Бог вижда, че имате истински стремеж, то вие може да не умрете. Вместо това, ако такава е Божията Воля, може просто да получите главоболие. Съдбата може да бъде променена от Божията Воля." (http://www.srichinmoy.org/bulgarian/spirituality/god_the_supreme/the_cosmic_game/fate_and_free_will.)

3. И волята ни, и съдбата ни са на 100 % контролирани от Бог. Третият възглед ми се струва най - интересен, най - невероятен. Затова ще му обърна и най - голямо внимание. Той е най - труден за вярване, поне от моя гледна точка. Не бих могъл да кажа, че вярвам в твърдението от т.3, но не го и отхвърлям категорично... Съзнавам, че умът ми е твърде крехък, за да обхване величието на живота и че това, че аз не знам нещо или ми е трудно да повярвам в него, не означава, че то не съществува. Вярата в пълната предопределеност на съдбата е характерна за някои източни и западни философии. Преди години, в един форум, един мюсюлманин обясняваше как Аллах, буквално е предопределил абсолютно всичко в живота ни до най - най - дребните детайли. Тоест, човекът вярваше, че Аллах (Бог) е предопределил животът ни на 100 % : кога ще се родим, дали и кога и с кого ще сключим брак, дали и кога и какви деца ще имаме, кога ще мълчим и кога ще говорим, какво ще говорим, какви мисли и усещания ще имаме, кога и колко пъти ще мигнем с очи или ще се усмихнем, какво ще работим, какво ще ядем, кога ще сме весели, кога тъжни, кога ще се караме с някого, кога и дали ще се сдобрим с тези с които сме се карали, кога ще ходим до тоалетната, колко дълго ще живеем, дали ще отидем в рая или в ада... Като пиша всичко, значи всичко (включително дали в момента четете тази статия и ако да – как я възприемате). Момчето не можеше обаче да обясни, защо Бог ще е решил един да е праведен и да отиде в рая, а друг - грешен и да отиде в ада. Също така, смяташе, че не е възможно Бог да не знае нещо от бъдещето и щом го знае, няма как случването му да не е негова воля. Както и че животът е филм, който Бог е създал и просто наблюдава. Онова, което обясних към тази точка, не е традиционен ислямски възглед. Възможно е, момчето да не е било разбрало правилно позицията на религията му по отношение на съдбата или пък да е изповядвало една нетрадиционна за исляма позиция. Цитирам откъм от уикипедската статия "Ислям": "Едно от основните вярвания в исляма е вярата в Кадар, което на арабски означава "предопределение", "съдба". Мюсюлманите вярват, че Аллах е създателят и абсолютният владетел на Вселената, следователно всички процеси и явления в миналото, настоящето и бъдещето се случват с Неговото позволение и с Неговото вечно и неизмеримо знание. Хората са част от Вселената, следователно Аллах знае какъв ще бъде всеки техен избор и неговите последствия. Но това, че Аллах знае действията на всеки човек и последиците от тях, не оказва влияние на свободата на този човек да избира. Човекът е дарен със свободна воля и ще бъде съден както за своите постъпки, така и за своите намерения и подбуди." (http://bg.wikipedia.org/wiki/Ислям.) Тук не се казва, че Аллах е предопределил живота ни. Макар че, ако знае какъв избор ще направя и последствията от моя избор, това навежда на мисълта, че Той ме е програмирал... Ще цитирам мнение на един човек, който е навътре в духовните учения и практики (текстът е взет от сайта „Порталът към съзнателен живот”). Мнението му е напълно в духа на точка № 3. Както и в други свои коментари, тук също е казал интересни неща. Доколко са верни, не знам. От други коментари на потребителят Ники_ (не този, който съм споделил по - долу), излиза че той може и лично да е достигнал до убедеността, че всичко е предопределено (тоест, че при него може и да не става дума за вяра, а за лична опитност). Цитирам споменатото му мнение, като преди това помествам коментара на потребителя Станимир на когото Ники отговаря.

Станимир (11 Jan 2013 - 13:43)

Мен разбира се ме интересува третият въпрос. Защото, ако допуснем, че всичко става по волята на Бог, то това обезсмисля всичко, което правим. Бог решава, кое как да се случи, дори и в детайлите. Ако всичко става със знанието на Бог, нещата са съвсем различни. Тук човешката воля се проявява свободно, но не и незабелязано и безнаказано. Бог я оставя да се прояви (може би до определена граница, но все пак човек има известна свобода).
В една от беседите си П. Дънов се придържа към версията на Матей, но на мен тя ми изглежда нелогична, а и извън контекста на останалата част от съответните глави от Библията.
Мнения?"

Ники_ (11 януари 2013 - 15:07)

Привет, Станимир!

Всичко се върти около страхът на човек от смъртта. Този страх има много форми - страх от самота/тишина, страх от бездействие (скука), страх от липса на свободна воля/избор.

Страхът от смъртта е най-дълбокият и всеки бива да го "развърже" чрез пряк духовен опит.

Наскоро, бях тръгнал да гледам кино и понеже закъснявах (както обикновенно ми се случва) взех, че се качих в такси. Та там таксиметровия шофьор ми разказа как имал шанс да работи в Австрия, на добра работа, при свой приятел, но не издържал, защото му било прекалено спокойно.

Именно това спокойствие не може да понесе човек, или трудно, ама много трудно може да го понесе.

По същата причина в скандинавските страни има толкова много самоубийства. Психиката на човек не издържа и затова той гради механизми за защита.

Например идеята за свободната воля, за това, че някои неща зависят от теб и че не всичко е предопределено - това са все механизми, при това много удобни и логични. Иначе ума не иска да приеме, парадоксално му е.

В скандинавските страни всичко е уредено. Не се бърза за никъде. Там не можеш да видиш някой да е изнервен на опашката в магазина. Липсва стрес, липсва битейната тревога за насъщния. Човек няма проблеми с храна, с обезпечаване, със здравеопазване, с работодатели, с работници, с правосъдие, със закони... и в един момент ума му започва да зацикля. В този ум се губи трепета. Ежедневието е сиво... Климатичните условия допълнително внасят "вкус" към това "блюдо"... Толкова много тишина, мир, безпроблемност... като в... гроба. Едва ли не се чувстваш мъртъв

Та въпросът, който си задал е наистина на място, но той е част от механизма за защита, което не е зле.

Да! Не можеш да допуснеш, че всичко зависи от Бога. Никой не може да го допусне докато не се пречупи, докато сам не види, докато не изживее мистичната смърт, която е следвана от Новораждането, защото психиката преди това е като разярено животно отказващо да пусне "сламката" , която самото то нарича "смисъл на съществуване".

Защото ако река: "Да! Всичко зависи от Бога и у човека няма и капчица свободна воля!" - то това нещо ще е сякаш съм рекъл на ума на слушателя/читателя: "Спри!" А да спре той не може, защото това спиране е смърт, затова на такъв тип ум му е по-добре да вярва в учения, които говорят за свободна воля.

Учителят Беинса Дуно е знаел това много добре, както и всеки друг учител. Знае се за наспособността на умовете, за страховете им, за това че им е трудно да преминат, затова такива умове се подготвят с учения отнасящи се към относителната истина, защото абсолютната истина и абсолютната любов са тежки на понасяне и без да се мине през смъртта тези не могат да се случат.

Дори мислите които дохождат в ума на някого, дори те са предопределени, но това е мъчно за понасяне, като истина.

Ум може да ти зайде. Може да луднеш, ако се опиташ да приемеш тази истина преди да си готов, ако не си готов на смърт.

Последната битка е на живот и смърт и там на никой не му се разминава.

Какво е писано в тропара, великденския?

"Със смърт смъртта победи."

(http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13973#entry181912.)

 

Под "смърт" Ники е визирал победа над егото, визирал е предвид определена духовна трансформация ("новораждане" я е нарекъл той).

Доколко точно съдбата ни е предопределена, не знам дали някога ще научим със сигурност (поне докато сме на този свят).

   Имаш моите поздравления и благодарности за добре поднесените доводи и поводи за свободно съзнаване...,
Правото на свободната Воля на Духа ни дарен, за свободен избор, на свободата на съдбата му предоставена Богом!
   Извини че го написах по този начин, но аз така подхождам в този блог..., за записки, и за приятели които си извоюват свободата да се споделят!
   Пролетни празнични Възкресения на духа, ти пожелавам! И повече поводи за Вяра и усмивки!
   Лекс