2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2020 17:44
Дисторсионните са лъжливи модели на мислене, които водят до изкривявания във възприемането на реалността и съответно до емоционални страдания (емоционалните страдания от своя страна пък биха могли да придобият и физически характер...: иначе казано различни заболявания).
Особеното на дисторсионните е, че те са лъжи, пораждащи други лъжи.
Следват откъси от "Лъжите, на които вярваме" (глава 5) с автор д-р Крис Търман. Моите коментари са разграничени с "Бел. моя". Изредени и обяснени са 6 лъжливи модела на мислене.
"Ще ги изброя наред с лъжите, които подхранват:
• Преувеличаване - лъжата: „От мухата - слон."
"Склонността към преувеличение е един от обичайните начини за изкривяване на действителността. Често превръщаме дребните събития в много по-значими - достатъчно значими, за да отговарят на чувствата, които изпитваме. (Обратната тенденция - да омаловажаваме смисъла на дадено събитие - е не по-малко вредна.) Тези чувства далеч не съответстват на действителната ситуация. И колкото повече преувеличаваме, толкова повече изпадаме във властта им."
Бел. моя: Тоест, нагласяме реалността според това, което чувстваме. Намираме оправдания за това, че се чувстваме по един или друг начин. Нагласяме фактите така, че да съответстват на емоциите ни за чиито корени може да не си даваме сметка или поне да не съзнаваме изцяло защо се чувстваме по един или друг начин. Преувеличаването на чуждите грешки или омаловажаването на чуждите успехи имат отношение към следващата точка.
• Персонализация - лъжата: „Приемам всичко лично."
"На двайсет години се тревожим какво мислят за нас. На четирийсет не ни е грижа какво мислят за нас. На шейсет откриваме, че изобщо не са мислили за нас."
Следващия път, когато някой се изпречи на платното пред вас или забрави да ви се обади, или остави вестниците пръснати по целия диван, опитайте да си напомните, че постъпките на другите по принцип говорят много повече за тях самите, отколкото за вас. Вашата реакция спрямо тези постъпки обаче издава в значителна степен какво представлявате вие.
Бел. моя: Навремето бях чел в една книга за позитивно мислене, че през 90% от времето другите изобщо не мислят за нас. Всеки човек малко или много е склонен към егоцентризъм. Всеки е бог в собствената си вселена и мислите на огромната част от хората през огромната част от времето са насочени към техните си неща. Постъпките на другите по принцип не бива да се приемат прекалено лично, защото те често са израз на определени навици, модели на мислене и поведение (често несъзнавани). Ако не познавате добре някого, може да се дразните и засягате от неговия маниер на общуване, да си помислите едва ли не че има нещо специално срещу вас, че се държи така на лична основа, но в течение на времето да установите (ако имате възможност да го наблюдавате достатъчно), че той не влага в поведението си това, което вие смятате (или поне не и в огромния процент случаи) и че начинът му на държание е резултат от възпитание, темперамент, че е модел на поведение спрямо огромната част от хората.
• Поляризация - лъжата: „Или черно, или бяло."
"...изкривено мислене, наречено поляризация, което разделя действителността на крайностите черно и бяло, всичко или нищо.
Ако сте склонни да поляризирате, ще откриете, че вътрешната ви реакция на събитията често се изчерпва с възклицанията: “Беше прекрасно!” или “Беше ужасно!” ... Делите хората на добри и лоши."
Бел. моя: Всички неща в живота малко или много са шарени, с нюанси (между две крайности може да има множество степени). Не са само черни или само бели, не са едностранни. Дори и в черното се съдържа поне една точка бяло, а в бялото поне една точка черно. Едностранчивостта е несъвместима с обективността. Поляризацията е свързана с често използване на думите "винаги" и "никога" - т.е. с обобщения, които е твърде вероятно да са неверни.
• Селективна абстракция - лъжата: „От дървото не виждам гората."
Поляризационната лъжа има разклонение, което се нарича селективна абстракция - изкривяване, при което „от дървото не виждаме гората". Случвало ли ви се е до такава степен да се съсредоточите върху нещо дребно, че да забравите за всичко останало? Например на празненство да кажете някоя глупост пред всички, а после до края на вечерта да се притеснявате за това?
Бел. моя: Би могло да се каже и - "от едно свое/чуждо лошо качество, не забелязваш останалите позитивни качества в теб/другия или ги виждаш, но ги омаловажаваш."
• Прекомерно обобщаване - лъжата: „Историята винаги се повтаря."
Лошото начало в общуването с нов колега не води непременно до лоши взаимоотношения и занапред. Не е задължително думите „винаги" и „никога" да заемат постоянно място във всеки наш разговор за бъдещето. Не е задължително историята винаги да се повтаря. Ние можем да се променим.
• Емоционално мислене - лъжата: „Не ме обърквай с фактите."
При това изкривяване хората са убедени: „Тъй като имам чувството, че нещо е вярно, то несъмнено е вярно." ...
При Анджела емоционалното мислене подклаждаше лъжата: „Струвам само толкова, колкото струва онова, което върша." Тази дисторсия ни кара да възприемаме чувствата като факти.
Ала чувствата са само чувства. Те са много променливи, трудно предсказуеми и често се пораждат от ирационално и нереалистично мислене.
"От неясното осъзнаване на реалността нашият разсъдък се замъглява от илюзии и по този начин ставаме неспособни да определяме правилния курс на действие и да вземаме разумни решения. "
Морган Скот Пек
Бел. моя: В "Лъжите, на които вярваме", д - р Търман посочва и подходи за преодоляване на лъжите. Най - общо казано: осъзнаване, че си попаднал в състояние на несъзнателно повтаряне на лъжа и заменяне на лъжата с истина (толкова пъти, колкото е нужно). Така както лъжата е пуснала корени чрез повтаряемост, същото може да стане и с истината.
Занятие на тема: „Как комуникират членов...
Занятие с ученици в X-XII клас на тема: ...
ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ !
Виктор Орбан изригна: Дава ли си някой в...