Блогът на Хранислав :: Попътни размисли

Римляни, 6: 23 Защото заплатата на греха е смърт...
"Само светлината на безсмъртието може да разреши всички въпроси, всички задачи и мъчнотии. Когато тя дойде, спор между хората няма да има." (П.К. Дънов)

Преди време, докато се прибирах от работа по път към вкъщи се замислих за това колко грешни сме всички хора (малко или повече, по един или по друг начин). Това беше месеци преди да пандемията от коронавирус и смъртта на Милен Цветков. Грешни не само в делата си, но и в помислите си, защото греховете започват в съзнанието. И как ако усърдно се стремяхме да следваме духовните послания завещани ни от различни святи хора, светът щеше днес да е много по - добро място. Не убивай, не кради, не лъжи, прави на другите каквото искаш на теб да ти правят... Ако от векове и хилядолетия всички хора се стремяха към изпълнението на определени духовни завети, ако имаха волята и силите да ги изпълняват (ако не изцяло, то поне в много по - сериозна степен, отколкото са изпълнявали реално), то днес Земята щеше да е райска градина. Пустини нямаше да има: щяха да бъдат премахнати по изкуствен начин. Много животински видове щяха все още да съществуват.
Престъпленията, гладът, войната, крещящите социални неравенства отдавна щяха да са останали в историята, която щеше днес да ни звучи като една мрачна приказка. Болести щеше да има все още, но те щяха несравнимо по - малко да мъчат хората и щяха да са по - лесни за преодоляване. Щяха и да са по - безобидни. Лечението щеше да е достъпно за абсолютно всеки и медицината щеше да е на по - високо ниво, включвайки в себе си по възможно най - добрия начин различните нетрадиционни лечебни практики. Хората щяха да остаряват по - бавно и да живеят поне два пъти по - дълго. Въздухът, водата и храната щяха да са по - чисти.
Нямаше само веднъж да сме стъпили на Луната, а много пъти и ходенето до там щеше да е толкова достъпно (или дори повече), колкото пътуването до някоя далечна земна точка в наши дни. Можеше вече да сме я колонизирали и дори облагородили, както и други небесни тела. Това щеше да бъде единият от факторите Земята да не е застрашена от пренаселеност. Другият фактор щеше да бъде много по - разумното семейно планиране.
Нямаше да сме социално равни и еднакви като личности, и нямаше всички да се харесваме един друг в еднаква степен, но за всички щеше да е много по - добре. В света щеше да властва хармония.
Смъртта при злополуки щеше да е много по - рядка от сега. Особено смъртта по пътищата. Хората щяха да са по - умни, по - дисциплинирани, по - внимателни. Щяха много повече да спазват разните правила и изисквания касаещи тяхната безопасност и безопасността на околните. Нямаше да има лоши пътища, неправилни изпреварвания, състезания по пътищата, каране с превишена скорост, каране в нетрезво състояние. И така нататък.
Според Библията Адам живял 930 години, Сит — 912 години, Матусал — 969 години, Ной – 950 години, Авраам – 175 години. В Светото писание виждаме прогресивно снижаване на продължителността на живота. Накрая Бог решил хората да живеят по 120 години. Но понеже живеем като свини си съкращаваме животите с поне 1-2 третини и не можем да достигнем дори сравнително жалките 120 години.
Не само библейските персонажи са живели по 900 години. В древните текстове на много култури се споменават хора с невероятна продължителност на живота.
Едни говорят, че това са просто грешки на превода, други смятат, че тези цифри имат символично значение. Така или иначе, подобни свидетелства предизвикват интереса на историците, които си задават въпроса, действително ли продължителността на човешкия живот толкова се е смалила за хиляди години.
Според много източници в Древен Китай дълголетниците с рекордна продължителност на живота са били обичайно явление. Специалистът по акупунктура Джоузеф Хоу пише в своята книга „Техники за постигане на дълголетие“: „Според китайския медицински трактат доктор на име Цуе Уенцзе от епохата на династията Цин е живял 300 години. Ге Юле в края на династията Хан е живял 280 години. Даоският монах Хуи Чжао е живял 290 години, а Ло Чжичанге – 180 години, според китайската медицинска енциклопедия… В съвременната епоха майсторът на традиционната китайска медицина Ло Миншан от провинция Съчуан е живял 124 години.“
Въпросът за дълголетието в древни времена в Китай е свързван с даоските практики. Както и в западните религии, дълголетието се свързва с душевните качества.
Западни изследователи посещавали Индия през 19-ти век свидетелствали за срещи с 200-300-годишни йоги.
Според един прабългарски мит хан Авитохол е живял 300 години, а синът му Ирник - 150 години.
Допускам, че митовете за хора живеели по 500-930 години всъщност може да са свързани със спомени за предишна, по - съвършена човешка цивилизация, която постепенно е деградирала. Понеже продължителността на живота при първобитните хора от нашата цивилизация е била 25 години средно. Средновековният европеец е живеел средно по 45-50 години. Продължителността на живот лека полека се увеличава.
Представяте ли си да разберете сега, че ще живеете до 930 години!! Що живот ще ви чака. То си е като цяла вечност. Колко работи още могат да ви минат през главите за 930 години. И процесът ви на стареене да се забави дотолкова, че като умрете на 930 години, да сте в състояние, в което умират огромната част от днешните 75-80-годишни.
Може би нещата, които описах горе са част от бъдещето на света през следващите векове. Може човешката цивилизация да доживее до Златен век, спрямо който дори днешната епоха ще изглежда като мрачно средновековие. Вярвам, че човешкият род еволюира духовно, макар и много бавно и трудно. По - бавно, отколкото да кажем интелектуално. Ние сме като незавършени картини на Бога. Човекът, какъвто е сега е процес, не нещо завършено.

Нагоре