2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
През първите месеци от своето съществуване, човешкото същество не прави разлика между себе си и обкръжаващата го действителност. Не разграничава себе си от мама и татко, домашния любимец, легълцето в което спи. В неговото съзнание живото и неживото са едно цяло. В тези първи няколко месеца, бебето няма изградена самоличност. Тоест, става въпрос за състояние подобно на описаното от хора, които са били на прага на смъртта и които се чувстват едно цяло с Всичко.
С времето започва да съзнава себе си като създание, което е отделно от околния свят. Постепенно осъзнава и че неговите желания понякога са различни от тези на майка му (например, не винаги когато му се играе тя идва да си поиграе с него).
В детето при взаимодействието му с околните (най - вече с майка му) се развива чувство за "Аз". Ражда се егото. Първата година от живота на човека преминава в правене на разлики между него самия и средата в която съществува, кой е той и кои са другите, какво е и какво не е, негова и чужда воля, размерите и физическите му граници.
Времето между втората и третата година е периодът, в който по принцип децата осъзнават колко са силни. В Щатите, тази възраст е известна като "ужасната втора година". Още преди нея, децата вече са открили, че техните желания не са задължителни за техните майки, но не желаят да се примирят с това. Точно поради тази причина двегодишното дете се опитва да се държи като диктатор, който има пълното право да се разпорежда със своите родители, братя и сестри, домашни животни и побеснява, когато не му се подчиняват.
Към третата година, децата обикновено стават по - кротки, защото осъзнават своето относително безсилие, но илюзията за всесилие е толкова сладка, че при някои деца се запазва дори след неколкогодишни опровергаващи я доказателства.
Макар тригодишното дете да продължава да бяга в света на фантазиите изпълнени със супергерои, където огромната му мощ продължава своето съществуване, то вече е приело факта, че властта му не е безгранична.
Човек идва на този свят като цар, който в течение на годините околните постепенно свалят от власт.
Тестова батерия за изследване на тревожн...
Финал за тренинг – упражнение „Комплим...