Според философията на йогите, след физическата смърт, по силата на закона за привличането, душите попадат в онези отвъдни състояние, които са заслужили през земните си животи. Видът на заниманията им там, както и продължителността на престоя им се намират в зависимост от характера на съответната сфера на съществуване, както и от свободния им избор (на различни места съм чел, че дори след смъртта, в интервала между две прераждания има възможности за постигането на духовен напредък, но не всички се възползват от тези възможности).
Колкото по - развита е една душа, толкова по - приятна сфера обитава и през толкова по - големи периоди от време се въплъщава. Колкото и дълго да трае престоят в съответния задгробен свят, идва момент, в който душата усеща желание да придобие нов опит, да прояви напредъка, който е осъществила до момента и до извърши нов напредък. Понякога души пребиваващи в по - висши сфери решават да се родят отново, водени от любов към души от по - долни области. Когато изберат подходящите според тях родители и обстановка за бъдещия им живот, душите "умират" за областта, която са обитавали дотогава и се "раждат" за нов физически живот в ново тяло.
В книгата си "Философията на йогите", Йоги Рамачарака посочва два типа души, когато става дума ново превъплъщение.
Първи тип. Души на брутални и себелюбиви хора, непритежаващи достатъчна степен на духовна будност. Техните нагласи и вкусове, пораждат желания, които само подновеният живот в плът би могъл да удовлетвори и това създава в тях нуждата от бързо ново прераждане. Рамачарака ги определя още като прераждащи се несъзнателно (твърдение, което според мен следва да се тълкува в следния смисъл: заслепени от материалните си желанията, правещи избор без мисъл за духовен прогрес).
Втори тип. Хора, които са достатъчно будни духовно. Такива хора не са принудени да страдат чрез многобройни и неволни прераждания. Според мен, употребявайки думата "неволни" авторът е визирал "несъобразени с духовния ум" ("духовен ум" е названието на висш принцип, който според въпросната философия присъства във всяка една душа и се стреми да я тласка към израстване). Душите от втората група могат да изберат сами, съзнателно момента на ново раждане (според една теория, това се случва с помощта на висши духовни същности, наричани от някои "господари на кармата").
Понякога гласът на духа оказва известно влияние върху канещата се да се въплъщава душа и тя се преражда при условия, които представляват компромис между ученията на духа (божествената искра, която всеки носи в себе си) и нейните собствени себелюбиви желания. Резултатът е живот, който е раздиран от противоположни копнежи и цели. Но това е признак за бъдещ духовен напредък, защото противоречията рано или късно биват преодоляни.
И двата типа души се прераждат съгласно волята си, не против нея. Според философията на йогите - принудително прераждане не съществува и всеки един от нас е тук, защото сам го е пожелал.

Едгар Кейси е твърдял, че между родители и деца почти винаги е имало някакви връзки в минали съществувания (било то само с единия или другия родител или пък и с двамата). Според ясновидеца, при привличането на дадена душа към определена двойка, действат множество принципи. Тези принципи може да бъдат обобщени в две основни групи:

- привличане между души със сходни характери, които се срещат в различни конфигурации по време на преражданията си (например баща и син в настоящ живот - в предишен живот са били по - голям и по - малък брат)
- привличане между стари противници и противоположни темпераменти (причина за прераждане сред хора с характери и интереси много различни от тези на съответната душа може да е нейна едностранчивост от предишни животи, която едностранчивост тя да се опита да коригира чрез новото си земно съществуване в подходяща за това среда; пример за едностранчивост в развитието - прекалено залитане в посока на науката и на истината за сметка на други, също важни житейски ценности, като любовта, красотата, хармоничните междуличностни отношения).
Информацията, дадена от американския псифеномен сочи, че готвещите се за пристигане души имат определена свобода по отношение на избора на родители. Онези, които са по - назад в своето развитие, имат по - тесен кръг от възможности за избор. Колкото по - извисена е една душа, толкова по - голяма свобода има относно това какъв да е бъдещият и живот.
Това, което Кейси е имал като прозрения за свободата на избор преди нова инкарнация, има отношение към случаите на смърт на деца. В книгата си "Множество животи", д-р Джина Серминара, базирайки се на изказванията на Кейси, сочи две причини за този тип случаи.
Причина номер едно. При раждането си душата може да предвиди донякъде в каква земна ситуация ще попадне, извършвайки един или друг избор на родители, но поради факта, че притежаваме свободна воля, не всички събития са предвидими. Душата би могла да установи, че родителите не живеят според очакванията, които е имала преди раждането си (да речем - бащата се е пропил и е започнал да упражнява насилие над майката). Разбирайки, че вътрешната и цел с която се е преродила, можа да бъде осуетена поради променените условия за живот в съответното семейство, душата би могла да се оттегли в измерението, от което е дошла (например след кратко боледуване).
Причина номер две (въпросните две причини са тези, които са дадени в книгата - не ги представям като обясняващи всички случаи на смърт в детска възраст). В някои от случаите, смъртта на много малко дете може да бъде обяснена като страдание, което е нужно за майката и бащата. В такива случаи детето се е появило за кратко, като целта е била да помогне на родителите да преживеят изцеляваща агония, нужна за духовното им израстване. Серминара е дала пример с книга от 19 век. Във въпросното слабо известно произведение се разказва за млада жена, чийто баща е арогантен материалист, гордеещ се с богатството си и красотата на децата си. Дъщеря му го обича, но не може да направи нищо, за да го тласне към по - духовен поглед към живота. Тя загива при злополука и след това се преражда в същото семейство като дете инвалид, съзнателно избирайки болно тяло и физически страдания от обич към своя баща и от желание да му донесе пречистващо страдание.