В преднатата публикация цитирах част от книгата "Апокалипсис" (изд. "Хипопо", 1994 г.). В нея са обрисувани различни апокалиптични картини, които за съжаление биха могли да станат реалност. Но какво значи навяващата страх дума "апокалипсис"?

"Апокалѝпсис (на гръцки Αποκάλυψις – „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение“) е вид религиозни текстове.

В канона на Новия завет е включен апокалипсисът на апостол Йоан Богослов – „Откровение на Йоан“. В Стария завет подобни по жанр откъси и големи пасажи има при книгите на пророците – Исая, Йезекиил, Даниил и др. В апокрифите от началото на първото хилядолетие след Христа, терминът се използва често. Сред новозаветните апокалипсиси са „Апокалипсис на Петър“, на Павел и др.

В разговорния език, поради съдържанието на най-известния апокалипсис в Библията – този на Йоан, думата се използва като синоним на „свършека на света“." (Уикипедия)

"Апокалипсис" не означава "пълно унищожение на света", а означава трансформация на света, унищожение на света във вида, в който е съществувал, повратна точка в развитието му, време разделно, отсяване на зърното от плявата. Апокалипсисът е откровение за духовните ни корени, откровение за божествената светлина. Тоест като се каже "апокалипсис" може да се мисли и за нещо позитивно, нещо светло, макар и предшествано от неприятни неща.

Смятате ли, че в бъдеще ще се стигне до някакъв апокалипсис, заради който ще загине голяма част от населението на планетата?  Ако отговорът е "да" - мислите ли, че е възможно все пак той да бъде избегнат и как? А ако е "не" - на какво се дължи оптимизмът ви относно разминаването с катастрофата?

Следват откъси от книгата "Траектория от един живот към друг" на Пако Рабан. Четивото е налично в електронен вариант, в сайта spiralata. net (номерацията на страниците е според него).

""Но дойде твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите на пророците, и на светиите, и на ония, които се боят от твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята." /Апокалипсис, глава 11/

Земята впрочем няма да бъде първата планета, която ще понесе божия гняв. В Гностиката и в откровенията на мъдреците е казано, че е съществувала някога между Земята и Юпитер, преди пет милиона години, планета наречена Трая. Тази планета била също на прага да се качи в друго вибраторно ниво, но не могла да го направи поради светотатствата, извършени от обитаващите я хуманоиди. Тя избухнала, предизвиквайки дъжд от астероиди, който бомбардирал цялата слънчева система и чиито следи можем да видим на Меркурий, на Марс, на Луната, както и на Земята. Ще постигне ли последната на свой ред участта на Трая?" (стр. 101)

Пет милиона години...Как звучи само! На нас хората и 5 000 години ни се струват бая...Представяте ли си да има цивилизации, които да са например на 5 милиона години...
Ако най - различни хуманоидни цивилизации са претърпявали големи падения в течение на милиони години на различни планети, човек може да се усъмни в качествата на техния създател... Замислял съм се за това, че може да съществуват различни духове създатели (богове). Някои по - кадърни от други. Все пак свободната воля на човека включва и възможността да избира и тъмнината (отсъствието на светлина, безлюбието, безбожието, бездуховността). За съжаление не винаги избираме Светлината, но цел на духовното ни развитие е да го правим все по - често, все по - категорично, ставайки все по - светещи.


Продължавам с книгата на  Рабан.

 
"Защото ще има оцелели! Библията казва, че ще бъдат пощадени само тези, които са вписани в Книгата на Живота на Агнето: /.../ Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат на челата на слугите на нашия Бог. /Апокалипсис, глава 7.1
Да ударим печат на челата... Не става ли тук дума за тези, които са успели да отворят ажната, третото око, разположено в средата на челото? Тоест тези, които са будни за духовността, които са във връзка с космическото Цяло и които от този момент ще бъдат способни да се присъединят към новия свят от светлина. Защото, още веднъж, Апокалипсисът не е края на света, а само краят на този свят.
Ние сме в зората на нова ера. Цикълът на Кали-Юга завършва. Ще познаем нова златна ера, ерата на Водолея, поставена под знака на най-висшата духов¬ност, на кристалната чистота.
Все пак е излишно да се залъгваме. За да достигнем тази небесен Йерусалим ще трябва да изчистим Авгиевите обори. Преминаването ще бъде трудно, всички пророчества го обявяват единодушно. Населението ще бъде отчасти унищожено, земята измита. Престъпният, сляп човек, трябва най-сетне да разбере грешките си. За да покълне ново растение, за да разцъфне ново цвете, трябва първо зърното да изгние, да потъне в земята и да се развие. Същото е и за цивилизациите, които както знаем са смъртни.
Духовна ера... Обяснява я самата проспектива. Тя прогнозира, че човекът ще прекоси ужасяващата криза, социален хаос, в който мегаполисите ще бъдат превърнати в истинска джунгла, където човекът от¬ново ще стане вълк за човека. После ще настъпи осъзнаването, че оцеляването на човечеството преминава през решения от планетарен мащаб. Ще управляваме по-добре ресурсите, ще разберем жизненото значение на възпитанието и братството, които ще станат необходими ценности. Едва тогава човек ще достигне третата фаза, която е тази на изучаването на дълбините на душата му. Посветеният ще стане последовател. Човекът най-сетне ще бъде осъществен." (стр. 104).
 

   Защото много хора имат грешно разбиране за Апокалипсиса, а и го използват като нарицателно, за да в.меняват страх, обреченост и параноя, даже и чрез фалшиви маниакални пророчества.
   За съжаление все повече религиозни проповедници имат и много други подобни грешни разбирания с които уж раздават духовност на хората!
   Лекс