ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ ЧРЕЗ СРЕЩА СЪС СВОЕТО АЗ
/Бел. моя.: Ние срещаме себе си и на този и на онзи свят.../

Въпреки убеждението си, че индивидуалният опит е необходима част от духовното развитие и личната промяна, Кейси предупреждава, че не бива да се гледа на проблемите на другите като на нещо, което са заслужили, или като на някаква неизбежна карма.

/Бел. моя: Проблемите много често са заслужени, но мисълта тук е да не бъдем жестоки или безчувствени към чуждите страдания заради тази идея. Състраданието с мярка е полезно за изпитващия го и ако е под формата на позитивни мисли, чувства и/или действия спрямо страдащия може да е полезно и за него. Но ако го оплакваме, ако много и явно го съжаляваме, прекалено насочвайки вниманието му и нашето собствено внимание към сегашната му неприятна ситуация вместо към изхода от ситуацията или поне към нейното частично подбрение, то бихме вредяли, бихме наливали тежест в краката на страдащия, казано по футболен начин. Бихме затвърждавали страданието му. Това, че човек в момента страда заради свои и/или чужди грешки не означава, че трябва вечно да страда и че няма право да излезе от областта на страданието. Нито че ние нямаме право да му помогнем. Помагайки на другите, помагаме и на себе си. Дънов е казал, че страданието да се изтърпи до край, но краят може да бъде забавен или приближен. Ако страданията не доведат до вътрешна трансформация в някого, те са безсмислени./

Всеки човек заслужава любов и състрадание и ние трябва да се постараем да му помогнем, доколкото това е възможно. Историята на петдесет и седем годишна жена, на име Луиз, е пример за това.

Луиз получила тълкувание, от което узнала, че в миналото си е живяла в Колониална Америка. Била домакиня и постигнала напредък чрез всеотдайната си помощ за изграждане на положителен и балансиран живот за всеки от семейството. В Египет също вършела полезна работа, като помагала на отделни хора да открият своето призвание. В по - ранно прераждане в Палестина се стремяла към свобода и независимост. В този живот била свързана с мнозина, които изживявали трудности и болка. Вместо да проявява съпричастност към страданията им, Луиз вярвала, че незавидното им съществуване е резултат от нежелание да се справят сами в живота, било поради упорство, било поради тесногръдие. От тази липса на съчувствие загубила.
В хода на тълкуванието Луиз попитала защо в настоящия си живот е трябвало да изживее загубата на двамата си синове, загинали пред очите и. Кейси отново я върнал към проявеното коравосърдечие в палестинското прераждане: "...видяла си много майки, много бездомници, загубили надежда, безпомощни, загубили всичко, и сега самата ти се сблъскваш с това" (2289-1). Той я посъветвал да започне да работи с други хора, преживели същата загуба като нея, за да израсне и постигне спокойствие.
Безспорно преживяванията са и помогнали да превъзмогне същите изпитания, които някога била неспособна да разбере.
От гледна точка на духовното развитие главната цел на този процес, при който личността среща своето Аз, е да се предоставят на душата обстоятелства, аналогични на тези от миналото. Дори да е загубила при подобни ситуации в миналото, в настоящето би могла да направи различни избори и да усвои ценни уроци. За жалост в записките на Кейси има много случаи, при които е очевидно, че душата допуска същите грешки и отново не успява да усвои урока."

Из "За израстването на душата", изд. "Хермес", 2011г., стр. 96-98. Автор: Кевин Дж. Тодеши.