Имали ли сте случай ваш враг да ви стане приятел? Много би ми било интересно да прочета такава история и много обичам да се запознавам с такива истории. Любими са ми! Чудесни са, красиви! Вдъхновяващи, внасящи светлина в душата.
А случай ваш приятел да ви стане враг...? Това второто разбира се е много по - лесно случващо се...и по - често срещана (поне на пръв поглед). Но и обратното смятам също е възможно. Макар че, ако става дума за големи врагове, за силно мразещи се хора вероятността подобна сериозна трансформация да се извърши в рамките на настоящите им животи е като че ли близка до нулева... Дори постигането на неутрално отношение по отношение на мразен човек не е много лесно, но е етап (не крайна точка)... Какво остава пък за достигане от омраза до някаква форма на обич. Всяка една омраза трябва да бъде преодоляна в даден момент, каквито и да са били точно поводите за нея (това вярвам е в естествения ред на нещата в живота). Многократно отношенията между хората предхождат люлката и следхождат гроба и в процеса на духовно израстване неизбежно стъпало е очистването от полепналата по душите ни кал във времена отминали, когато сме били по - малко съзнателни и по - глухи за Божия шепот в душите ни. Една такава история за превръщане на зло в добро е разказана в книга, посветена на практиката на американския ясновидец Едгар Кейси.

"По - успешен развой е налице в случая на двамата колежани - Анди Евънс (341) и Джим Макмейън (849), чиито трудни взаимоотношения в миналото започнали в същия период в Древен Египет.
Анди проявявал интерес към работата на Кейси и получил предупреждение, че в колежа ще срещне предизвикателства, с които ще трябва да се справи.
Явно е било предопределено да се запознае с преподаватели и колеги, с които е бил свързан и в предишни животи. Много хора щели да бъдат добронамерени към него, но с други щял да има сериозни противоречия.
Някои от тези предизвикателства щели да се окажат истинско изпитание и бил насърчен да покаже, че "владее положението". Тълкуванието гласяло, че "предупреден, значи въоръжен".
Не след дълго Анди срещнал едно от най - големите предизвикателства в живота си в лицето на Джим Макмейън. Като съквартиранти в общежитието на колежа, скоро двамата започнали да изпитват удоволствие взаимно да се дразнят. Анди бил от Юга, а Джим от Североизток - "янки", както го наричал съквартирантът му. Още от самото начало, поне от гледна точка на Анди, Джим се държал надменно и го карал да се чувства като момче от затънтен град.
Скоро след постъпването си в колежа Анди писал на родителите си, че тълкованието се е потвърдило. Имало много хора, с които бил в добри отношения, но други му се стрували "трудни за разбиране" и едва се справял с тях.
И двамата младежи имали влечение към философията, теологията и дебата. Джим бил отраснал в католическо семейство, а родителите на Анди се интересували от прераждането. И двамата младежи изпитвали наслада да се надсмиват един над друг заради произхода и убежденията си. С времето противоречията им се изострили дотам, че започнали да прибягват до грубости - скриване на вещи и чести кавги. Понякога късно вечерта споровете им ставали толкова разгорещени, че Джим изнасял матрака си в коридора, за да спи там. Въпреки че се налагало да делят една стая, гневът помежду им довел до юмручни удари и насинени очи. След няколко месеца враждата помежду им била взеизвестна сред другите студенти в общежитието.
После се разбрало, че Джим е по - отворен за философията на прераждането, отколкото е признавал. Тази отвореност го отвела при господин Кейси за тълкование. Анди също получил ново тълкование за живота си. Двете тълкования проследили противопоставянето между тях през няколко исторически периода.
В Древен Египет двамата често се противопоставяли един на друг. Били привърженици на различни идеологии и Джим успял да стане трън в очите на Анди, който след време нагласил Джим да бъде убит в битка. В епохата на Кръстоносните походи двамата се изправили един срещу друг в ръкопашна схватка. Средновековният двойник на Анди бил християнин, а Джим - мюсюлманин. В една битка Джим порязал Анди между палеца и показалеца. Години по - късно Анди споделил: "Когато се карахме, белегът сякаш се появяваше отново. Беше странно - едно напомняне". Накрая като съперници в английски манастир често намирали поводи да спорят, да водят разпри и дебати. Изглежда, срещата им в колежа е била четвъртата проява на тяхното противоборство.
И двамата млади мъже приели предизвикателството да се опитат да преодолеят тази вековна вражда. Анди получил съвет да се придържа към идеалите и целите си. Било му казано, че ще получи голяма сила, ако двамата направят избор да се сработят. Станало ясно още, че имат избор. Можели да поработят върху взаимоотношенията си или да се разделят и поемат в различни посоки. Били насърчени да сторят първото.
Анди и Джим решили да работят заедно. Често разговаряли за трудностите, за чувствата си и за живота си. Всеки от двамата се надявал тези разговори да "доведат до по - разбиране помежду ни".
Въпреки че невинаги било лесно, били твърдо решени да намерят общ език. Открили, че всеки от тях притежава дарби и способности, които будят възхищение у другия. Благодарение на упоритостта си, Анди и Джим успели да изградят ценно и за двамата приятелство. Завършили университет през юни 1930-а.
Години по - късно Анди си спомнил: "С Джим преодоляхме едно от най - трудните изпитания на кармата, с които съм се сблъсквал, и постигнахме нещо повече от обикновено приятелство". Останали приятели за цял живот. Джим постигнал завиден успех като писател. Анди станал бизнесмен и лектор.
Все още млад, Джим заболял от прогресиращ артрит. Анди отворил вратите на дома си за своя приятел и уредил да живее при семейството му, защото климатът при тях бил по - благоприятен за възстановяването на Джим. Дори се научил да прави масаж, за да облекчава болките му. За известно време Джим имал подобрение и се завърнал в своя край. Макар и далеч един от друг, всеки със семейството си, двамата съквартиранти поддържали кореспонденция и се виждали винаги когато можели. Благодарение на общите си професионални интереси, няколко пъти имали възможността да пътуват заедно и изнасят лекции.
После здравето на Джим отново се влошило. Артритът станал толкова мъчителен, че той се подложил на експериментални изследвания и лечебни процедури, с надеждата за облекчение. Оказали се безуспешни. Не само че артритът не се повлиял, а и някои от вътрешните му органи били увредени. С течение на времето ставал все по - немощен. Не след дълго вече бил толкова зле, че било очевидно, че умира. Месец преди смъртта му, Анди му написал последното си писмо:

За мен, а мисля, че и за теб, нашето приятелство постепенно се превърна в нещо вечно. Този свят е място за изява и подлагане на изпит на принципите, които двамата неведнъж сме защитавали като част от дълбоката ни същност. Невинаги е било лесно и за двама ни през различните епохи... думите, моите думи поне, не могат да изразят радостта ми от това, че споделяхме и продължаваме да споделяме мечтите си, да си помагаме, да използваме дарбите, които Бог ни е дал, макар и на моменти помрачени... умът и сърцето ми никога не са били далеч от твоето болнично легло. С обич, Анди.
(Случай 849-76, доклади)

Джим починал на шести юни 1953-а на четиредесет и пет години. Със смъртта му Анди загубил един от най - близките и най - скъпите си приятели."

Из "За Акашовите хроники" (стр. 126 - 130), изд. къща "Хермес - Пловдив, 2009 г. Автор: Кевин Тодеши.

Здравей, hranislav. Чак враг не, но хора, с коио не съм се имал као малък са ми савали приятели по-късно. Има няколко такива случая в детството ми. Като по-голям съм се сближавал с определени хора, но е имало обратни случки. С някои по-близким отношенията са охладняли по различни причини. Според мен те са виновни, но ако ги питаш ще кажат, че причината е в мен. Въпрос на гледна точка.
Поздрави!