Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2020 21:27 - За смисъла на страданията - 1
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.05.2020 21:30


Розмари Изабел  Браун била английски медиум (17.07.1916 - 16.11.2001).
От ранна възраст виждала духове на починали хора. Работата си с починали композитори започнала през 1964г. Веднъж, докато си свирела на пианото, и се явил духът на Ференц Лист, който и казал да приготви нотна хартия и да чака по - нататъшни указания. Прочула се през 1966г. Твърдяла, че починали композитори и диктуват своя музика, която музика желаят да стане достояние на хората. Сред имената на композиторите били Лист, Й. С. Бах, Хендел, Бетовен, Шуберт, Монтеверди, Рахманинов, Дебюси, Брамс, Робърт  Шуман, Моцарт, Григ, Пуленк, Игор Стравински.  Браун имала слабо музикално образование, но достатъчно за да може да записва музиката. Не била и особено талантлива. Розмари има около 400 записани от нея музикални произведения,за които произведения музикални специалисти установили, че отговарят на стила на композиторите, за които тя твърдяла, че са и диктували музика.


Тя имала труден живот изпълнен с лишения. Не липсвали и подигравки от по - богати нейни съученички, както и натяквания от майка и че не я е желаела. Розмари рано останала вдовица и трябвало да отглежда сама децата си. В един разговор с Лист, тя му споделила, че е вярно, че има хора дето са страдали далеч повече от нея, но тя смята, че е получила повече страдания, отколкото заслужава, че понякога се чувства смазана и че безплътните музиканти е можело да и облекчат живота, след като са имали планове за нея. Лист и отговорил, че преди тя да се роди, тя се е съгласила да бъде тяхна връзка със света, напълно доброволно се е нагърбила с тази задача, съгласила се е на определен размер страдание, с оглед на това да стане по - чувствителна. Страдание, което ако не доведе до озлобяване, помага на човека да стане по - интуитивен и определен тип сили да функционират през него. Лист и казал, че хора, които водят лек и спокоен живот, не са достатъчно чувствителни за да се осъществи лесно връзка с тях (безплътните композитори). И че страданията и са били планирани и нужни. Тя е трябвало да се научи да контролира своите скръбни чувства, да се издигне духом над всичко, което и се случва, да развие волята си. Неща които усвоила. Розмари му споделила, че намира за трудно да съгласува добрите сили на живота с малките бебета, осакатени от препарата талидамид,  с други страдащи деца. Лист и обяснил, че те са избрали да се родят в този вид, защото вероятно имат нужда от изживяването, за да се научат на търпение и кураж. И че всички ние имаме нужда да се научим на различни видове душевна сила в нашия живот, че идването в този свят ни осигурява възможности за научаването на много неща, които не може да бъдат научени в състояние на безметежно спокойствие. "Как - каза той - можеш да се научиш на кураж, без да си изправен пред опасност? Как можеш да се научиш да бъдеш весел без причина за тъга? Как можеш да се научиш на състрадание към другите, без сам да си страдал? Това са качества на характера, които не могат да бъдат развити, докато не застанеш с лице срещу предизвикателството."

Тези обяснения накарали Розмари да разбере причините за нейния разкъсан и дезорганизиран живот.  Разбира се, на теория нещата са много лесни, а на практика са трудни. Но все пак ми допада такъв тип позитивна философия, намирам я за полезна.

Петър Дънов е казал следното за страданията: "Страданията представляват обвивките на Божествените ценности, които в бъдеще ще красят главите ви. Ако страданията не съществуваха, хората щяха завинаги да останат голи, сухи кости, от които нищо не можеше да излезе. Ако можеше без страдания, нито Христос, нито апостолите, нито мъчениците биха страдали. Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес. Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път. Да мисли човек, че може и без страдания, това значи да е взел крива посока в живота. Едно трябва да знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. Колкото голяма е била скръбта, толкова голяма ще бъде и радостта. Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място. Какво значи да занесе човек страданието на неговото място? Да занесеш страданието на мястото му, това значи да го изтърпиш докрай. Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него. Щом придобиеш тази скъпоценност, радостта иде вече като естествено последствие на придобивката. Тази е философията на страданието. Всичко друго, вън от страданията и радостите, е преходно, временно. Някога и страданията ще престанат, но днес, при сегашното развитие на хората, те са необходими." (Из беседа "Противоречия и възможности", 1934 г.)

Римляни, 8:28 - "Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога..."


Ползвани източници :


1. "Незавършена симфония", стр.50 - 53, изд."Гуторанов и син", 1993г. (Розмари Браун.)

2. http://www.politika.bg/article?id=17801
3. 
http://www.nostradamustoday.org/yasnovidyashie/87-rozmari-braun.html
4. https://beinsa.bg/beseda.php?id=2267



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 223584
Постинги: 374
Коментари: 400
Гласове: 800
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930