"Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в теб Любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото.
Когато дойдете до Божествената Любов, вие няма да обръщате внимание на човешките грешки. Любовта извинява каквито и грешки да направите. Ако няма това качество, тя още не е Божествена Любов.
Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. 
При човешката любов човек обича някого, но утре не иска да го види. При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се подтик да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му. Значи Любовта му се променя. Но той веднага преодолява този подтик и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя. Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание."

..................................................................................................................................................

"Човешката любов трае една, две, три години, а някой път и двадесет години, но в края на краищата се разваля. Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа. Или сърцето ти е красиво, или си богат, или имаш знания, или можеш да работиш. Има защо да те обича. Щом имаш това, за което те обича, ще те обича. Щом го изгубиш, тази любов ще изчезне. Такава е сега любовта на Земята."
...
"Но истинската Любов е да люби той твоята душа. Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това – всички.
Има една любов на сенките. Тя носи ограничения и страдания. В реалната Любов няма скърби и страдания. Тя нито ограничава, нито се ограничава."
...
"В реалната Любов няма скъсване, няма смърт. Там има растеж и постижения. Човешката любов представлява външна красива дреха, в която сърцето се облича и вместо то да се радва, скърби. И човек тогава се намира в противоречие. Двама души се обичат и понеже не разбират Любовта, те минават в любовта на сенките. За да се избавят от противоречия, трябва да минат в Любовта на Реалността.
Всъщност няма човешка, Духовна и Божествена Любов. Всяка любов е Божествена, само че поради несъвършенство на съществата, през които минава Любовта, тя добива примес и затова не може да се прояви в своята Чистота и Пълнота! Както и да схващат хората Любовта, както и да я делят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито Ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на Любовта, която хората още твърде слабо разбират.
Всъщност Любовта никога не се губи! Когато човек обикне някого, свършено е вече! Той ще го обича през цялата Вечност. Никоя земна сила не е в състояние да направи, щото той да изгуби Любовта си. Никоя земна сила не е в състояние да разкъса тези връзки на Любовта, понеже в тях е Първичната причина."

Учителя П. Дънов

Мисля, че когато Дънов е казал, че обикнеш ли някого ще го обичаш после цяла вечност е имал предвид обикване с Божествена любов.