"Макар че Платоновият мистичен разказ вероятно за мнозина звучи като пълна измишльотина, той не е уникален. Подобна идея съществува и в юдео-християнството, описана е в Стария завет. Според първа глава от Битие, на шестия ден от сътворението Бог създава същество „...по Своя образ... мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27). Изглежда, Божието творение по произход е двуполово и съдържа субстанцията на духа. Не само се казва, че това творение е по Божи образ(дух), но и че след седмия ден от сътворението (когато си почивал) Бог изведнъж осъзнал, че „нямаше човек, който да обработва земята"*. Решил да направи Своето творение-дух „жива душа"**, като вдъхне в ноздрите му дъха на живота и така Адам започнал съществуването си в материалния свят. Сетне, понеже не искал човекът да бъде сам, Бог взел от него едно ребро и му направил другарка:„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека..." БИТИЕ 2:2

В Новия завет Исус напомня на фарисеите, че отначало при сътворението Бог ги е направил „мъжко и женско... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът... Така, щото не са вече двама, а една плът" (Матея 19:4-6).

Също както в историята на Платон, първоначално човекът е създаден цял, но бил разделен със сътворяването на жената. Това кара някои да мислят, че човешкото същество е несъвършено и може да открие някакъв смисъл в съществуването си — буквален или психологически, само като се слее в любов, връзка или брак. Освен в Стария завет, в равинската литература съществуват още няколко разказа за сътворението на мъжете и жените. В Мидраш се казва, че отначало Бог е създал Адам „с две лица", но после решил да го разреже на две и се получили женско и мъжко съ­щество. Другаде се твърди, че при създаването си Адам бил двуполов. Подобна идея се открива в индуизма — универсалната душа осъзнава себе си, приисква й е да има другар и затова създава мъжа и жената от собственото си същество: „В началото бил само Азът под формата на човек. Огледал се той и не видял друго,освен себе си... Но не сетил радост. Замислил се. Бил твърде голям като мъж и жена едновременно. Затова се разделил на две и така се получили съпруг и съпруга". РОБЪРТО БАЛУ, „ДЖОБНАТА СВЕТОВНА БИБЛИЯ".

Тъй като Изтокът и Западът възприемат цялото като обединение на мъжкия и женския полюс, ян и ин, анима и анимус, мнозина поддържат тезата, че човешката душа поначало е двуполова и в някой момент ще се върне в това си състояние.Независимо от произхода на тази идея за еднократно разделяне на човешките същества, очевидно се смята, че личната цялостност се постига само чрез връзка с външни индивиди."

"Душите две по две са излезли от Бога.Това са сродни души.
...
Когато двамата, които се обичат, се срещнат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява.
Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло.
Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране.
...
Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш.
...
Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка.
...
Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по – точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават."

(http://evolife.bg/peter-deunov-za-srodnite-dushi/).

"Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по – точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават. След това една двойка ще се слее с друга двойка, после с трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичния човек. Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло. Без да се обезличават ще работят заедно, ще образуват мощна сила. Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло.
Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята.
В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела, обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела."

Учителя Дънов

Духовният учител е твърдял, че сродните души се срещат тук на Земята само 12 пъти във всичките им прераждания, защото в противен случай прекалено много биха се прехласнали една по друга, оставяйки на заден план задачите заради които са се превъплътили.
________________________________________________

"Освободени вече от земна обвързаност, "мъжът" и "жената", при пълно запазване на индивидуалните си особености, - при несъмнено полярно различие като две самостоятелни в себе си духовни същества, - ще бъдат все пак обединени в един-единствен "Аз", тъй като тогава, в новородения духовен Човек, двата отделни "Аз"-а се "покриват" напълно, като всеки един от тях чувствува едновременно в себе си и "Аз"-а на противоположния полюс като свой собствен. -
Раз-двоеното и разделено дотогава ще остане така навеки свързано в нещо трето, - като възстановило своето единство духовно същество, състоящо се от "Мъж" и "Жена".--- (стр. 62)

"Блажени са онези, които още в този земен живот намерят в брака своя собствен, вечен противоположен полюс, противоположния полюс, с който трябва по - късно да бъдат навеки свързани в Духа като едно единно същество, защото преди "раз-двоението" са били някога свързани с него! --
На мнозина такова "щастие" е може би отредено, без те да знаят това, но то си остава едно рядко "щастие", тъй като пътищата на раздвоените полюси съвсем не вървят тъй успоредно, че такава среща да е твърде често явление на тази земя.
В преобладаващия брой бракове се срещат полюси, които не водят началото си от едно и също единно същество.
Ако те обаче са се свързали помежду си за този земен живот по своя собствена воля, то двете части имат космичния дълг да гледат на своята връзка по такъв начин, като че някога, преди цяла вечност, са били вече свързани и отново ще се свържат навеки като единно духовно същество. --" (67-68)

Из "Книга за Човека", 1927 г., Бо Йин Ра.