Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
07.05.2020 22:47 -
Сила на мощите или...?
Нещо от българското средновековие (периода XII-XIV век), което е относимо към алтернативното лечение.
"Тъй като нищите люде нямали средства да плащат на скъпи лечители, те търсели помощ от мощите на прочути светци, за които мълвата разпространявала истински легенди — най-често изтъквали лечебната им сила. Според уверенията на църквата тези мощи действително вършели чудеса, стига човек да пристъпва с вяра към тях. Тогава „слепи проглеждаха, сакати прохождаха, недъгави получаваха изцеление" — това се твърди най-често в житийната литература. В изворите конкретно са отбелязани две „чудеса", но истината около тях подлежи на проверка. Първото станало във връзка с пренасянето на мощите на св. Филотея в Търново по времето на цар Калоян. Патриарх Евтимий разказва, че процесията с раклата на светицата се съпровождала от 300 избрани български войни под командуването на някой си Теодор, „мъж благоверен, честен и благочестив, че и верен като никой друг, храбър в бран и в разцвета на младостта си". От години този Теодор страдал от „белмо" (перде) на лявото си око. Но щом целунал благовейно мощите и доближил лявата ръка на светицата до болното си око, „белмото, що измъчваше окото, безследно изчезна", завършва разказа си Евтимий. Случката се разнесла веднага и била провъзгласена за „чудо", което умножило славата на светицата. Може само да се гадае доколко историята, разказвана от Евтимий, е истинска, при положение че всичко е покрито с приказен мрак. Сигурно може да се смята едно — „просветлението" на Теодор едва ли имало нещо общо с мощите на св. Филотея. Далеч по-правилно ще бъде, ако отдадем станалото на силата на внушението, което наистина е в състояние да извърши чудеса. Друг подобен случай е описан в житието на св. Сава, който бил погребан в търновската църква „Св. 40 мъченици". На следващата нощ някакъв куц монах на име Неофит (след дълго пиянствуване) се озовал пред гроба на светеца и заспал. На сутринта, когато се събудил, недъгът му бил изчезнал — „чудото" трябва да се отдаде в еднаква степен както на алкохола, така и на „целебната" сила на светите мощи. Мълвата за станалото се разнесла светкавично из Търново и мнозина столични жители се устремили към храма, с надеждата да се сдобият с благодат. Църквата се възползувала от случая, като обявила мощите за „чудотворни"." Из "Всекидневието на българите през XII-XIV век" проф. Йордан Андреев. (http://macedonia.kroraina.com/javb/javb_3.htm#zb).
Макар и силно скептичен по отношение на силата на мощите, историкът вярва в голямата сила на самовнушението. Самовнушение или не, важното е да има ефект от досега да мощите на светците. Свидетелства за целебни изцеления при досега с тях се носят от векове. Възможно е тези тленни останки да носят определен целебен енергиен заряд (знам ли...). Може да става дума за силно самовнушение или пък за комбинация от самовнушение и външно въздействие (енергийно излъчване от костите, помощ от духовна същност). Ако приемем, че костите на дадено човешко същество могат да оказват ползотворен ефект, вярата в този ефект го прави още по - силен.
Според мен, ако човек желае да си помага чрез самовнушения в процеса на излекуването си е добре с цел усилване на вярата в тяхната (своята) сила не само да ги повтаря многократно и всекидневно, но и да концентрира ума си върху истории за лечения свързани с вяра, самовнушения, да се стреми да чете и чува такива разкази (за да може да усилва така убедеността си, че самовнушенията, които прави ще дадат желания резултат, че ако се моли молитвите ще му помагнат действително).
Послепис: Книгата на професор Андреев е чудесна. Препоръчвам я на всички, които не са специалисти по темата, а желаят да научат повече за бита на предците ни от онази епоха.
Тагове:
Енергетиката на древния град в картината...
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Няма коментари
