Свикнали сме да мислим за сънищата като за илюзия, продукт на мозъчната ни дейност, а за физическата ни действителност - като за непоклатима реалност (в умовете на някои това е единствената реалност).

Физическата действителност е по - реална от сънищата и от материалистична гледна точка, но и от езотерична като цяло. Ясно е, че ако човек извърши убийство наяве, това ще има много по - сериозни последствия за душата му, отколкото ако го извърши на сън, където би следвало да са никакви. (Макар че ако един сън повлияе на мисленето и поведението ти, може да се каже, че последствия за душата ти в резултат на този сън са налице. Мисълта ми тук е че за убийство на сън нито ще те вкарат в затвора, нито ще си заработиш лоша карма.)

Съществува хипотеза, че ние сънуваме през деня, а нощем е нашата истинска реалност. Сънят е малкият брат на смъртта. Заспиването представлява едно малко умиране. Човек докато спи, тялото му е в покой, но той има преживявания от психическо естество (макар че не всички и не винаги помнят какво са сънували, но всеки сънува всяка нощ). Нематериалното е активно, а материята е  пасивна в състоянието сън. Всеки ден е като нов живот, всеки ден е нова възможност да започнем стъпка по стъпка да променяме съдбата си в желаната от нас посока.

За вярващите хора, хората с идеалистични разбирания: духовното е първично, а материята е вторична, произходът на света е духовен, а не материален. В този ред на мисли, има логика в идеята, че преживяванията ни в спящо състояние са по - реални от тези в будно! От тази гледна точка те са по - реални, защото са в сферата на първичното, в сферата на духа, който предхожда материята.

Когато човек сънува, моралната му цензура изчезва или силно се занижава: в сънищата си, хората са по - истински, отколкото в будно състояние, където слагат маски, играят роли. Има споделяно от мен разбиране, че всички герои и места в съновиденията най - често са всъщност аспекти на нашата собствена душевност, отражения на реалните житейски ситуации, в които се намираме или които ни предстоят (да речем, че сънуваме някой юнак, борещ се с ламя - той е олицетворение на доброто в нас, което побеждава недостатъците ни и обезглавява пороците в образа на ламята). Чрез съновните ни преживявания, подсъзнанието ни изпраща определени послания, които са от значение за живота ни и които е добре да разберем. Повечето сънища, не бива да бъдат приемани прекалено буквално, макар че определено има и такива, които бива да се схващат съвсем буквално. Ако няколко пъти в рамките на кратко време (да речем 3-4 седмици)  сънувате, че катастрофа това може да е знак за нещо различно от ПТП, за някакъв задаващ се проблем. Но може сънищата ви (особено ако иде реч за един и същи сюжет) да показват предстоящо произшествие с цел да бъдете предупредени и да се разминете с инцидента. Предупреждението може да идва от нашето собствено несъзнавано което е уловило астралните отблясъци на задаващата се беда, може да е внушение от ангела ни любящ пазител или невидимо рамо от душата на скъп покойник.

Всеки един като съдържащ в себе си частица от Единия е носител на потенциал за развиването на т.нар. паранормални способности (наричани от йогите "сидхи"), които са си напълно нормални на практика. Но са определяни като свръхестествени понеже при огромната част от хората все още не са активирани. По време на сън е по - лесно да проявяваш такива способности, отколкото в будно състояние. Не помня колко пъти съм летял на сън, което си е левитация. А най - готино е когато летенето е като част от осъзнат сън, така е още по - сладко. Гледано и от тази камбанария, сънищата са по - реални от състоянието смятано за будност, в което съм аз в момента пишейки тези редове и вие, които ги четете. Будност, която обаче поставена на фона на други будности си е направо сън..., а може да се каже и направо смърт. Човек раждайки се в този свят умира за онзи свят и умирайки в този свят се ражда за живот в онзи свят. Матей, 8:22 (Цариградски превод, 1871 г.) - Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.).

Битува и теория, че понякога по време на сън, ние осъществяваме астрални пътешествия, продължавайки обаче да сме свързани с тялото си, посредством сребърна нишка. Не знам дали преживяването ми от един стар сън е изцяло плод на прочетена литература или пък е отчасти съновна илюзия, отчасти следствие от действително излизане от тленната ми малка черупка. Но усещането беше много реалистично. Сънувах, че летя над града, посред бял ден. Хората не ме виждаха. Летях на няколко метра височина от улиците. С лице напред, не особено бързо. В един момент, секунди преди събуждането ми сякаш бях засмукан към леглото ми. С много голяма скорост, без да съм го желал, полетях назад към дома ми. Миг след като паднах върху леглото ми се събудих.