Публикувам останалата част от мисли на Карл Маркс, които преди години си преписах понеже ми бяха направили по - голямо впечатление.

"Жестокостта е характерна за ония закони, които са продиктувани от страха, тъй като страхът може да бъде енергичен само ако е жесток."

"Частният интерес е всякога страхлив, тъй като за него сърце и душа е външна вещ, която всякога може да бъде отнета или повредена. А кой не трепере пред опасността да загуби сърцето и душата си."

"Ако добре разбраният интерес е принципът на всеки морал, то трябва следователно да се стремим към това, частният интерес на отделния човек да съвпада с общочовешките интереси."

"Тълпата, и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения успех."

"Би било много трудно, ако не и невъзможно изобщо, да се намери принцип, с който би могло да се обоснове справедливостта или целесъобразността на смъртното наказание в едно общество, което се гордее със своята цивилизация.
Наказанието изобщо е било оправдано като средство или за поправяне, или за заплашване.
Но какво право имате вие да наказвате мене, за да поправяте или плашите другите?"

"...наказанието не е нищо друго освен средство за самозащита на обществото против нарушенията на условията на неговото съществуване, каквито и да са тези условия. Но какво е това общество, което не познава по - добро средство за собствената си защита от палача и което провъзгласява собствената си жестокост за вечен закон."

"...достатъчно търпение (а това е първото условие, ако искаш нещо да научиш)..."

"Ако характерът на човека се създава от обстоятелствата, то трябва следователно обстоятелствата да бъдат направени човечни."

"Забележително е, че в света на растенията и животните Дарвин отново разпознава своето английско общество с неговото разделение на труда, конкуренция, откриване на нови пазари, "изобретения" и малтусовска "борба за съществуване"."

"Философите само по различни начини са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен."

"...в истинската демокрация политическата държава изчезва."

"Първото необходимо условие за свободата обаче е самопознанието, а самопознанието е невъзможно без признания." ("Дебати за свободата на печата").

Източник: "Мисли и афоризми", "Партиздат", София, 1975 г.

Впечатление, но негативно ми направи и това, че Карл Маркс е изразил възмущение от факта, че турските жестокости при потушаването на априлското въстание от 1876 г. са били разгласени в Западна Европа и така според него се наливала вода в мелницата на руския царизъм. Факт, който не помня как бях научил и който ми беше потвърден от покойния днес историк проф. Божидар Димитров. И понеже знам, че материала ще бъде прочетен и от поне един почитател на Ленин и тъй като смятам, че наред с доброто (което според някои може да е лошо) трябва да се посочва и негативното (поне когато говорим за исторически личности с голяма значимост) ще добавя и че Ленин също е имал минимум една антибългарска позиция. Писал е за Балканската освободителна и обединителна война, определяйки армията ни като „българските империалисти” които с картечници косяли нещастните „турски работници и селяни, облечени с военни униформи”. 

"Философите само по различни начини са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен." В тази мисъл се състои целта на занятието на Маркс - лайтмотив на труда му и една от любимите ми негови мисли. Знаеш ли че... написването на Капитала му е отнело (не съм сигурен) 20 или 40 години, и че около масата си Маркс е направил пътечка))) Докато размишлявал е ходел и то бая. И Ленин, и Маркс изхождат от интересни позиции относно България, то и Путин нещо ни се репчи. Какво ли не понесе Родината за 70 години (тези след освобождението) Но къде боговете пратиха Ванга? Не се ли опитват да им подскажат нещо на "великите" сили, с кой е правдата? Но и в Маркс и Ленин има истина... Все пак лошите потушиха Септемврийското въстание! Маркс и Енгелс силно са критикували и Русия. Примери много в книгите на Иво Инджев, но това не пречи на братушките да ги тачат. Защото те са "наднационални" - това е идеята на утопията. Единен свят в който хората няма какво да делят. Обаче коя революция ще успее първа и не са ли идвете еднакво важни? Духовната или социалната?