Човешките разбирания намират определени изрази в езиците, които хората говорят. И обратното: начинът по който говориш, оказва влияние върху мисленето ти и оттам върху съдбата ти. Забелязал съм, че ако концентрирам съзнанието си за определено време върху дадени теми и хора, това оказва определено, временно влияние върху психиката ми. Но може би често, дори временно да сме на дадена вълна, в нас остават и по - трайни следи от досега ни с дадена информация и от начините, по които сме мислили и тези следи след време отново ни тласкат към съответните мисли и действия.

Давам някои примери от българския и английския езици, с които да онагледя горенаписаното.

bad / бъед / - лош, зъл.
BAD (БъЕД) - БЕДа (неволя, нещастие, бедствие, злощастие, злополучие, нужда, ЛИШЕНИЕ)
БЕДа - БЕДен

Бог - дума свързваща се с доброто
БОГ - БОГат  

Изглежда, че българското "беда" и английското "bad" имат общ индоевропейски корен, тъй като и двата езика са от индоевропейското езиков семейство.
По принцип на богатството се гледа като на нещо добро, а на бедността - като нещо лошо. Така е още от древността.
В Древна Индия се е смятало, че хората от по - висшите касти са и по - добри души и затова именно са се родили в по - висши касти. БОГатите са били част от по - висшите касти, а БЕДните: от по - нисшите. Смятало се е, че раждането в една или друга каста свидетелства за това що за душа носи новороденото. Преминаването от една в друга каста е било забранено в рамките на един живот. 
  

Още думи. 

Господ-господин-господар (патриархално време, възприемане на Бог само като мъж, също като господар). Думата "господ" донякъде е близка по звучене до английското "god" със същото значение.

evil - зло, зъл
devil - дявол
be /bi/ - бъда, ставам, СЪМ, бъди
bedevil /bi` devil/ - тормозя, мъча, терзая, омагьосвам, заслепявам. Be - бъди, devil - дявол. Bedevil - да си дявол (свободен превод). А дяволът определено е свързван с изброените неща.
Интересното е, че обратното на evil e live /liv/ - живот, живея.  Слугуването на Дявола е свързано със зло, а най – голямо зло е така наречената в Библията „втора смърт”.
Според християнството, Христос е "пътят, и истината, и животът" той е символ на вечен живот, докато съдбата на дявола е смърт (изгаряне в огненото езеро). Не твърдя, че има някаква закономерност в това обратното на английската дума за "живот" да е именно английската дума за "зло" (което е асоциирано с дявола и смъртта), но съвпадението е интересно...  

Има и думи, които в наши дни звучат по по - различен начин, отколкото са звучали преди векове, което е едно свидетелство, че думите са относителни стойности... Думата "сБОГом", използвана за дълги или вечни раздени, днес звучи по - тъжно, отколкото е звучала някога. А тя всъщност представлява хубаво пожелание:  „Бог да бъде с теб.”  

Пример за това как различни народи може да използват различни сравнения за едно и също нещо, в зависимост от характерите си. В други страни се използва израза "спи като ангел", а в България - "спи като заклан".   Още един пример за това как мисленето влияе на езиците е, че думата "сърадвам" (обратното на "завиждам") е изпаднала от езика ни... Може би сме станали твърде завистливи или някои хора с достатъчно влияние върху развитието на езика ни са подходили чуждопоклоннически.

Ако един народ  не познава даден предмет то той не би имал дума за него. В този ред на мисли, дали би могло да се допусне, че ако нещо в дадено общестно намалее достатъчно ще изчезне/намалее употребата на съответствата на нещото дума?