Здравейте!

Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.
И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./
Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча. 
В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал. 
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото Бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монахът.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.

Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че животът продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.
Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.
От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт. 
Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.
По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.
Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четене на мисли и т.н....Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.
Всичките тези неща може би ме подготвяха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалите си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.
За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.
Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.
Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.
Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам.
Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос."