"Легендарната актриса Татяна Лолова шокира феновете и колегите си с признанието, че преди години едва не е убила свой враг, проклинайки го да умре. Великата комичка откровено призна за греха си в научнопопулярната поредица по Би Ти Ви "Непознатите" на журналиста Георги Тошев, посветена на живота и зад кулисите, на сцената и у дома и.

Звездата на сатиричния театър сама се изненадала от способностите си да отправя проклятия, които след това застигали зложелателите и. Комедийната кралица, която изигра властната и егоцентрична тъща мама Еми в сериала "Домашен арест", в живота била доста добродушен, доверчив и емоционален човек.

"Беше 1973 година. Трябваше да замина за един месец в Париж, поканиха ме от комитета за култура. Страхотно се зарадвах. Но така се случи, че не заминах. Казаха ми: "Много "приятели" имаш. Погрижиха се за теб. Няма да ходиш в Париж". И аз си казах: "Който ми е направил това нещо, да пукне, да му изсъхнат червата! Един взе, че си отиде, а на друг взеха да му съхнат червата. Тогава дори не знаех, че наистина има такава диагноза. Щях да откача и както не съм вярваща, започнах да се моля: "Боже, моля ти се, върни ми клетвата! Няма повече да кълна никого. И човекът се излекува. Оттогава не смея да кълна", изповядва се Татяна Лолова".

(Откъс от публикацията "Проклех свой враг и едва не умря!", в-к "Уикенд", стр. 22, 31.01.- 6.02. 2015 г.).
....................................................................................................................

Орлин Баев (психотерапевт, езотерик).
12 януари 2007

За тези муски и черни магии само съм чувал... Сигурно наистина има хора толкова невежи, че да не знаят закона на ефект - противодействие! 
Но, аз самият в момент на гняв съм изричал много гадни пожелания... 
Магията е реално въздействие, енергоинфообмен, или атака, или благословия! 
Аз съм доста кибритлия и често се случва да избухвам и така наранявам хората. И не само вербално, но и емоционално, и енергийно. Както и да е, стремя се да хвана момента на възпламеняването и да го канализирам. Често успявам. Надявам се напълно да овладея тази си черта за в бъдеще! 
От друга страна съм и доста чувствителен. Например, преди около седмица, дадох накъсо по време на едно съботно обучение с преподавателката. После, по време на път за вкъщи, направо чувствах полето си нацепено и наострено, като изкривено. И оттам и емоциите - съответни. И съм забелязал, че както и да прикриеш състоянието си, хората реагират подсъзнателно право пропорционално на излъчването ти. И не само хората, но и се привличат всякакви ситуации, неуспехи, конфликти, не върви... И обратно, ако си спойкоен и щастлив, ако ще външно да си намусен, хората те приемат за приятел, всичко тръгва по вода... защитен си. Зависи много от количеството неупотребено либидо при мъжете и способността им да го сублимират качествено в силна вибрация! При жените е по-другояче! 
А преди три дни обвиних един професор в некадърно преподаване. Което си беше така, де, но както и да е. Пак запалих след негова атака... В резултат на което пак се почувствах по познатия зловещ начин - и се разболях от грип. Днес потърсих професора да си поговорим - защото страшно мразя да съм в лоши отношения с хората. Бил болен. Тоест - разболели сме се един друг! Въобще, излъчванията на човека не са шега работа, мио амигос... 
Ей туй то магия житейска. 
А за муските... това колко неграмотен трябва да си, за да навредиш съзнателно на друг човек, не знам. То граничи с обсебеност и лудост... И се връща - винаги! "

(http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1141&page=4#entry24627.)

....................................................................................................................

"Много съм слушал за силата на проклятието, че то може да се предава в семейството по наследство. В художествената литература могат да се намерят много такива примери. Много силно впечатление ми направи един случай, описан от Е.П. Блаватска в книгата "От пещерите и дебрите на Индустан", който прочетох през седемдесетте години.

В едно от селищата на Индия Блаватска разговаряла с потомък на много могъщ някога цар, който разказал следното. По време на едно от своите пътешествия, както било прието, царят щедро надарил мъдреците, но пропуснал един от присъстващите. Смъртно оскърбен, той проклел царя. Ужасен, царят се хвърлил в краката му и започнал да го моли за прошка. Мъдрецът отговорил, че вече е късно: проклятието е започнало да действа и не може да бъде спряно - царят ще загуби трона си, но животът му и този на потомците му ще бъде запазен.

Така и станало: царят се лишил от трона си, а неговите потомци се оказали пръснати из цяла Индия".

("Диагностика на кармата" - част 1, стр. 10, изд. "Гуторанов", 1995 г., С. Н. Лазарев.)