Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2021 22:16 - За силата врил и още
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 787 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Уважаеми съблогари, желая да насоча вниманието ви към нещото, заради чийто недостиг се води най - голямата борба в този свят! Много физически или нефизически борби са по същество нейни производни и по принцип не се съзнава, че в края на краищата иде реч за борба именно за това нещо...

Това за което намеквам е било обект на внимание още в зората на човешката цивилизация. Наричали са го и го наричат с най – различни имена: врил, оренда, чи, ци, ки, астрална светлина, светлина, оргон, одическа сила, охас, прана, йешод, негативна ентропия, квинтесенция, жизнена сила, естествена жизнена сила, биоплазмена енергия, мана, муниа, жизнени сокове, Х - сила, биокосмическа енергия, биоенергия, космическа енергия, пространствен ефир. Именно на значимостта на енергията, която носим и от която сме обградени е посветена и настоящата ми публикация.

Колкото повече оренда притежава един индивид и колкото по – добре я управлява (разбирайте колкото повече в синхрон със законите на Битието я използва), толкова по – силен е той. Това важи и за народите. Драги българи и българки, човекът сам по себе си, отвъд всякакви лекарства и оръжия, е най – силния лечител и най – мощният разрушител, най – могъщото копие и най – здравият щит. Или по – точно казано благодарение на неизчерпаемия си вътрешен божествен потенциал, човекът (в това число Българинът, особено Българинът според един западен прогнозист) може да бъде най – могъщият лечител и най – могъщият разрушител в този свят. Просто защото всеки човек е бог в развитие, капка от Божествения Океан, всеки е разгърнал своята божествена сила в една или друга степен според етапа от развитието си, до който е достигнал. Където и по Пътя си да се намира индивидът, възможностите му за развитие са безгранични.

По мое мнение проф. Иво Христов прави много интересни и умни анализи, но понякога си мисля дали той не е прекомерно черноглед и действащ като неосъзнат черен магьосник. Като един неосъзнат шаман, програмиращ слушателите си за сбъдване на обрисуваните от него мрачни сюжети, които несъмнено за съжаление имат своите сериозни корени в реалността. Но коя реалност?! Тя реалността е много повече от това, което виждаме и от което мнозина си мислят. Реалността е разнолика, не е и еднопластова. Реалността подлежи на промени и тези промени се случват не само чрез преки физически въздействия. Затова и не винаги се случва онова, което е по – логично да се служи. Днес може да е логично България да загине, но след време например България да е една от великите сили, колкото и невъзможно да изглежда това. Гледах интервю на професора, в което той обясняваше как ако не настъпят определени глобални промени, то за България няма шанс да оцелее, защото сегашната и незавидна роля е отредена от външни сили. Не намирам фиксирането върху мрачни сценарии за бъдещето за нещо полезно. Трезвият поглед разбира се е нужен разбира се, но считам, че концентрирането върху позитивни варианти и работата по тях са далеч по – полезни. Според професора, на местна почва не може да се оправят нещата, ако не се случат глобални промени. Обезсърчително изказване. Той вижда промяната като нещо, което се случва от глобалното към частното.

Качествените анализи са хубаво нещо, но има и Нещо, което професорът чийто интелект буди възхищение не отчита... Смятам, че ако ние като индивиди и като народ развиваме потенциала си, ако сме много по – единни, няма да има сила на този свят, която да може да ни унищожи, няма да има на планетата сила способна да спре възхода ни. И ако има планове за заличаването или поробването ни, те ще се разбият с гръм и трясък и страданията съпътствали злодеянията целящи тяхното реализиране ще са само мрачен спомен след векове. Ето какво са казали хора, които са вярвали, че България не просто ще пребъде, но и ще благоденства. Пророчества, в които си струва да се вярва, защото вярата в определени варианти за бъдещето, работата по тяхното случване и визуализирането им увеличават чувствително вероятността те да бъдат материализирани.

 

Бог отсъди
да стават много чудеса,
и българинът да пребъде
под свойте вечни небеса!

...

Безсмъртност горда увенчава
витязите в свещена бран!
Днес миналото ви е слава,
а бъдещето — сбъднат блян!
Под знамена непобедими,
пращели в тежки времена,
ще грее с българското име
най-слънцеликата страна!

„Слънцеликите”, Т. Траянов


"Българският народ е търпелив. Той издържа турското робство. Издържа на всичко. Издържа на насилието. Ще издържи и в бъдеще... Казано е ”Написах ви на дланта Си”. Като погледне към дланта Си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва „Те са тук”. ... Българският народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света където хлябът ще се раздава безплатно." (Учителя Дънов).

 

Следва любопитен и касаещ вътрешната ни сила откъс. Взет е от книгата „Окултните тайни на Третия райх” на руския писател Антон Первушин (четивото е издадено в България и под заглавие „Окултният Хитлер”, като разликите между съдържанията на двете издания са малки).

„Думата „теософия” означава „богопознание”. Някога тя се ползвала от елините, за които означавала наука за познанието на волята на боговете и съдбата. В случая с Блаватска тя служела само за ново наименование на езотериката. ...

Самите теософи определят своето учение със следните думи: „Съществуват два вида знание: нисше и висше. Всичко онова, което може да бъде предадено от един човек на друг, цялата наука, цялото изкуство, цялата литература, дори светите Писания, дори самите Веди, - всичко това е причислено към формите на нисшето знание. Висшето знание – това е познание на Единното и, ако го познаваш, познаваш всичко. Познанието Му е Теософия. Това е и „познанието на Бога, явяващ се вечен Живот.”

Непосредствен източник на тази идея в западната езотерика бил английският романист Едуард Булвер-Литон, чиито книги били добре известни на Блаватска. От своите книги Булвер-Литон особено ценял окултните романи „Занони” (1842), „Странна история” (1862) и „Бъдещата раса” (1872)*. Той четял трудовете на алхимиците и неоплатонистите, познавал работата на съвременните му спиритични общества и кръжоци. В неговата фантастични истории съвременното научно знание се съчетавало с древната магия, а яркото въображение – с таланта на белетриста. От тези съставляващи се изграждал образът на персонажа, владеещ „великата тайна”. Според Булвер-Литон магията и науката съставляват способи за постигане на власт над света, но науката била доказуема, а магията – не. Бидейки предпазлив и скептичен човек, невярващ в повечето свръхестествени феномени, описани в собствените му романи, Булвер-Литон при това не изключвал, че рано или късно науката ще потвърди претенциите на окултистите за управление на такива явления, като екстрасензорното възприятие и пророчеството.

Като пример можем да разгледаме романа „Бъдещата раса” („The Coming Race”), издаден няколко месеца преди смъртта на автора под псевдонима Лорънс Олифант. Героят на романа случайно попада в подземния свят, където намира цивилизация на прекрасни същества, наричащи себе си Ана и научили се да използват висшата енергия „врил”, пронизваща всичко живо.

„С действието на врил в един случай... те могат да влияят на изменението на температурата, или, казано просто, на промяната на времето; в другите му приложения посредством научно построени проводници те могат да оказват такива влияния на ума на човека, на всяко проявление на животинския и растителния живот, които по резултати няма да отстъпят на най – причудливите фантазии на измислицата. Всички тези разнообразни проявления на физическата енергия са известни у тях под името врил”.

Булвер – Литон пише, че придобиването на могъщество чрез врил е свързано с продължителни медитации и телепатия, която се достига чрез изпадане в транс. При това фантастът нееднократно подчертавал: само „научното” изучаване на свръхчувствителните способности на разумното същество (жителите на подземния свят не следвало да се наричат хора) ще открие пред цивилизацията невиждани перспективи.

Интересно е, че расата Ана произхождала от народа, който някога живеел на повърхността на Земята, но бил принуден да  бяга под земята от настъпващия  Потоп. Разбира се, тези същества (очевидно атлантите) донесли със себе си древна наука и древна традиция. Паметта за великото минало им позволила да създадат своеобразна утопия. Там напълно била ликвидирана бедността. Придобиването на силата врил премахнало войната, доколкото всяко дете можело да унищожи най – мощната крепост, и на враждуващите семейства се наложило да изработят правила, според които те (децата с крепостите) да могат да живеят в мир.  Мощната социална забрана на убийството повлякла след себе си масово вегетарианство.  Отказът от пряко физическо насилие свел ролята на държавата до обслужващ институт, който се използвал от семействата само за рещаване на глобални проблеми (например осигуряване на светлина, което под земята било жизнено важно). Тъй като нямало престъпност, нямало нужда от съдебна и изправителна система. В  семействата съществувал ръководен принцип: „Оставай с нас или си отивай, ако не ти харесват нашите обичаи и порядки.” При липсата на държавен диктат „всеки се занимавал с любимата си работа и живеел според своите наклонности, без да събужда нечия завист или стремеж да го надмине”.

Страстите, раздиращи нашето общество, съвсем не били познати на расата Ана. Те нямали конфликти, не се опитвали да се конкурират един с друг, предпочитали покоя и съзерцателното отношение към живота. Изглежда, че при такъв начин на живот подземният народ не можел да бъде опасен за живеещите на повърхността. Въпреки това силата врил защитавала Ана от всякакви несгоди, включително от нападение на диви зверове и природни катастрофи, а значи, при сблъсък с нас тя щяла да бъде използвана за унищожение на цивилизацията. И нямало какво да се противопостави на магическото оръжие – специалните жлези, концентриращи и насочващи врил, били способни да стрият противника на ситен прах на разстояние „от 500 и 600 мили”. Съвременното човечество не можело да използва врил против Ана, доколкото били нужни хиляди години тренировки с предаване на навиците на следващите поколения, за да може то да се доближи до овладяването на невижданата енергия. Според един от подземните жители за унищожение на всички жители на земята било достатъчно обединението на мощта на шест местни деца.”

(изд. „Паритет”, стр. 12-15).

Бележка:

*„Бъдещата раса” (1872) – всъщност романът е издаден за пръв път не през 1872 г., а през 1871 г. В България е издаден със заглавие „Врил – силата на идващата раса”.

Свързани публикации:

1. „България - следващата суперсила?!” : https://hranislav.blog.bg/drugi/2019/02/16/bylgariia-sledvashtata-supersila.1646056.

2. „Истории за змейове”: https://hranislav.blog.bg/drugi/2020/07/15/istorii-za-zmeiove.1719314.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641982
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031