Блогът на Хранислав

"Най-добрите хора са образували тайни асоциации и от тях излизат личности, които управляват света - жреци, царе и висшите класи на обществото. Обществото се е разделяло на две класи - висше съсловие и народ, патриции и плебеи. За патриция плебеят е роб, проклето същество. Ето какво говорят "Орфическите тайни", според преданието: "Неизвестността на битието е хаосът. Известността на битието е светът, битието. Преди небето да се разпростре като блестящ покров над земята, е било в състояние на ефир. Нематериалните, духовните елементи са създали последователно боговете, полубоговете, героите, великите хора, чистите и престъпните. Човешките души слизат на земята за първи път от земната атмосфера. Юпитер, когото наричат още Омбриус, Плувиус, Телейос, черпи духовни елементи от своите космогонически съкровищници и ги пуска да живеят в тела. Невинните души (ops¹) се вселяват винаги в щастливи и богати хора, а порочните (inops²), за да се пречистят, живеят втори път в телата на бедните и нещастните. Ops са надарени със свободна воля, докато inops са лишени от нея. Ops означава разум, a inops - тяло. И така, съществуванието на ops на земята се характеризира с три признака: богатство, блестящи способности и красота. Тези три земни божества са преходни - те изчезват тогава, когато душата измени на своето предопределение - да се самоусъвършенства във всяка една от тези три предопределености: красотата и богатството трябва да се допълват от разума и добродетелите, които се отразяват (оглеждат) във физиономията и й придават красота." Ние ще срещнем същите тези три принципа по-нататък, но преосмислени и очовечени от християнството."

Из "Суперенциклопедия на тайнствените науки" - том 6, ИК "Феномен", София, 1992 г. (стр. 15-16). Автор: Александър Котликов.

Пояснителни бележки:
1. ops - латинска дума със значение на "сила, способност, богатство".
2. inops - латинска дума със значение на "безпомощен, бедстващ, беден". .......................................................................................

Смятам, че в горния текст има истини, но че реално нещата в живота са по - сложни и по - многообразни. Теоретично и обобщено погледнато: красивият би трябвало винаги да е добър, а грозният - винаги лош (външното е отражение на вътрешното). Но на практика не винаги е така (да не говорим, че има различни възприятия за красиво и грозно). Например грозният се старае да бъде добър, за да компенсира липсата на физическа красота (която често отваря врати пред личността). Пък красивият го разглезят, започне да се превъзнася, издигне в култ красотата си, потъмнее душата му. В някои случаи така става. Има всякакви хора. От езотерична гледна точка, всеки сам гради лицето и тялото си със своите мисли, чувства, действия. Настоящето е продукт на миналото. Сегашното пък определя бъдещото (в този или в следващ живот). Човек може в този живот да е станал много добър, но понеже материята е инертна - той още да носи отпечатъците от предходни съществувания. И обратно - може да е красив, но все още да не се е отразила визуално в голяма степен моралната му деградация. От друга гледна точка (пак езотерична), душата може да е избрала едно или друго тяло с цел някаква опитност и това да няма общо с грехове или духовни постижения от миналото.

В колкото по - голяма степен материалната временна обвивка на безсмъртната духовна същност способства за изпълнението на земната задача на духовната същност, а именно хармонизиране на човешкото общество: по принцип толкова по - дълго тя (тленната обвивка) се запазва, обградена с любов, радост, щастие и красота.

Нагоре