Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01 12:52 - За българския език, санскрит и хинди
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 506 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 31.01 12:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


imageСнимка от индийската част на областта Кашмир. Показаното се намира на територията на щата Джаму и Кашмир. Кашмир е древен център на санскритските книжовници. 

Българският език е част от нееднородната група на южнославянските езици, която пък от своя страна е част от индоевропейското езиково семейство. Нашият език, освен официален език на Република България е и един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Той е плурицентричен — има няколко книжовни норми. Наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница. Така нареченият "македонски език" е една от трите писмено-регионални норми на българския език. Българският е най - ранният писмено документиран славянски език. Българските диалекти биват два основни вида: източни и западни. Обособили са се в зависимост от това дали застъпник на старобългарската гласна ѣ (Ят, е-двойно) е я (източни), или е (западни). Езикът ни е майчин за около 9 милиона души по света. 


Групата на южнославянските езици се дели на: западна и източна подгрупи (нашият език е част от източната подгрупа). Западната и източната подгрупи южнославянски езици, според някои лингвисти произлизат от предполагаем южен праславянски макродиалект. Хипотетичният южен праславянски макродиалект се е оформил по време на второто разчленяване на предполагаемия праславянския език. Предполагаемият праславянски език произлиза от хипотетичния индоевропейски праезик, от който някои изследователи смятат, че водят началото си и останалите индоевропейски езици. В развоя си праславянският език се сблъсква с влияния и на различни неславянски езици, най-вече езици от германската и иранската група. Германски заемки са например лексемите *gąsъ „гъска“, *koldędzь „кладенец“, *kъnędzь „княз“, *welьbądъ „камила“, *kupiti „купя“, *stьklo „стъкло“, *хъlmъ „хълм“, *bukъ „бук“ др. Ирански заемки са лексеми като *bogъ „бог“, *rajь „рай“, *sъto „сто“ (вместо *sęto), *хъrwаtъ „хърват“ и др. Приема се, че праславянският език се разпада около втората половина на първото хилядолетие от новата ера. 
Общите черти, характерни за южнославянските езици, реално са много малко, за да се направи категорично заключение за съществуване на южнославянски праезик през периода 5-7 век, когато южнославянските племена се заселват на Балканския полуостров (мнението на други изследователи). 


Семейството на индоевропейските езици (в миналото наричани още индогермански или индоарийски) обхваща около 443 езика и диалекта (оценка на SIL - световна нестопанска християнска организация, изучаваща по - малко познати езици). В днешно време понятието "индоарийски" се употребява за езиците от индоиранската подгрупа на индоевропейското езиково семейство. Тези около 443 индоевропейски езици и диалекти са говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство са английски, испански, руски, португалски, френски, немски, хинди (всеки от тях е роден език на над сто милиона души) и др. 


Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от живелия през 18-ти век, английски филолог и ориенталист Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от немския езиковед Франц Боп подкрепило тази теория.

Не всички езици, говорени в огромната и пълна с контрасти Индия са индоевропейски. Азиатският гигант с площ от 3 291 529 км2 е населяван от около 1 милиард и 112 милиона души. В Индия живеят 281 етнически групи. Около 74 % от общото население на страната е част от индоевропейската езикова група. Близо 80% от гражданите на Индия са (х)индуисти, над 10 % мюсюлмани, а останалите будисти, сикхи и др. На национално равнище, официалните езици в Индия са хинди и английски. Има и местни официални езици.


Индоевропейският праезик или праиндоевропейският език-основа (език-майка), т.е. общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство, не е засвидетелстван писмено, но е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод.
Съществуват редица различни хипотези относно датирането и определянето на мястото на съществуване на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително разграничени – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-то хилядолетие пр.н.е., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр.н.е. Тоест, преди около 6 000 години започва разпадането, от което в последствие, в продължение на хилядолетия се формират съвременните европейски и някои неевропейски езици. След анализ на наследената лексика (всички думи, употребявани в даден език), възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението и е било съставено от земеделци и скотовъди. Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Трябва дебело да се подчертае, че терминът „индоевропейци“ означава езикова общност. Не бива да го свързваме еднозначно с определена култура, а още повече с определени генетични признаци („раса“). Такова животно като "напълно чист етнос" - няма. Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. През вековете, различни етноси са си влияели взаимно в културно отношение, смесвали са се представители на различни етнически групи, което не означава обаче, че трябва да се откажем от поддържане и защита на етнокултурното многообразие на планетата (скъп плод на многохилядолетно развитие).


Според една хипотеза, езиците от индоевропейското езиково семейство водят своето начало някъде от централна Азия. Една от първите теории за мястото на произхода им посочва областите Бактрия (езерото Балкх) и Согдияна, които се спрягат в последните десетилетия, като прародината на (пра)българите. Според тази хипотеза, санкрит и латинските езици (испански, френски, румънски, италиански...) имат общ прародител, които е изчезнал и чието име е неизвестено, затова хипотетично е наречен „ПИЕ” / абревиатура на „PIE” – Proto-Indo-European (праиндоевропейски) и е бил само говорим. Според някои учени е неточен изразът: „санскрит е майката на всички езици”. Сър М. Мониер-Уилямс в своя безусловно най-добър речник по санскрит казва, че санскрит е по-голямата сестра на гръцкия език от семейството на индоевропейските езици. Това подразбира езици от едно поколение с общ родител. 


Санскрит (в превод „изтънчен език“), понякога наричан санскритски език, е древен индоевропейски език, част от индоиранската група на индоевропейското езиково семейство. Това е единият от индийските езици, с които съвременният български има връзки. Сър Уилям Джоунс, в реч пред Азиатското общество казва (1786 год.): „Санскрит, въпреки своята античност има прекрасна структура; по-перфектна от тази на гръцкия, по-богата от тази на латинския и по-изящно изтънчен и от двата като при това запазва връзката си и с двата както в корените на глаголите така и във граматичните форми; толкова силен наистина, че няма филолог изучаващ и трите езика без да приема, че те имат общ източник, които вероятно вече не съществува.”


От Бактрия и Согдияна в Централна Азия водят началото си няколко езикови линии – две азиатски и шест европейски. Азиатските са „индийската”, даваща началото на санскрит, пали и съвременните хинду, марати, канада и т.н. и „иранската”, от която произлизат зенд, староперскийски, пахлави, арамейски и др. Европейските езикови линии са келтски, елински, италиански, тевтонски, славянски и литовски. Поради общия си езиков корен всички тези езици са известни в лингвистиката като „индоевропейски”. 


Ведическата традиция говори за санскрит като за език на боговете. В този език, голям брой написани литература, която включва работа по история, философия, религия, логика, граматика, математика, астрономия, медицина, йога, медитация, и много други. Негови най-близки древни родственици са иранските езици староперсийски и авестийски. Той е основен богослужебен език на индуизма, будизма и джайнизма.

Като наши изследователи, които в последните десетилетия свързват санскрит с иранските езици може да се посочат историка Петър Добре и покойния му колега  Божидар Димитров. Но и двамата все пак не са езиковеди.

Днес санскрит е един от 22-та списъчни езика на Индия и един от двата официални езика на индийския щат Утаракханд. Според преброяването в Индия от 2001 година, само 14 135 души в страната определят санскрит като свой майчин език, а броят на говорещите езика като втори се оценява на около 194 000 души. Санскрит е един от най - старите индоевропейски езици, за които има запазени сведения. Санскрит продължава да се използва широко като церемониален език в индуистките религиозни ритуали под формата на стотри (древноиндийски химни) и мантри. Говоримият санскрит все още се използва в някои традиционни институции в Индия и се правят много опити за по-широко възраждане на езика.


Класически санскрит се нарича книжовната форма на езика, изложена в граматиката на древноиндийския граматик Панини около 4 век пр.н.е. Нейната роля в културата на Южна и Югоизточна Азия е подобна на ролята на латинския, старогръцкия и старобългарския в Европа, Класическият санскрит оказва значително влияние върху повечето съвременни езици в този регион, най-вече в Индия, Пакистан, Шри Ланка и Непал.


Революционерът Георги Сава Раковски е автор на статията "Основни начала за българската най - стара повестност". За санскрит, там той използва думата "самскрит" (според него, тя означава "сам скрит", т. е. скрит, таен език). Раковски:"Между тойзи свят, почти съвсем нов за нас, Хиндистан /Индия/ със свой самскрит език толкова учебен и толкова метафизически, със своята вероизповедна мисъл толкова дълбока и толкова висока, със своята си философическа мисъл толкова дълбокомислена и толкова отважна, със своето въображение толкова творческо и толкова великанско, и своята природа толкова удивителна и толкова изобилна…”

Още за санскрит.
„…Магически и сладък и гъвкав, силен и чисто формиран, пълен и вибриращ, и фин…” (Шри Ауробиндо).
„Пластове мистерии обгръщат Санскрит и неговата азбука Деванагари. Той е бил един от инструментите, които Бог и Посветените са използвали, за да предадат Истината на хората в ранните дни на Петата Раса /днешното човечество/ през Сатия Юга, „Епохата на Истината” - Джудит Тайберг.


В индийската столица Делхи съществува училище, наречено на Раковски, заради интереса му към древната история и богатото културно наследство на Индия (този интерес пък е бил свързан с търсенето на българските корени). През ноември 2011 г., българска парламентарна делегация посещава училището, където е посрещнато от възпитаниците му с песен на санскрит.


В българския език (както и в други европейски езици), има следи от санскрит. В
"Връзки между българския език и санскрит съм изредил разни сходства": https://hranislav.blog.bg/drugi/2020/05/19/vryzki-mejdu-bylgarskiia-ezik-i-sanskrit.1711390 .


Още нещо за връзката между древните арийци (част от които заселили се в Индия и оказали голямо влияние върху културното развитие на страната) и нас: съвременните българи. Интересен коментар на потребителка с никнейм Дъгата (взет от beinsadouno.com): "В БГса идвали много йоги - те всички много харесват духа на хората и планините, особено Рила. С някой от тях съм говорила лично - казват, че БГ е като КАшмир, а Кашмир е райската градина на Индия. Там са се заселили племена, които са дошли от централна Азия - бели европеидни (такива са и скелетите в прабългарските курбани). Ние дори като визия много си приличаме с кашмирците. При тях например гуруто завързва на ръката червен конец с благословия. Те много се радват като им видят нашите мартеници. А съм чувала за баби, които "баят на червен конец".

Шокиращ е фактът, че най-голямата и скъпа огнена церемония и жертвоприноишение са на бял кон. А Индия никой не я свързва с конете. Може с тигри, змии, камили. Белите коне са били обикновено подарък от народите на Север от Хиндокуш, където са били в племето Балкх – кой знае, може да са ни предци. Били са силен смел конен народ, който е участвал в Махабхарата, но уви, на страната на неправедните."

 

Следва таблица показваща връзките между съвременния български език и най - използваният индийски език - хинди (говорен от около 366 милиона души в Индия и други страни). Авторите на изследванете, озаглавено "Сходни думи и старинни термини в български и хинди - произход и значение", са поддръжници на непопулярната, но все пак любопитна теза, че езикът хинди е бил повлиян от прабългарският език и затова в таблицата, българските думи са отляво. Този научен труд, защитава тезата, че прабългарите са индоевропейци, а езикът им е бил индоирански (индоиранските езици са най-източната група от съвременните индоевропейски езици и са разпространени основно в Централна и Южна Азия).

Таблица 1.
Закономерни потъмнявания /редуцирания/ на звуците при преход от
иранските езици /и българския/ в хинди:

български

хинди

ъ: сандък
е: кебаб и: мигар
о: косур (кусур)
а :китна

а: сандук
кабаб мaгар
касур 
китна

б: бай

бх: бхай

д: дум (шум); дарак

дх: дхум; дхарак

ф: фукна, фучи

пх: пхукна

х: хал, харч

кх: кхал, харч

к: кихна

чх: чхихна

ч: чорап

дж: джураб

ч: чорба

ш: шорба

т: тапа, топна

тх: тхаппа (печат), тхопна

г: гътна
сгурия (тор) 
гугутка

гх: (гхатна) 
гхурия (тор) 
гхугху (вид сова)

Нещо от друго изследване.

Śarma - sharma (хинди) – срам. Думата „срам” в българския език е с неславянски произход и съответства на славянската дума „стыд, стид wstyd”.

 

Използвани източници:


1. "Авестийски и индо-арийски изоглоси в старобългарския и съвременния български език - остатък от езика на прабългарите": http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Sufixi%20prabaalgarski/Izoglosi%20avestiyski%20i%20snskrit.htm .

2. Повече за общото между прабългарския език и хинди: http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik12.html.

3. http://anandaproject.net/блог/санскрит-древен-и-вечен/

4. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=816782

5. http://myplanet.bg/destinations/Asia/2/India/10/

6. http://forum.graveo.info/viewtopic.php?f=42&t=172

7. http://veda.wikidot.com/sanskrit-numbers

За онези от вас, които се интересуват от древни езици и култури (или просто би им било интересно да научат още санскритски думи) и поназнайват английски им препоръчвам тези два сайта:

1. Речник за преводи от говорим санскрит на английски и от английски на говорим санскрит: https://spokensanskrit.org/.

2. Санскритскоанглийски речник: 
http://sanskritdictionary.org/a.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Странно........
31.01 13:07
Индоарийски език, а в посочените думи :) откривам някой и друг не чак дотам "арийски" корен.
:)!
Особено в "германските заемки".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198591
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31