Откъси от  книгата "Карма йога" на Свами Вивекананда (гл. "Ние помагаме на себе си, а не на света"): 

  Веднъж прочетох една проповед, в която се казваше, “Целият този красив свят е много добър, защото ни дава време и възможност да помагаме на другите.” 
Огънят по своята природа не е нито добър, нито лош. Животът е добър или лош според състоянието на ума, от което ние гледаме на него - сам по себе си той не е нито едно от двете... И все пак ние трябва да вършим добро;желанието да правим добро е най-висшата движеща сила която притежаваме, ако през цялото време знаем, че за нас е привилегия да помагаме на другите. Недейте да заставате на някакъв висок пиедестал, да вземате пет цента в ръка и да казвате: “Ето, бедни ми човече,” а бъдете благодарни, че бедният човек е там, така че като му дарявате нещо, вие да имате възможност да помогнете на самите себе си. Не този който получава е благословен, а онзи който дава. Бъдете благодарни, че на вас ви е позволено да упражнявате своята сила на великодушие и милосърдие в този свят и така да станете чисти и съвършени. Ние си мислим, че сме помогнали на някой човек, затова очакваме той да ни благодари и понеже не го прави, се чувстваме нещастни. Защо трябва да очакваме нещо в замяна на това, което правим? Бъдете благодарни на човека, на когото помагате, мислете за него като за Бог. Не е ли изключителна привилегия да ни бъде позволено да боготворим Господ като помагаме на своите събратя? Ако бяхме наистина непривързани, щяхме да избегнем цялата тази болка и напразни очаквания и бихме могли бодро да вършим добра работа за света. Работата извършена без привързаност никога не носи нещастие или мъка. Като помагаме на света, ние в действителност помагаме на себе си." 

   Благодаренето на Всевишния, че ни се е отдала възможността да помогнем е метод, чрез който да се постигне по - малка привързаност. То е средство за това, душевната хармония на човека по - малко да зависи от благодарността или неблагодарността на тези, на които е помогнато.           

   Благодаренето на Създателя не само за всичко добро, което сме направили, но и за всичко добро, което сме получили и постигнали е като щит срещу самовъзвеличаването. То е свързано и със себевъзприемането като инструмент на Божественото и да си благодарен, че си станал проводник на нещо добро.