Размисли на Виктор Де Белсаш (главен герой в езотеричния роман "Безсмъртната любов") за повърхностните различия между хората (като духовен потенциал ние всички сме напълно еднакви, но се различаваме по степента на изразеност на този потенциал, по начините на изразяване; всяка душа преминава през едни и същи етапи на развитие, като разликите в Пътя при всеки един са в детайлите, но не и в същността).

  "Бях недоволен от всичко това, най - вече от себе си и затова напуснах шумната зала и излязох да се поразходя по тъмните алеи на градината, търсейки в нощното уединение спокойствието, което не можех да намеря във веселите сцени наоколо.   Тук се отдадох на моите любими мисли.   Защо ми бе този шумен живот? Тези чужди хора, които се веселяха в двореца? Усещах, че животът ми се приближава към някаква криза или към някаква основна промяна. Какво ставаше с мен, не можех да си обясня, само чувствах, че не бях същият. Една дълбока скръб се беше загнездила в душата ми, против която нищо не можех да направя.   Нощта бе безлунна, но прекрасна. Звездите блестяха над главата ми подобно на запалени слънца. Отправих се към главната алея, която минаваше край балната зала, ослепително осветена с венециански фенери и разноцветни стъкла. Обиколих, пътечка след пътечка, цялата градина и навлязох в гъста гора от бананови и бамбукови дървета. Седнах на една пейка, обгърната от виещи се тропични растения и дълго стоях неподвижен, потънал в дълбок размисъл.   Станах и продължих разходката си из гората.След дълги обиколки и лутания по едно време пред мен блеснаха огньове и се чу силен шум от човешки гласове и машини. Вървейки по посока към светлината, скоро излязох от гората и се намерих пред няколко грамадни, ярко осветени, постройки. Влизайки в тях, разбрах, че това е работилница за производство на захар от тръстиковите плантации на граф Гуанабакоа. Тук работеха около 300 души, повечето от които бяха негри. В тропичните страни поради голямата горещина денем част от работата се извършва нощем. И сега производството бе в разгара си. Едни поставяха тръстика в мелницата, други изваждаха смляната, трети возеха каменни въглища за парните машини и т.н. Навсякъде кипеше труд. Силна миризма от врящата в огромните казани захар се носеше наоколо. Нещастните негри, работейки, пееха своите груби, прости песни.   Отидох по - близо до тях, за да ги наблюдавам. Изглеждаха весели. Стори ми се, че бяха доволни от положението си. /Бел.моя: Не винаги, даже много често по - добрите материални условия и по - доброто образование не водят до по - голяма удовлетвореност от живота. И все пак това са неща, които няма лошо да ги има./ Когато ги запитвах нещо, ми отговаряха с полудива усмивка, при което показваха белите си зъби. Един по - проницателен поглед върху тях ми даде да разбера, че тези нещастници имаха по - голяма нужда от разум, от умствено и духовно развитие, отколкото от свобода и добри материални условия."

  /Бел. моя: Аз бих допълнил, че добрите материални условия имат връзка с умственото и духовното развитие и обратното. Свободата за развитие е много важна. Книгите и образованието струват пари. Относително вярно е, че битието определя съзнанието, така както относително вярно е и че съзнанието определя битието. Това са неща, които оказват влияние едно върху друго. Така че никак не е без значение в какви условия си живял и живееш, с какви хора ще общуваш. Но нашата цел като духовни същности е да се издигаме над условията в тази двуполюсна материална действителност - съзнанията ни все по - малко да зависят от битието и все повече да го определят в позитивна посока./

   Caps Lock-ът е от мен.
   "Те бяха същества в човешки образ, но като че ли лишени от човешки разум. Лицата им бяха тъй груби, а в тях се четеше ясно такава изостаналост, такова надмощие на грубите животински страсти, такава неспособност да си представят или да се занимават с нещо възвишено, нещо изтънчено и отвлечено, че неволно отвръщах очи от тях.
/Бел. моя: Преди време бях чел в учебник по социология, че през 50-те години в САЩ е направено изследване, според което цветнокожи деца, които са били поставени в същите добри условия като белите си връстници са показали резултати като техните в своето образование. Трябва да се стремим към изграждане на общество, в което да има максимално добри условия за развитието на нашите способности, защото това в крайна сметка би било добре не само за отделните членове на обществото, но и за него като цяло. Нужна е образователна система, която в по - голяма степен да отговаря на възможностите и влеченията на отделните ученици с цел да се подпомогне това всеки да се изрази по - пълно в онези сфери, за които е по-надарен./
ПРИ ТАЗИ СКРЪБНА КАРТИНА НЕ МОЖЕХ ДА НЕ СЕ ЗАПИТАМ ЗАЩО СЪЩЕСТВУВА РАЗЛИКА МЕЖДУ ХОРАТА, ЗАЩО ВСИЧКИ НЕ СА ЕДНАКВИ? НИМА БОГ НЕ Е ПОСТЪПИЛ НЕСПРАВЕДЛИВО, СЪЗДАВАЙКИ ЕДНИ СЪЩЕСТВА С ИЗТЪНЧЕНИ ДУШЕВНИ ТРЕПЕТИ, СПОСОБНИ ДА СЕ ИЗДИГНАТ ДО НАЙ - ВИСОКИТЕ ОБЛАСТИ НА МИСЪЛТА, НА НАУКАТА И ИЗКУСТВОТО, А ДРУГИ Е СЪЗДАЛ ДИВИ, ГРУБИ, НЕСПОСОБНИ ДА СЕ ВЪЛНУВАТ ОСВЕН ОТ НАЙ - ГРУБИТЕ ЧОВЕШКИ МИСЛИ И ЧУВСТВА И СТОЯЩИ В СВОЕТО РАЗВИТИЕ ПО - БЛИЗО ДО ЖИВОТНИТЕ, ОТКОЛКОТО ДО ГЕНИАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО? Защо например аз съм по - висш от тези диваци? С КАКВО СЪМ ЗАСЛУЖИЛ ПРИВИЛЕГИЯТА ДА СЕ РОДЯ В БЛАГОРОДНО СЕМЕЙСТВО СРЕД НАЙ - БЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ И РАЗВИТИЕ, А ТЕЗИ НЕЩАСТНИЦИ СА ИЗЛОЖЕНИ ОТ ЛЮЛКАТА ДО ГРОБА НА МИЗЕРИЯ, СТРАДАНИЯ И БЕЗПРОСВЕТНА ТЪМНИНА?  


 
  Тъкмо си тръгвах, когато на пътечката, водеща към гората, внезапно пред мен се изправи един стар и прегърбен негър. Улови ме за дрехата и каза провлачено на развален испански:  

  - Моля ви се, господине, не отказвайте да дадете нещо на нещастния старец за тютюнец.   Погледнах лицето му, което беше без изражение, без никаква мисъл, и трепнах. Хвърлих му бързо един долар и като се освободих от него, побързах да продължа пътя си.  На излизане от гората срещнах професор Фарен и под влиянието на току-що преживяното, силно развълнуван, го запитах:  
 - Кажете ми, господин професоре, как ще обясните тази огромна вътрешна разлика, която съществува между хората? ЗАЩО ЕДНИ НОСЯТ У СЕБЕ СИ ВСИЧКИ УМСТВЕНИ, ВОЛЕВИ И ДУХОВНИ СИЛИ, С КОИТО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ЖИВОТА СИ ЧУДНА ХАРМОНИЯ, А ДРУГИ НЕ СА СПОСОБНИ ЗА НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЗА НАЙ - ГРУБА ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ? Може ли това да се обясни с външните условия, с възпитанието и средата?
  /Бел. моя: Дори земната човешка личност, която представлява само частична проекция на стоящата зад нея духовна същност да е неспособна за качествено изпълнение на определени дейности - например за свирене на пиано, то тази ограниченост не е качество на духовните същества, каквито сме всинца. В себе си носим всички таланти. Но тяхното разгръщане е свързано с много труд и с наличие на подходящи условия. Например, за да станеш световен шампион по бокс са ти нужни не само много тренировки, вяра в успеха, подходящ режим на трениране и възстановяване, както и качествен треньор, но и определени природни дадености. И все пак, дори и да нямаш физическите характеристики нужни за достигането на върха, ако са налице други обстоятелства би могъл да станеш много по - добър в бокса, отколкото хора, които да речем имат подходящото за големи достижения биологично наследство, но при тях не са налице пък други условия. Понякога гениални родители имат посредствени деца, а друг път гениални деца произхождат от семейства с обикновени родители./  

  - А вие как ще го обясните? Може ли да го обясните по друг начин? И не е ли тъкмо тук най - слабото място на вашите теории, според които имало някакъв Бог в небесата, който при това бил справедлив и се грижел еднакво за всички като за свои деца? Къде е неговата справедливост?  

 Млъкнах, съкрушен внезапно от силата на тези аргументи. Този човек сякаш прочете мислите ми. Той даде израз на това, което в момента ме измъчваше. Точно тези въпроси сам току-що си задавах и не можех да си отговоря, а как бих могъл да отговоря нему? Наистина, къде е справедливостта на Бога пред тази страшна картина на УЖАСЯВАЩИ ПРОТИВОРЕЧИЯ, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН ЖИВОТЪТ? КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ТАЗИ СТРАШНА ТРАГЕДИЯ, НА ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ВЕРИГА ОТ СТРАДАНИЯ, КОЯТО СЕ НАРИЧА ЧОВЕШКИ ЖИВОТ? И има ли изобщо някакъв смисъл?"
   
  Източник на цитатите:  "Безсмъртната любов"(стр.50-53), изд. "Жануа `98", София, 2006 г. Автор: Дук де Помар.