2. zahariada
3. mt46
4. planinitenabulgaria
5. varg1
6. kvg55
7. wonder
8. reporter
9. iw69
10. sparotok
11. getmans1
12. leonleonovpom2
13. oldbgrecords
14. rosiela
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. panazea
10. metaloobrabotka
.jpg)
Написана на : 2013-08-13
Преди време, едно момиче стремящо се да живее по християнски, ми изпрати горната картинка, като каза, че текстовете вляво се поддържат от психологията и че са свързани с егоизъм, а тя предпочита десния - библейския вариант.
Ще коментирам написаното в двете колонки, посочвайки мои тълкувания на съответните фрази.
"Обичай себе си" - съгласен съм. Любовта към себе си е нужна, за да може човек да обича и другите хора, защото ако не обича и уважава самия себе си, няма как да обича и уважава другите другите (при такова положение може да ги мрази, да им завижда, да подозира, че иска да му навредят).
"Обичай Бога и другите" - ако не обичаш другите, все едно не обичаш Бог, любовта към другите трябва да е най - вече към вечното в тях, към душите им, към божественото в душите им.
"Изграждай своята самооценка" - трябва да имаш добра самооценка, за да можеш да се развиваш добре в един или друг план (а отделните области от живота са взаимосвързани; например духовното израстване има отношение към професионалното развитие и обратното).
"Изграждай другите" - помагай на другите, но ако видиш, че не желаят помощта ти не ги насилвай да я приемат; ако човек много настойчиво се бута да спасява другите, може би несъзнателно проектира върху тях собствената си нужда да бъде спасен; за да си спасител трябва да можеш да плуваш...Изграждането на всеки един човек, си е най - вече негова работа, плод на неговите усилия. Ти би могъл само да му помогнеш, а заради това добре е самият ти да си с добра самооценка и да имаш съответните качества (които пък са резултат от самоизграждането).
"Ти си добър" - всички сме еднакво добри в същността си, на повърхността проявите ни са различни, еднакво добри сме в ядрото си, по природа сме еднакво чисти и добри. Макар че външно не винаги се проявяваме като добри хора.
"Няма нито един праведен" - зависи какви са критериите за праведност, но иначе да - всеки греши.
"Вярвай в себе си" - добре е човек да има вяра в собствените си сили и особено да се уповава на безсмъртното божествено, което носи в душата си. Няма лошо да вярваш в себе си, вярвай.Вярвай, че носиш любов, доброта, сила и се опитвай да ги изявяваш за доброто на света (не само за твоето лично добро).
"Сърцето е измамливо" - да, желанията могат да ни оплетат в илюзии, но пък е нормално като човешки същества да имаме едни или други желания (важното е да сме техни господари, не те на нас и да подбираме внимателно на кои да отдаваме предпочитанията си).
"Поставяй себе си на първо място" - зависи какъв смисъл е вложен в тази фраза. Не смятам, че да си голям егоист е добре (макар че егоизмът е нормален и полезен в определена доза). Ако става дума за някаква работа, в която си най - добър - постави се начело, особено от теб зависи кой да е начело и кой не в съответната дейност, ако е ясно че си най - добър най - добре за всички ще е да се поставиш на първо място (това биха могли и другите да го направя, ако са достатъчно почтени). Понякога може да е добре да поставиш себе си на първо място, а друг път - друг човек. Добре е да се действа, според ситуацията.
"Поставяй другите на първо място" - не виждам как това се връзва със заповедта да ги обичам толкова, колкото и себе си. Ако винаги поставяш другите на първо място неволно може да похраниш техния егоцентризъм, да подхраниш използвачеството им - не мисля, че е добра идея винаги да ги слагам на първо мястоъде поставяно божественото в тях, него да ценим, а не да се без оглед на конкретната ситуация; на първо място трябва да поставяме божественото в тях, а не да се прекланяме пред преходните им неща, защото божественото е реалното, другото идва и си отива...
"Мисли гордо за себе си" - мисли трезво за себе си бих казал, не се възгордявай, нито се омаловажавай, стреми се доколкото ти е възможно да се приемаш обективно ( което не пречи да се обичаш, да си прощаваш; прошката не означава отказ от усилия за положителни промени).
"Бъди смирен" - съгласен съм с този призив (смирение не означава овчедушие и слабост, а спокойно осъзнаване на собствената слабост, уповаване в божественото, спокойно приемане на случващите са около теб неприятни неща - върху смирението ще се спра по - подробно в отделна публикация). Ако се мъчиш директно да постигнеш смирението, без да имаш други качества, ще се проваляш, та не е лошо, човек да работи и по други неща в себе си, ако желае да стане по - смирен.
"Ти имаш голяма стойност" - всички души имат голяма и еднаква стойност.
"Ние сме грешници" - да, но Бог който в нас не е. Свързването с него е спасението от болката, която греховете ни влечат след себе си.
"Прави каквото искаш да правиш" - не знам да има психологически съвет, изразяващ се в "прави всичко, каквото ти се поиска", какъвто е смисълът на това изречение от картинката. Ако си убеден, че да постъпваш еди как си е добре, ако нямаш сили да се сдържаш да постъпваш еди как си или ако сдържането ти вреди: ако са налице тези фактори, прави каквото искаш, но да знаеш,че всичко се плаща, няма безплатен обяд. Пък и нали Бог ни е дал свободна воля - свободни сме да постъпим, както намерим за добре, но всяко нещо си има определени последствия и трябва да съзнаваме, че ще ожънем посятото.Детето понякога трябва да се опари, за да се убеди лично, че родителите са прави, но добре е да взимаш поука от грешките на другите- мъдрите правят така.
"Ходи в Духа" - стреми се към духовно израстване, овладей и трансформирай по - низшето в теб и служи на Божественото.
"Отречи себе си" - това го тълкувам като: "опитвай се да не подхранваш егоизма си, откажи се от тарикатлъците, омразата, подливането на вода, давай път на Бог, който е в теб, смири по - низшето в теб и служи на Бог, който е не само извън теб, но и в теб. Постави доверието си в Бога - уповавай се в Бог и в неговата премъдрост.
"Намери себе си" - няма лошо, познанието помага за промяната, нормално е човек да намери себе си - тоест според мен да се опознае ; истинското Себе си е Бог, който е във всеки от нас, другото са обвивки...
"Имай увереност в себе си" - хубаво, още по - добре ако тази увереност произтича от божественото в теб.
"Постави доверието си в Бога" - уповавай се в Бог и в неговата мъдрост. Помни, че той е не само около теб, но и в теб и ти си неразделна част от Него. Имаш силата да преодолееш спохождащите те трудности. Вярвай в разумността на ставащото - на всеки се дава толкова тежък кръст, колкото е способен да носи.

